Между 80 и 90% от сградите на психиатричната помощ са

Между 80 и 90% от постройките на психиатричната помощ са в окаяно положение . Това стана ясно от думите шефа на ДПБ " Св. Ив. Рилски " Цветеслава Гълъбова пред Българска национална телевизия. Тя е участник в работната група, изготвяща новата Национална тактика в региона на психологичното здраве.
В рамките на правенето й е направена и оценка на сградния фонд, която откроява това тежко, даже сериозно положение . По-голяма част от постройките са пригаждани от остарели пространства като някогашен затвор или склад.
Сградите не са пригодни за подобен вид активност , изясни Гълъбова, като уточни, че казусът не е единствено в скъпата им и сложна поддръжка. Изключение вършат клиниката в Пазарджик и клиниките в няколко академични лечебни заведения.
Нито една от постройките не е застрахована от сходни произшествия като пожара в софийския психодиспансер от 31 декември 2019 година. Столичните лекари обаче ще се оправят, защото и различен път са били поставяни в сходна обстановка - да се преразпределят в разнообразни други отделения.
От столичния психодиспансер в Нови Искър са преразпределени 16 заболели, останалите са в други отделения в столицата. Стресът от претърпяното и от местенето пациентите ще преживеят последователно. Общо София разполага с 230 кревати за психиатрична помощ.
България обаче не разполага с указател на психологично болните и на процедура статистика не се води акуратно . В момента статистика се води единствено на база потърсилите такава профилирана помощ.
Все отново се счита, че при тежките болести от вида на шизофренията има релативно действителна статистика - към 70 000 са пациентите.
Както Actualno.com писа преди време Стратегия за психологично болните у нас има. Тя обаче стои " на трупчета " в министерството на опазването на здравето и единствено липса на политическа воля стопира нейното пубиликуване за публично разискване и осъществяване. Това разгласи проф. Дроздстой Стоянов, който е един от специалистите по психиатрия към министерството на опазването на здравето. През 2018г. е бил и народен съветник по тематиката за психологичното здраве у нас и е взел участие в създаването на въпросната Стратегия.
Оказва се, че казусът не е в неналичието на пари , а в това по какъв начин да се разпределят едни 54 млн. евро от Европейска комисия. " Има политически ангажимент от Европейската комисия да бъде отпусната сума от порядъка на 54 млн. евро, с които да се обезпечи осъществяването на Стратегията. За тях фигури в министерството на опазването на здравето договарят на най-високо равнище в Брюксел. Проблемът се състои в това, че визията на тези, които взимат решения, и политическата класа, е че тези средства би трябвало да бъдат вложени в строително-монтажни действия. С други думи в поправки и усъвършенстване на съществуващата материална база за оказване на спихиатрични услуги от затворен вид. Нещо, което един сътрудник, наричаше " институционализъм с човешко лице ", безусловно недопустимо за мен, сподели още проф. Стоянов. ОЩЕ ЗА СТРАТЕГИЯТА ВИЖТЕ ТУК.
 
Цветеслава Гълъбова се надява Стратегията да не остане на хартия, в случай, че към този момент е заложена финансова рамка, и ще може да организира промяна в психиатричната помощ в България. Тя предизвести обаче, че самият развой на промяна би траял сред 5 и 10 години.