Избори във време на дезинформация - как Европейският парламент се бори с фалшивите новини
Между 6 и 9 юни тази година 27-те държави-членки на Европейския съюз ще изберат своите нови представители в Европейския парламент. Ще бъде ли обиден изборният развой от подправените вести и дезинформацията и по какъв начин може да се противостои на това - приказва Делфин Колард, заместник-говорител на Екологичен потенциал, отговарящ за битката с дезинформацията.
- Дезинформацията се популяризира от ден на ден и повече към нас, а идните избори за Европейски парламент може би ще са първия избор за европейски представители, който ще се организира в толкоз наситена от дезинформация конюнктура. Очаквате ли, че това може да окаже въздействие на изборите?
- Дезинформацията не е нова. Разбира се, тя се популяризира по-интензивно, когато идват избори и то освен когато става въпрос за изборите за Европейски парламент през юни, само че и за всички типове избори. През 2024 70% от европейските демокрации ще гласоподават, тъй че това е обвързвано с обществото като цяло.
На Вашия въпрос - на всички места, когато наближават избори, се появяват дезинформатори, които се пробват да нападат фундаментите на демокрацията. Те стартират, може би, три съществени разказа. Първо - че изборите са манипулирани или откраднати. Второ - обезкуражаване на някои хора да гласоподават - това може да са дамите, членовете на някои религиозни общности или на съответни малцинства. Също виждаме съществени опити да се отвлекат значими за обществото тематики и да се посеят безпорядък и разделяне, с цел да се избегне същинският политически спор по тематиката.
- Откъде идва всичко това?
- Може да идва от вътрешната страна, а може и извън. Не е елементарно постоянно да определим. Това, което следим е, че става въпрос за координирани акции. Те не всеки път са свързани с, да вземем за пример, прокремълски тролове. Понякога зад тях стоят разнообразни политически цели. Във всички случаи, обаче, става въпрос за хора, които нямат интерес в положителното действие на демокрацията.
- Има ли страни в Европейски Съюз, които да са по-уязвими на дезинформация от други?
- Всички сме под риск. Това, което виждаме, е, че дезинформацията може да е по-успешна там, където хаосът и разделянето са по-широко застъпени или където медиите са по-малко издръжливи; там, където има по-малко медийно многообразие или по-малка независимост на словото. Тогава към този момент се основават условия, които разрешават на дезинформацията да се развива. Като цяло медийното многообразие и медийната независимост са мощен аршин за това.
- В някои страни от Европейски Съюз акциите за изборите за Европейски парламент към този момент стартират. Виждате ли усилване на дезинформацията, обвързвана с изборите в тези страни, в които към този момент са почнали акциите?
- Дезинформацията процъфтява на всички места. Разбира се, в последно време следим повече опити да се посее съмнение, когато има национални избори в държавите-членки, в които се организират. Но това не е обвързвано съответно със съставянето на листите с претенденти за вота или графика на акцията. През 2024 множеството демокрации в Европейски Съюз ще организират избори, тъй че това участва по малко на всички места.
- Как Европейският парламент като институция ще отговори на това - имате ли тактика?
- Има разнообразни детайли. Знаете, че няма " сребърен патрон " против дезинформацията. Нужно е ангажирането на доста елементи от обществото. Европейският парламент се застъпи и одобри отчет за метод за изцяло включване на обществото. От него можем да извадим три значими аспекта.
Първият е обвързван със законодателите. Те бяха много дейни и одобриха няколко нормативни акта, които трансформират картината. Единият от тях е пакетът „ Законодателен акт за цифровите услуги “ - с цел да се подсигурява, че обществените платформи са виновни за наличието, което промотират онлайн и имат повече отговорности за премахването му. Финализиран беше и Законодателният акт за изкуствения разсъдък, с цел да се подсигурява, че можем да управляваме по допустимо най-хубав метод тази нова технология - да се възползваме от опциите, които ни дава, само че също и да управляваме рисковете. Предприети са и стъпки в отбрана на медийната независимост и плурализъм и против така наречен " дела-шамари " против публицисти, които да ги защитят от корист със правосъдни преследвания. Това са няколко законодателни аспекта.
Извън законодателството и въвеждането му в действие, което е сериозно, тъй като някои от законодателните актове влизат в действие през 2024, ние се нуждаем от съдействие с държавните управления, администрациите и с гражданското общество. Нужно е и да работим дружно с медиите и екипите по инспекция на обстоятелства - всеки по своя самостоятелен метод, защото всеки има друга роля в този развой. Въпросът е да работим за обезпечаването на допустимо най-полезния спор в демокрациите. Това включва и доста превантивни дейности и тук администрацията на Народното събрание се включва посредством срещи с разнообразни групи млади гласоподаватели, учители, млади публицисти. Така се работи за повишение на публичното внимание по тематиката и по техниките, които се употребяват за заблуждение и заблуждаване на хората.
На трето място бих споделила, че би трябвало да се придържаме прецизно към посланията, които насочваме, да заобикаляме да бъдем разсейвани. Да се придържаме към основите и да споделяме това, което е значимо за Европейския парламент - какво сме постигнали през последните 5 години и какъв брой е значима демокрацията за отбраната на едно общество, което почита гласът на всеки и където всеки един глас има значение.
- Как хората да разпознават подправените вести?
- Има един главен принцип, който самата аз ползвам за себе си - в случай че нещо е прекомерно хубаво или прекомерно неприятно, с цел да е истина, то евентуално не е истина. Търсете още отговори, търсете сивите зони, търсете способи да разберете какво се крие зад гръмките заглавия. Алгоритмите имат комерсиални основи - нуждаят се от кликове и лайкове и по тази причина някои сортират гръмки заглавия и преувеличават. Ако погледнете самото наличие обаче, може би ще се натъкнете на цялостна нелепост.
Втори съвет - произнесете заглавието на глас и се запитайте - в случай че другар Ви каже нещо такова, ще се хванете ли просто по този начин и ще го споделите ли нататък или ще го попитате " Сериозно, къде го прочете? Можеш ли да го потвърдиш и от други източници, тъй като звучи нереалистично? ". Като цяло всички жители би трябвало да прилагаме малко повече журналистическите способи - да знаем посланието от кое място идва, с какво желание е отправено, от меродавен източник ли е, може ли да се открие и някъде другаде, да вземем за пример - в сериозна медия. Смятам, че всички би трябвало да придобием този тип рефлекси, изключително когато преглеждаме фийдовете на обществените мрежи.
- Дезинформацията се популяризира от ден на ден и повече към нас, а идните избори за Европейски парламент може би ще са първия избор за европейски представители, който ще се организира в толкоз наситена от дезинформация конюнктура. Очаквате ли, че това може да окаже въздействие на изборите?
- Дезинформацията не е нова. Разбира се, тя се популяризира по-интензивно, когато идват избори и то освен когато става въпрос за изборите за Европейски парламент през юни, само че и за всички типове избори. През 2024 70% от европейските демокрации ще гласоподават, тъй че това е обвързвано с обществото като цяло.
На Вашия въпрос - на всички места, когато наближават избори, се появяват дезинформатори, които се пробват да нападат фундаментите на демокрацията. Те стартират, може би, три съществени разказа. Първо - че изборите са манипулирани или откраднати. Второ - обезкуражаване на някои хора да гласоподават - това може да са дамите, членовете на някои религиозни общности или на съответни малцинства. Също виждаме съществени опити да се отвлекат значими за обществото тематики и да се посеят безпорядък и разделяне, с цел да се избегне същинският политически спор по тематиката.
- Откъде идва всичко това?
- Може да идва от вътрешната страна, а може и извън. Не е елементарно постоянно да определим. Това, което следим е, че става въпрос за координирани акции. Те не всеки път са свързани с, да вземем за пример, прокремълски тролове. Понякога зад тях стоят разнообразни политически цели. Във всички случаи, обаче, става въпрос за хора, които нямат интерес в положителното действие на демокрацията.
- Има ли страни в Европейски Съюз, които да са по-уязвими на дезинформация от други?
- Всички сме под риск. Това, което виждаме, е, че дезинформацията може да е по-успешна там, където хаосът и разделянето са по-широко застъпени или където медиите са по-малко издръжливи; там, където има по-малко медийно многообразие или по-малка независимост на словото. Тогава към този момент се основават условия, които разрешават на дезинформацията да се развива. Като цяло медийното многообразие и медийната независимост са мощен аршин за това.
- В някои страни от Европейски Съюз акциите за изборите за Европейски парламент към този момент стартират. Виждате ли усилване на дезинформацията, обвързвана с изборите в тези страни, в които към този момент са почнали акциите?
- Дезинформацията процъфтява на всички места. Разбира се, в последно време следим повече опити да се посее съмнение, когато има национални избори в държавите-членки, в които се организират. Но това не е обвързвано съответно със съставянето на листите с претенденти за вота или графика на акцията. През 2024 множеството демокрации в Европейски Съюз ще организират избори, тъй че това участва по малко на всички места.
- Как Европейският парламент като институция ще отговори на това - имате ли тактика?
- Има разнообразни детайли. Знаете, че няма " сребърен патрон " против дезинформацията. Нужно е ангажирането на доста елементи от обществото. Европейският парламент се застъпи и одобри отчет за метод за изцяло включване на обществото. От него можем да извадим три значими аспекта.
Първият е обвързван със законодателите. Те бяха много дейни и одобриха няколко нормативни акта, които трансформират картината. Единият от тях е пакетът „ Законодателен акт за цифровите услуги “ - с цел да се подсигурява, че обществените платформи са виновни за наличието, което промотират онлайн и имат повече отговорности за премахването му. Финализиран беше и Законодателният акт за изкуствения разсъдък, с цел да се подсигурява, че можем да управляваме по допустимо най-хубав метод тази нова технология - да се възползваме от опциите, които ни дава, само че също и да управляваме рисковете. Предприети са и стъпки в отбрана на медийната независимост и плурализъм и против така наречен " дела-шамари " против публицисти, които да ги защитят от корист със правосъдни преследвания. Това са няколко законодателни аспекта.
Извън законодателството и въвеждането му в действие, което е сериозно, тъй като някои от законодателните актове влизат в действие през 2024, ние се нуждаем от съдействие с държавните управления, администрациите и с гражданското общество. Нужно е и да работим дружно с медиите и екипите по инспекция на обстоятелства - всеки по своя самостоятелен метод, защото всеки има друга роля в този развой. Въпросът е да работим за обезпечаването на допустимо най-полезния спор в демокрациите. Това включва и доста превантивни дейности и тук администрацията на Народното събрание се включва посредством срещи с разнообразни групи млади гласоподаватели, учители, млади публицисти. Така се работи за повишение на публичното внимание по тематиката и по техниките, които се употребяват за заблуждение и заблуждаване на хората.
На трето място бих споделила, че би трябвало да се придържаме прецизно към посланията, които насочваме, да заобикаляме да бъдем разсейвани. Да се придържаме към основите и да споделяме това, което е значимо за Европейския парламент - какво сме постигнали през последните 5 години и какъв брой е значима демокрацията за отбраната на едно общество, което почита гласът на всеки и където всеки един глас има значение.
- Как хората да разпознават подправените вести?
- Има един главен принцип, който самата аз ползвам за себе си - в случай че нещо е прекомерно хубаво или прекомерно неприятно, с цел да е истина, то евентуално не е истина. Търсете още отговори, търсете сивите зони, търсете способи да разберете какво се крие зад гръмките заглавия. Алгоритмите имат комерсиални основи - нуждаят се от кликове и лайкове и по тази причина някои сортират гръмки заглавия и преувеличават. Ако погледнете самото наличие обаче, може би ще се натъкнете на цялостна нелепост.
Втори съвет - произнесете заглавието на глас и се запитайте - в случай че другар Ви каже нещо такова, ще се хванете ли просто по този начин и ще го споделите ли нататък или ще го попитате " Сериозно, къде го прочете? Можеш ли да го потвърдиш и от други източници, тъй като звучи нереалистично? ". Като цяло всички жители би трябвало да прилагаме малко повече журналистическите способи - да знаем посланието от кое място идва, с какво желание е отправено, от меродавен източник ли е, може ли да се открие и някъде другаде, да вземем за пример - в сериозна медия. Смятам, че всички би трябвало да придобием този тип рефлекси, изключително когато преглеждаме фийдовете на обществените мрежи.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ