Между 50 млн. и 80 млн. лв. дарения очаква държавата

Между 50 млн. и 80 млн. лева дарения чака страната от частния бранш като поддръжка за реализирането на обществени вложения, заложени в бюджета. Това разгласи финансовият министър Теменужка Петкова по време на разискването на второ четене на закона за бюджета във финансовата комисия на Народното събрание, завършило късно нощес.

Новата наредба за събиране на дарения от бизнеса, за да се случат разнообразни инфраструктурни планове, и след това тези дарения да бъдат признавани за данъчни цели, предизвика спор в комисията. Депутати от Продължаваме промяната и Демократична България настояха този текст да отпадне, само че болшинството в комисията го гласоподава.

Според Мартин Димитров от Демократична България има риск сходна опция, написана в закон, да се трансформира в рекет за бизнеса. " Представям си по какъв начин компании ще бъдат " съветвани ", че е добре да вършат дарения, изключително в година с проблеми да се цялостни бюджета ", позволи той.

" Не става дума за рекет, а за прилагане на данъчна преференция от юридически лица, които желаят да създадат доброволна вноска към бюджета за стимулиране на дадена инвестиция, да вземем за пример за реализация на инфраструктурен план ", отвърна финансовият министър Теменужка Петкова. Тя изясни, че  мярката в действителност била поискана от разнообразни браншови организации - без да прецизира кои. Според финансовият министър не съществува никакъв корупционен риск.

Асен Василев от Политическа партия опонира, че европейска инструкция и наше законодателство задоволително ясно уреждат насърчаването на вложенията и страната има други принадлежности да окаже помощ за привличане на вложители. " Вие желаете да им вземете едни пари, с цел да извършите нещо, което е обвързване на страната. Казвате: в случай че желаете път, дайте подаяние, а ние ще го възложим на някой да го построи ", сподели Василев. Той напомни, че преди време по сходен метод компании са дарявали на Министерство на вътрешните работи. Тази порочна процедура е била прекъсната, само че в този момент се възражда под нова форма в закона за бюджета. 

" Очакването на спомагателни доходи от 50-80 млн. лева от сходна мярка, звучи по-реалистично от 4 милиарда лева от данъчна прошка. Ако не се съберат тези пари, няма ужасно за бюджета ", заключи ръководителят на бюджетната комисия Делян Добрев и постави завършек на разногласието.

Отхвърлени бяха и предложенията ПП-ДБ и " Възраждане "  да се резервира сегашният праг за регистрация по ДДС на 166 000 лв., който е в действие едвам от началото на 2025 година, вместо да бъде свален на 100 000 лв. от 1 април. Мотивите на опозицията са, че това ще е във щета на дребния бизнес. Мартин Димитров и Асен Василев припомниха, че когато през 2022 година прагът бе нараснал от 50 хиляди на 100 хиляди лева, не е имало никакви загуби за бюджета, в противен случай - това е дало положителен резултат, защото е разтоварило дребните компании от непотребна администрация. 

Според финансовия министър Теменужка Петкова обаче разбори на Национална агенция за приходите демонстрират, че повдигането на прага от 100 хиляди на 166 хиляди лева е довело до дерегистриране на съществена част от компаниите, което ще има негативен ефект за бюджета от 139 млн. лв.. тази година. " Не може да си го позволим, тъй като в този миг имаме потребност от повече доходи в бюджета ", сподели Петкова.

Не беше признато и предложението да се отсрочи с една година въвеждането на по-строга и по-широкообхватна отчетност на огромните компании посредством подаване на т.нар. стандартен одитен файл всеки месец към Национална агенция за приходите. На съвещанието на бюджетната комисия представител на Асоциацията на банките в България изясни, че е огромно предизвикателство да спазят периода - 1 януари 2026 година " Първо би трябвало да се дефинира някакъв предел на информацията, която да подаваме на Национална агенция за приходите. Става въпрос за 5 милиона интервенции на ден. Трябва и време да се тестват системите. Оставащите 6-7 месеца не са задоволителни ", уточни представителят на банките.

Финансовият министър обаче изясни, че мярката е ангажимент към Комитета за оценка на ограниченията против изпирането на пари MONEYVAL, с цел да извадят България от сивия лист за пране на пари, а огромните предприятия имат задоволително време до края на годината да приготвят софтуерите си и счетоводствата си за тази смяна. 

Отхвърлено бе и предложение на ДПС-ДПС да се освободят от банкови такси услугите, предлагани по така наречен платежна сметка за съществени интервенции - без такса за месечно обслужване на сметката и при изтегляне на пари от банкомат.

Мнозинството в бюджетна комисия гласува и рекордно огромния нов дълг, който страната ни може да поеме тази година - 18.9 милиарда лева Две обособени оферти на Политическа партия и на Демократична България предвиждаха таванът на новия дълг да бъде понижен до 12 милиарда лева - какъв брой са нужни за покриване на недостига от 6.4 милиарда лева и обслужване на падежи по остарели отговорности. Те обаче отхвърлени.

Както е известно страната счита да налее 7.2 милиарда лева в капитала на 10 държавни сдружения, като най-голямата финансова инжекция е планувана на Българската банка за развиване - 4 милиарда лева Тези средства държавното управление ще обезпечи със заеми, а разходът е изписан в бюджета под линия, с цел да не въздейства на бюджетния недостиг.

С преходните разпореждания на бюджета на второ четене комисията гласува ББР още веднъж да премине под шапката на финансовото министерство, където беше до 2020 година " Ако фокусът на ББР е да финансира дребния и междинния бизнес, то мястото й е към Министерството на стопанската система и промишлеността. Какво постанова тя назад да премине към МФ и какъв е предстоящият резултат? ", попита Асен Василев.

" Визията и политиката на държавното управление за ББР се трансформира. Възнамеряваме да разгърнем пълния капацитет на банката, тъй че тя да взе участие във значими стратегически планове за ускорение на икономическия напредък ", отговори финансовият министър Теменужка Петкова. Тя уточни, че на ББР ще бъдат дадени държавни гаранции за 2.5 милиарда лева, с цел да взе участие във втория стадий на програмата за саниране на домовете, както и ще бъде включена в капиталовата стратегия за общинските проекти и по тази причина трябвало да премине още веднъж под шапката на МФ за по-добра оперативна работа.

Без поддръжка останаха съвсем всички предложения на опозицията, измежду които бяха по-слаб растеж на заплатите в Министерство на вътрешните работи, по-големи данъчни облекчения и компенсации за развъждане на деца, както и по-голям размер на месечния таван на ваучерите за храна.