Между 30 и 37 лева увеличение на пенсията ще получат

Между 30 и 37 лв. нарастване на пенсията ще получат хората с най-ниски хонорари за напреднала възраст от юли следващата година. Това ще се случи, в случай че държавното управление одобри предлагането за индексация с 10% на пенсиите от 300 до 369 лв., колкото е линията на беднотия за 2021 година Идеята стартира общественият министър Деница Сачева. От първи юли следващата година минималната пенсия ще се усили с 50 лв. - от досегашните 250 на 300 лв.. Това е предлагането в бюджета за идната година, заяви Сачева, представена от Труд. От същата дата всички пенсии от 300 до 369 лв. ще се покачат с 10%, а тези над 369 лв. ще бъдат увеличени с 5 на 100. По данни на Национален осигурителен институт пенсия до 300 лв. получават към 1,18 млн. българи, а още 336 000 взимат сред 300 и 400 лв. на месец. Над 205 000 пенсионери, които са с пенсия сред 400 и 500 лв., ще взимат в допълнение на месец сред 20 и 25 лв. или това са близо 10 на 100 от пенсионерите у нас. За над 128 000 души нарастването ще бъде сред 25 и 30 лв. на месец, защото те получават в този момент сред 500 и 600 лв.. 50 - 55 лв. от горната страна върху парите си ще взимат по-богатите пенсионери с хонорари сред 1000 и 1100 лв., които са над 20 000 души. Тези, които в този момент получават тавана от 1200 лв. - над 25 000 пенсионери, също ще се възползват от индексацията на пенсиите, тъй като държавното управление планува той да бъде нараснал и да надвиши 1400 лв.. Въпреки това оптималният застрахователен приход няма да се подвига, съобщи изрично Сачева. Тя удостовери, че до края на март всички възрастни хора ще продължат да получават по 50 лв. добавка към пенсията си. В същото време приходите от осигурителни вноски за Държавното публично обезпечаване може да не са задоволителни, с цел да покрият разноските за пенсии, компенсации и помощи. Има редица фактори, които усилват вероятността от такава заплаха. Това предизвестяват специалистите на Национален осигурителен институт в собствен разбор за стратегическите опасности пред ръководството на държавното публично обезпечаване в интервала след 2020 година Според разбора преди всичко измежду факторите са демографските процеси. Прогнозите за популацията сочат, че през 2020 година коефициентът на възрастова взаимозависимост в старшите възрасти (населението на 65 и повече години на 100 души от популацията на възраст от 15 до 64 г.) ще доближи 34,30. Това значи, че на всеки 100 души на възраст сред 15 и 64 година се падат 34 души на 65 и повече години. В дълготраен проект трендовете не са оптимистични - чака се цената на това съответствие да доближи близо 45 единствено за интервал от две десетилетия, а през 2050 година да надвиши 52, показват в разбора си от Национален осигурителен институт. При настоящето законодателство упованията са салдото на ДОО да остане негативен (разходите да останат по-високи от приходите) за целия интервал от 2019 година до 2070 година При 3,3% от Брутният вътрешен продукт, дефицитът в ДОО се чака да нарасне до 4,8% от Брутният вътрешен продукт в края на интервала. Решенията, свързани с смяна на един или различен от параметрите на осигурителната система могат или да ускорят, или да забавят въздействието на демографските процеси върху способността на страната да извърши уговорката си към сегашните и бъдещи обезпечени лица и пенсионери, показват специалистите. Другите фактори, които носят риск за системата, са Национален осигурителен институт да не може да открива неточности, нередности и измами с фондовете на ДОО, институтът да изостане от развиването на осведомителните технологии и да не разполага с задоволително кадрови капацитет, с цел да извършва предоставените му задания. С едвам 8,83 лв. приблизително се е повишила пенсията на хората, които са траяли да работят, откакто се пенсионират. Това демонстрират данните на Националния застрахователен институт за преизчисляването на пенсиите. Заради изключителната обстановка с ковид у нас се вкара обвързване Национален осигурителен институт да извърши служебно преизчисляване на персоналните пенсии, свързани с трудова активност на работещите пенсионери, които имат добит застрахователен стаж най-малко един ден след 31 декември 2018 година Това засегна над 260 000 пенсии, като преизчисляването се извърши от 1 април 2020 година Най-голям е делът на хората, получили сред 1 и 5 лв. нарастване след преизчисляване на пенсията им. Такива са близо 33 на 100 от преизчислените пенсии. Увеличение сред 5 и 10 лв. получават 23 на 100, а с над 15 лева месечно са нарастнали 35 975 пенсии. До 1 лев от горната страна са взели 43267 души или 18% от всички. За 102 души действителният размер на пенсията не е нараснал, тъй като имат къс застрахователен стаж след пенсионирането (в размер на един или няколко дни). 6 793 души не са получили и лев нарастване, макар че не престават да работят, тъй като взимат оптималния размер, избран от страната - 1200 лв.. Най-голям е броят на пенсионерите - близо половината, които имат насъбран стаж след пенсия от 1 месец до 1 година - 116 376 лица. Големият им брой демонстрира, че в изискванията на дефицит на фрагменти, работещите пенсионери интензивно вземат участие в трудовия живот на страната, разясняват специалистите на Национален осигурителен институт. Пенсионерите, натрупали стаж сред 1 и 5 години, са 76 823 лица, а над 10 година стаж имат 3 907 души. От Национален осигурителен институт прецизират, че през идващите години изключителната мярка за служебно преизчисляване на пенсиите следва да стане непрекъсната, като на обезпечените лица няма да се постанова да подават заявки за ценене на стаж, а преизчисляването ще става служебно един път годишно от териториалните поделения на Национален осигурителен институт.