Депресии, бърнаут и стрес – българите стават все по-тревожни -
Между 30-35 на 100 от хората у нас свързват психологическия си дискомфорт с проблеми на работното място. Покрай пандемията, локдауните, икономическата рецесия, а в този момент и войната в Украйна, психологичното здраве на българина доста се утежнява, сподели по БНР д-р Цветеслава Гълъбова, психиатър и шеф на държавната психиатрична болница " Свети Иван Рилски ".
Па думите ѝ има растеж на невротичните положения като под паника, обсесивно-компулсивните и тревожни разстройства.
Според доктор Гълъбова тази среда на неустановеност, неустойчивост, на непрекъснато повишаващи се условия към личността за справяне с компликациите, води до привършване на психологичната сила, трансформирайки се в удобна причина за пораждане на тревожните разстройства. Тя уточни, че у нас има доста съществени проблеми с работната среда.
Статистиката е стряскаща – 14,5% от българите в някакъв стадий от живота си страдат от психологични разстройства като всички отклонения са разследване от напрежението на работното място. Тревожност, меланхолия, уплахи и взаимозависимост от алкохол и опиати спадат към групата на така наречен чести психологични разстройства у нас, сочат данни на Националния център по публично здраве и разбори. За нездравословната психическа среда в обществото имат принос и медиите.
Според доктор Гълъбова обаче човешката душeвност " не се чупи от през вчерашния ден до през днешния ден ". Разстройствата се появяват последователно с времето, те са резултат на струпване на проблемите. Дълго време човек съумява да ги потисне, само че в даден миг нещо се " счупва " и се появяват първите признаци, като изпотяване, учестено дишане, повишение на кръвното и прочие Тогава е добре всеки от нас да потърси помощ при експерт.
За страдание, в България психологичното здраве е към момента тематика табу. Обикновено българинът отхвърля да признае, че има потребност от помощ в такива обстановки. Проблемът е и финансов. Защото здравната каса не покрива разноските за психотерапевт. В последна сметка тревожните положения остават без лекуване и могат да доведат до съществени последици, счита психиатърът доктор Цветеслава Гълъбова.
Па думите ѝ има растеж на невротичните положения като под паника, обсесивно-компулсивните и тревожни разстройства.
Според доктор Гълъбова тази среда на неустановеност, неустойчивост, на непрекъснато повишаващи се условия към личността за справяне с компликациите, води до привършване на психологичната сила, трансформирайки се в удобна причина за пораждане на тревожните разстройства. Тя уточни, че у нас има доста съществени проблеми с работната среда.
Статистиката е стряскаща – 14,5% от българите в някакъв стадий от живота си страдат от психологични разстройства като всички отклонения са разследване от напрежението на работното място. Тревожност, меланхолия, уплахи и взаимозависимост от алкохол и опиати спадат към групата на така наречен чести психологични разстройства у нас, сочат данни на Националния център по публично здраве и разбори. За нездравословната психическа среда в обществото имат принос и медиите.
Според доктор Гълъбова обаче човешката душeвност " не се чупи от през вчерашния ден до през днешния ден ". Разстройствата се появяват последователно с времето, те са резултат на струпване на проблемите. Дълго време човек съумява да ги потисне, само че в даден миг нещо се " счупва " и се появяват първите признаци, като изпотяване, учестено дишане, повишение на кръвното и прочие Тогава е добре всеки от нас да потърси помощ при експерт.
За страдание, в България психологичното здраве е към момента тематика табу. Обикновено българинът отхвърля да признае, че има потребност от помощ в такива обстановки. Проблемът е и финансов. Защото здравната каса не покрива разноските за психотерапевт. В последна сметка тревожните положения остават без лекуване и могат да доведат до съществени последици, счита психиатърът доктор Цветеслава Гълъбова.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ