Когато от небето вали кръв
Между 25 юли и 23 септември 2001, хората от южноиндийския щат Керала няколко пъти стават очевидци на изключително любопитен и страскащ феномен: дъжд с цвят на кръв.
Свидетели на събитието споделят, че дружно с интензивния червен цвят на дъжда имало и светкавици и гръмотевици като при общоприета стихия. След това доста от листата по дърветата паднали и добили сив цвят като изгорени.
Проба от дъжда
Науката, несъмнено, демонстрира мощен интерес към случилото се в Керала и учените изследват дъжда, с цел да схванат по какъв начин тъкмо е допустимо такова нещо.
Първоначално се открива, че във всеки милилитър от него има към 9 милиона червени частици. В унисон с по-редките изказвания, които споменахме, някои от тези частици имат и зелен, синьо-сив и жълт цвят.
Центъра за научни проучвания в Керала, също по този начин намира, че pH на дъжда е неутрално, а самият той съдържа и огромни количества никел, манган, исполин, хром и мед. Самите червени частици са въглерод и О2 с дребни количества желязо и силиций.
Заради тази открития Центърът първоначално изяснява оцветяването на дъжда с избухнал метеор. С течение на времето обаче се открива, че частиците съдържат и пори. Това, напълно предстоящо, провокира лутане към концепцията, че дъждът има извънземен темперамент. Не е намерено обаче ДНК, а мнозина не престават да поддържат теорията за метеора. Така проучванията не стопират и в последна сметка Тропичната ботаническа градина и Изследователския институт откриват, че спорите са от водорасли, принадлежащи към рода Trentepohlia, които образуват лишеи, и най-вероятно имат локален генезис.
Частиците под микроскоп (x1000)
Появява се нова доктрина: естествените дъждове преди кървавите са подтикнали растежа на тези лишеи, което най-малко на доктрина усилва количеството спори във въздуха. Въпреки че това е най-достоверното им съмнение. учените признават, че е извънредно малко евентуално лишеите по едно и също време да изтърван толкоз доста спори, че да оцветят дъжда. Трудно за пояснение е и по какъв начин са се изкачили толкоз високо в атмосферата при изискване, че скоро не е имало метеорологични събития, които да ги откарат толкоз нагоре.
***
Разбира се, странни по един или различен метод дъждове са се случвали и преди. Ако сте гледали кино лентата „ Cloudy with the Chance of Meatballs “ – през 1876 в Кентъки се случва нещо сходно: от небето безусловно заваляват части месо.
В антични времена, гръцкият мъдрец Хераклид Лемб (2 век преди Христа) разказва дъжд от жаби, които били толкоз доста, че „ къщите и улиците бяха цялостни с тях “. Ако смятате, че това е невероятно, през 2005 в дребен град в Сърбия валят жаби, които не са присъщи за тази околност, а някои от тях даже оцеляват.
Основната догадка за преваляванията от жаби (или риби, змии, камъни, месо или червеи) е, че торнадо някъде другаде ги засмуква в атмосферата. Въпреки че тази догадка не е доказана, не е нечувано сходни дребни животинки да бъдат хванати от торнадо, което да ги придвижи на разстояние 80-300 километра и да ги пусне от небето още веднъж на земята.
За по-леки предмети като прахови частици (радиация…) дистанцията може да доближи хиляди километри. Пясък от пустинята Гоби е валял във Вашингтон през 1998 (Гоби е на към 9000 километра от щата). Същото се случва и с пясък от Сахара.
