Между 2015 и 2021 г. нараства делът на домакинствата с

Между 2015 и 2021 година нараства делът на семействата с разноски за цигари (до 44%). Нараства и интензивността на пушенето и междинните разноски на едно домакинство за цигари. Това сподели на конференция в София икономистът и откривател към Българската академия на науките (БАН) доктор Димитър Събев, базирайки се на данни на Националния статистически институт (НСИ), употребявани за проучване за тютюнопушеното в България. Събитието е част от журналистически пленер в София за контрола на тютюна, проведен от Коалиция за живот без тютюнев пушек и фондация “БлуЛинк ”. Според данни за посочения интервал, в който се изключва 2020 година поради пандемията, понижава действителната цена на цигарите. С повишаването на приходите на хората нараства и опцията да си купуват цигари и те пушат, разяснява Събев.

Отчита се, че богатите хора в България пушат повече от бедните. България е страната, където има най-висока смъртност, предизвикана от тютюнопушенето, съобщи Събев, базирайки се на данни на Global Burden of Disease Database. След нас по този индикатор е Сърбия.

В изследването се визира тематиката за акциза и потреблението на цигарите. Доказано е, че увеличението на акциза и оттова цената на цигарените произведения е един от най-мощните фактори, които водят до понижаване на тютюнопушенето във всяка една страна, сподели доктор Гергана Гешанова от Коалиция за живот без тютюнев пушек.

До 2009-2010 година потреблението на цигари в България е доста високо. В един миг тогава се ползва амбициозна акцизна политика от тогавашния финансов министър, който в границите на две години подвигна акциза върху цигарите с към 100%, разяснява Събев. По думите му това е довело до растеж на цената на дребно на цигарите, което докара до спад на регистрираната консумация, добави той и разгласи, че тъкмо тогава акцизите са „ замръзнали “. Десет години акцизите върху цигарените произведения бяха на процедура непроменени и това докара до едно гладко повишаване на потреблението, изясни още специалистът. „ Ако прилагаме по-високи данъчни ставки, в случай че вдигнем налозите, в действителност потреблението ще намалее “, съобщи той.  

Икономическият абсурд при тютюнопушенето е най-очевиден – цялата стопанска система в последна сметка се базира на концепция, че хората обменят богатства, най-общо богатство, при тютюношушенето хората дават пари, с цел да получат щета, разяснява Георги Петков от Института за проучване на популацията и индивида към Българска академия на науките. Основният фактор за пушенето е общественият – пропушваме, тъй като другите пушат, добави той. Пушачът възпламенява цигара и когато е под стрес, и когато му е скучно, и когато релаксира, сподели специалистът. Според доктор Маша Гавраилова от Коалицията за живот без тютюнев пушек и “България без пушек ” това е взаимозависимост. Тя смята, че контролът върху тютюнопушенето е " раздран " сред институциите и сред обособеното законодателство.