Миграцията на лекари и сестри в Европа изправя здравните системи пред много предизвикателства
Между 2014 година и 2023 година броят на лекарите, подготвени в чужбина, които работят Европейския район на СЗО, е повишен с 58%, а на медицинските сестри, подготвени в чужбина - с 67%, оповестиха от Европейския офис на организацията. Оттам прецизират, че през същия интервал годишният приток на медици – т.е. новите навлизания на пазара на медицинския труд, бележи забележителен растеж – при лекарите той съвсем се е утроил, а притокът на медицински сестри се е нараснал цели пет пъти. Впечатляващо е, че множеството от тези здравни експерти са подготвени отвън Европа: 60% от лекарите и 72% от медицинските сестри, пристигнали през 2023 година, са подготвени отвън района, означават от СЗО/Европа.
Тези данни са показани в отчет на СЗО/Европа, отдаден на миграцията и подвижността на медицинските служащи в Европа въз основата на разбор на моделите в 9 страни в района.
„ Не става въпрос единствено за цифри. Зад всеки мигриращ доктор или здравна сестра стои история за упоритост и благоприятни условия, само че постоянно и за напрежение върху фамилиите и върху националните здравни системи, които са оставили след себе си “, разяснява доктор Наташа Ацопарди-Мускат, шеф на Отдела за здравни политики и системи.
„ Миграцията на здравни служащи е действителност на взаимосвързания европейски пазар на труда и би трябвало да се ръководи по-справедливо и стабилно “, безапелационна е тя.
Този бърз напредък на подвижността основава нови провокации
Някои страни, изключително в Източна и Южна Европа, губят огромен брой лекари и медицински сестри в интерес на прилежащи страни, което изостря съществуващия дефицит и подкопава устойчивостта на работната мощ, означават от международната организация. В същото време доста западно- и северноевропейски страни стават мощно подвластни от експерти, подготвени в чужбина. В Ирландия да вземем за пример повече от половината от всички медицински сестри и 43% от лекарите са подготвени в чужбина, допълват оттова..
С плануван дефицит от 950 000 здравни служащи в района до 2030 година, страните би трябвало да вкарат мощни политики за задържане на личния състав и по-добро обмисляне на работната мощ.
Тези ограничения са от решаващо значение за обезпечаване на устойчива здравна работна мощ както в страните, където служащите се образоват - изпращащите страни, по този начин и в тези, където те в последна сметка работят - приемащите страни, се показва в отчета.
„ Като СЗО, ние поддържаме по-добри условия на труд в изпращащите страни, от една страна, и по-добра самодостатъчност в приемащите страни, от друга “, изяснява доктор Томас Сапата, районен консултант по въпросите на здравните служащи и даването на услуги в СЗО/Европа.
Докато миграцията в миналото се възприемаше като еднопосочен поток от юг на север, през днешния ден картината е надалеч по-сложна и динамична
ставя ясно от отчета.
В него са откроена и друга забавна наклонност по отношение на факторите и спецификите на този развой.
Разнообразни модели на подвижност съществуват в границите на подрегионите, измежду страните с високи приходи и сред прилежащи страни. Езикът, географията и споделените системи за образование също оформят мобилността; да вземем за пример Германия е водещият източник на лекари, подготвени в чужбина - в Австрия, Швейцария и България, до момента в който лекарите, подготвени в Молдова, образуват най-голямата задгранична група, работеща в Румъния.
Докладът включва 9 проблема на страни – Албания, Армения, Грузия, Ирландия, Малта, Норвегия, Република Молдова, Румъния и Таджикистан – които показват разнообразието от миграционни пътища, характерните провокации, пред които е изправена всяка страна, и съответните провокации и благоприятни условия, свързани с миграцията на здравни служащи.
Казусите също по този начин дават информация за значими пропуски в данните, които би трябвало да бъдат отстранени, с цел да се подсигуряват осведомени подходи към създаването и използването на политиките.
Например, Румъния – дълго време главен източник на лекари и медицински сестри за други страни, съумява да понижи миграцията на лекари през последните 10 години, от 1500 лекари, мигрирали през 2012 година, до единствено 461 през 2021 година Това се дължи основно на по-доброто възнаграждение, образование и условия на труд в Румъния.
В Молдова се следи спад в поръчките от лекари, искащи да се реалокират в чужбина. Ирландия, една от страните, които най-вече разчитат на задграничен личен състав, e нараснала местата за здравно образование за локални студенти в опит да построи автономия.
„ Миграцията на здравни служащи е действителност в нашия взаимосвързан и глобализиран свят
и ние имаме решенията, с цел да подсигуряваме, че тя работи
за всички страни. Държавите могат да се учат от опита си. Ако не успеем да подкрепим заслужено придвижването на здравните служащи, рискуваме да разтеглим неравенствата в опазването на здравето и да оставим така и така нежните здравни системи неспособни да се оправят “, разяснява още доктор Ацопарди-Мускат.
Тези данни са показани в отчет на СЗО/Европа, отдаден на миграцията и подвижността на медицинските служащи в Европа въз основата на разбор на моделите в 9 страни в района.
„ Не става въпрос единствено за цифри. Зад всеки мигриращ доктор или здравна сестра стои история за упоритост и благоприятни условия, само че постоянно и за напрежение върху фамилиите и върху националните здравни системи, които са оставили след себе си “, разяснява доктор Наташа Ацопарди-Мускат, шеф на Отдела за здравни политики и системи.
„ Миграцията на здравни служащи е действителност на взаимосвързания европейски пазар на труда и би трябвало да се ръководи по-справедливо и стабилно “, безапелационна е тя.
Този бърз напредък на подвижността основава нови провокации
Някои страни, изключително в Източна и Южна Европа, губят огромен брой лекари и медицински сестри в интерес на прилежащи страни, което изостря съществуващия дефицит и подкопава устойчивостта на работната мощ, означават от международната организация. В същото време доста западно- и северноевропейски страни стават мощно подвластни от експерти, подготвени в чужбина. В Ирландия да вземем за пример повече от половината от всички медицински сестри и 43% от лекарите са подготвени в чужбина, допълват оттова..
С плануван дефицит от 950 000 здравни служащи в района до 2030 година, страните би трябвало да вкарат мощни политики за задържане на личния състав и по-добро обмисляне на работната мощ.
Тези ограничения са от решаващо значение за обезпечаване на устойчива здравна работна мощ както в страните, където служащите се образоват - изпращащите страни, по този начин и в тези, където те в последна сметка работят - приемащите страни, се показва в отчета.
„ Като СЗО, ние поддържаме по-добри условия на труд в изпращащите страни, от една страна, и по-добра самодостатъчност в приемащите страни, от друга “, изяснява доктор Томас Сапата, районен консултант по въпросите на здравните служащи и даването на услуги в СЗО/Европа.
Докато миграцията в миналото се възприемаше като еднопосочен поток от юг на север, през днешния ден картината е надалеч по-сложна и динамична
ставя ясно от отчета.
В него са откроена и друга забавна наклонност по отношение на факторите и спецификите на този развой.
Разнообразни модели на подвижност съществуват в границите на подрегионите, измежду страните с високи приходи и сред прилежащи страни. Езикът, географията и споделените системи за образование също оформят мобилността; да вземем за пример Германия е водещият източник на лекари, подготвени в чужбина - в Австрия, Швейцария и България, до момента в който лекарите, подготвени в Молдова, образуват най-голямата задгранична група, работеща в Румъния.
Докладът включва 9 проблема на страни – Албания, Армения, Грузия, Ирландия, Малта, Норвегия, Република Молдова, Румъния и Таджикистан – които показват разнообразието от миграционни пътища, характерните провокации, пред които е изправена всяка страна, и съответните провокации и благоприятни условия, свързани с миграцията на здравни служащи.
Казусите също по този начин дават информация за значими пропуски в данните, които би трябвало да бъдат отстранени, с цел да се подсигуряват осведомени подходи към създаването и използването на политиките.
Например, Румъния – дълго време главен източник на лекари и медицински сестри за други страни, съумява да понижи миграцията на лекари през последните 10 години, от 1500 лекари, мигрирали през 2012 година, до единствено 461 през 2021 година Това се дължи основно на по-доброто възнаграждение, образование и условия на труд в Румъния.
В Молдова се следи спад в поръчките от лекари, искащи да се реалокират в чужбина. Ирландия, една от страните, които най-вече разчитат на задграничен личен състав, e нараснала местата за здравно образование за локални студенти в опит да построи автономия.
„ Миграцията на здравни служащи е действителност в нашия взаимосвързан и глобализиран свят
и ние имаме решенията, с цел да подсигуряваме, че тя работи
за всички страни. Държавите могат да се учат от опита си. Ако не успеем да подкрепим заслужено придвижването на здравните служащи, рискуваме да разтеглим неравенствата в опазването на здравето и да оставим така и така нежните здравни системи неспособни да се оправят “, разяснява още доктор Ацопарди-Мускат.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ