ИПИ: Даваме все по-малко за храна и все повече за данъци
Между 2008 и 2016 година относителният дял на разноските за храна и безалкохолни питиета понижава от 36,6% на 30,8%, като е изцяло допустимо през 2017 година за пръв път да падне под 30%, както е във всички останали страни членки на Европейски Съюз. Това позитивно развиване обаче върви ръка за ръка с отрицателен феномен – повишението на относителния дял на разноските на семействата за налози и осигуровки. Това е един от изводите в разбор на Явор Алексиев от Института за пазарна стопанска система, оповестен през днешния ден на страницата на ИПИ. Ето какво написа Ялексиев:
В този материал ще разгледаме някои от главните трендове при приходите и разноските на семействата, разпределени по децилни групи. Всяка група обгръща 10% от следената цялост – в тази ситуация българските жители. Това значи, че първият децил включва най-бедните 10% от българите, а десетият – най-богатите 10%. Трябва да се има поради, че структурата както на приходите, по този начин и на разноските на семействата се въздейства в огромна степен от редица характерности, сред които броят на членовете, тяхната възраст и икономическата им интензивност. Бедните семейства в страната са по принцип формирани от по-голям брой членове, заради което най-бедните 10% от българите в действителност образуват по-малко от 7% от семействата, до момента в който най-богатите 10% от популацията образуват над 12% от семействата.
Последните годишни данни на Национален статистически институт демонстрират, че през 2016 година приходите на семействата продължат да нарастват, което оказва позитивно въздействие и върху структурата на техните разноски. Най-голямо значение за благосъстоянието на средностатистическото българско домакинство играят трудовите приходи, които образуват 54,3% от общия му приход, следвани от пенсиите (27,7%). Разликата сред обособените групи на доходното систематизиране обаче е осезаема.
Докато трудовите приходи образуват 66,9% от приходите на най-богатите 10% от българите, при най-бедните 10% този дял е над два пъти по-нисък. Там преобладават приходите от пенсии (32,6%), само че не поради размера на пенсионните заплащания, а поради това че: 1) другите източници на приход са ограничени; 2) в тази група влизат част от самотните пенсионери. Всъщност пенсиите образуват максимален дял от приходите и на идващите три децила (от 2-ри до 4-ти децил) на доходното систематизиране. Причината за това е, че голяма част от пенсионерите влизат точно във втория, третия и четвъртия децил, до момента в който семействата, в които има работещи членове, получават по-високи приходи. Най-бедните 10% от българите са единствената група, която разчита в забележителна степен и на обществени заплащания, помощи и компенсации. Те образуват 12% от общия им приход, като този условен дял е два пъти по-висок от записания във втория и третия децил, а над половината от него идва от фамилни помощи за деца – разследване от многочленния темперамент на семействата, включващи най-бедните 10%.
Разходи на семействата
Структурата на разноските на българските семейства продължава да се усъвършенства и през 2016 година Между 2008 и 2016 година относителният дял на разноските за храна и безалкохолни питиета понижава от 36,6% на 30,8%, като е изцяло допустимо през 2017 година за пръв път да падне под 30%, както е във всички останали страни членки на Европейски Съюз. По-ниският дял на разноските по това перо демонстрира възстановяване на стандарта на живот, защото точно тук влизат стоките, които можем да определим като „ артикули от първа нужда ”. Дефлацията през част от следения интервал също поддържа този позитивен развой. Спадът важи за безусловно всички децилни групи, като в действителност е най-ясно изразен в първата половина на доходното систематизиране (т.е. по-бедните 50% от домакинствата). Най-вероятно по-малкият спад при по-високодоходните групи се дължи на преориентиране на потреблението към по-скъпи храни и питиета (т.нар. резултат на заместването, при който по-високият приход ти разрешава да потребяваш по-скъпи стоки), което изяснява и взривът на профилирани магазини през последните години (най-вече в градовете), предлагащи хранителни артикули с по-високо качество.
Това позитивно развиване обаче върви ръка за ръка с отрицателен феномен – повишението на относителния дял на разноските на семействата за налози и осигуровки.
Последното е разследване както от повишението на данъчноосигурителната тежест през обсъждания интервал, по този начин и на повишението на заетостта в стопанската система – колкото повече хора работят, толкоз повече семейства заплащат налози върху труда и осигуровки. Част от резултата е допустимо да се дължи и на намаляването на сивата стопанска система. За целия интервал 2008-2016 година покачването на относителния дял на разноските за налози и осигуровки важи за всички групи в доходното систематизиране, в това число най-бедните 10% от популацията. Докато през 2008 година семействата са отделяли приблизително 6,8% от разноските си за налози и осигуровки, цената през 2016 година е цели 11,7%. Най-голям е растежът при най-богатите 40%, като при най-богатите 10% този дял доближава 16,5%.
В същото време, в случай че разгледаме общата картина на разноските на най-богатите и най бедните 10% и създадем параленост със междинните стойности, се вижда че най-бедните 10% отделят 43% от прихода си за храна и безалкохолни питиета, а още 20% отиват за жилища, вода, електрическа енергия и горива. Въпреки това те дават по-голяма част от прихода си (5,4%) за алкохолни питиета и тютюневи произведения както от най-богатите 10%, по този начин и от междинните равнища за страната (4,3%).
Като цяло, данните демонстрират, че стандартът на живот на българските семейства продължава да се усъвършенства през 2016 година, като това важи за безусловно всички подоходни групи – от най-бедните до най-богатите. Основна причина за това са както положителният стопански напредък и растежът на заетостта, само че роля играе и дефлацията в част от следения интервал. Тази наклонност на повишение на благосъстоянието на българските семейства е дълготрайна и е в унисон с процеса на догонване на по-развитите европейски страни от страна на България.
В този материал ще разгледаме някои от главните трендове при приходите и разноските на семействата, разпределени по децилни групи. Всяка група обгръща 10% от следената цялост – в тази ситуация българските жители. Това значи, че първият децил включва най-бедните 10% от българите, а десетият – най-богатите 10%. Трябва да се има поради, че структурата както на приходите, по този начин и на разноските на семействата се въздейства в огромна степен от редица характерности, сред които броят на членовете, тяхната възраст и икономическата им интензивност. Бедните семейства в страната са по принцип формирани от по-голям брой членове, заради което най-бедните 10% от българите в действителност образуват по-малко от 7% от семействата, до момента в който най-богатите 10% от популацията образуват над 12% от семействата.
Последните годишни данни на Национален статистически институт демонстрират, че през 2016 година приходите на семействата продължат да нарастват, което оказва позитивно въздействие и върху структурата на техните разноски. Най-голямо значение за благосъстоянието на средностатистическото българско домакинство играят трудовите приходи, които образуват 54,3% от общия му приход, следвани от пенсиите (27,7%). Разликата сред обособените групи на доходното систематизиране обаче е осезаема.
Докато трудовите приходи образуват 66,9% от приходите на най-богатите 10% от българите, при най-бедните 10% този дял е над два пъти по-нисък. Там преобладават приходите от пенсии (32,6%), само че не поради размера на пенсионните заплащания, а поради това че: 1) другите източници на приход са ограничени; 2) в тази група влизат част от самотните пенсионери. Всъщност пенсиите образуват максимален дял от приходите и на идващите три децила (от 2-ри до 4-ти децил) на доходното систематизиране. Причината за това е, че голяма част от пенсионерите влизат точно във втория, третия и четвъртия децил, до момента в който семействата, в които има работещи членове, получават по-високи приходи. Най-бедните 10% от българите са единствената група, която разчита в забележителна степен и на обществени заплащания, помощи и компенсации. Те образуват 12% от общия им приход, като този условен дял е два пъти по-висок от записания във втория и третия децил, а над половината от него идва от фамилни помощи за деца – разследване от многочленния темперамент на семействата, включващи най-бедните 10%.
Разходи на семействата
Структурата на разноските на българските семейства продължава да се усъвършенства и през 2016 година Между 2008 и 2016 година относителният дял на разноските за храна и безалкохолни питиета понижава от 36,6% на 30,8%, като е изцяло допустимо през 2017 година за пръв път да падне под 30%, както е във всички останали страни членки на Европейски Съюз. По-ниският дял на разноските по това перо демонстрира възстановяване на стандарта на живот, защото точно тук влизат стоките, които можем да определим като „ артикули от първа нужда ”. Дефлацията през част от следения интервал също поддържа този позитивен развой. Спадът важи за безусловно всички децилни групи, като в действителност е най-ясно изразен в първата половина на доходното систематизиране (т.е. по-бедните 50% от домакинствата). Най-вероятно по-малкият спад при по-високодоходните групи се дължи на преориентиране на потреблението към по-скъпи храни и питиета (т.нар. резултат на заместването, при който по-високият приход ти разрешава да потребяваш по-скъпи стоки), което изяснява и взривът на профилирани магазини през последните години (най-вече в градовете), предлагащи хранителни артикули с по-високо качество.
Това позитивно развиване обаче върви ръка за ръка с отрицателен феномен – повишението на относителния дял на разноските на семействата за налози и осигуровки.
Последното е разследване както от повишението на данъчноосигурителната тежест през обсъждания интервал, по този начин и на повишението на заетостта в стопанската система – колкото повече хора работят, толкоз повече семейства заплащат налози върху труда и осигуровки. Част от резултата е допустимо да се дължи и на намаляването на сивата стопанска система. За целия интервал 2008-2016 година покачването на относителния дял на разноските за налози и осигуровки важи за всички групи в доходното систематизиране, в това число най-бедните 10% от популацията. Докато през 2008 година семействата са отделяли приблизително 6,8% от разноските си за налози и осигуровки, цената през 2016 година е цели 11,7%. Най-голям е растежът при най-богатите 40%, като при най-богатите 10% този дял доближава 16,5%.
В същото време, в случай че разгледаме общата картина на разноските на най-богатите и най бедните 10% и създадем параленост със междинните стойности, се вижда че най-бедните 10% отделят 43% от прихода си за храна и безалкохолни питиета, а още 20% отиват за жилища, вода, електрическа енергия и горива. Въпреки това те дават по-голяма част от прихода си (5,4%) за алкохолни питиета и тютюневи произведения както от най-богатите 10%, по този начин и от междинните равнища за страната (4,3%).
Като цяло, данните демонстрират, че стандартът на живот на българските семейства продължава да се усъвършенства през 2016 година, като това важи за безусловно всички подоходни групи – от най-бедните до най-богатите. Основна причина за това са както положителният стопански напредък и растежът на заетостта, само че роля играе и дефлацията в част от следения интервал. Тази наклонност на повишение на благосъстоянието на българските семейства е дълготрайна и е в унисон с процеса на догонване на по-развитите европейски страни от страна на България.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ