Между 20 и 30% от българите искат, но не могат да си позволят достъп до култура
“Между 20 и 30% от българите желаят, само че не могат да си разрешат достъп до просвета. Това изясни пред БНР Янина Танева, “Фабрика за хрумвания ”.
През 2023 година 72.6 % от българите не са посетили библиотека нито един път, 62.6 % не са били на спектакъл, 82.5 % не са били на концерт за класическа музика, опера или балет. Това са данни от национално социологическо изследване на “Алфа рисърч ” за достъпа до просвета през 2023 година по поръчка на “Фабрика за хрумвания ” и “Обсерватория за стопанска система и просвета ”. То ще залегне и в основата на предложенията за политики и решения в границите на плана “Индекс за достъп до просвета 2023 ”.
За последните две години няма значително усъвършенстване при присъединяване на българските жители, уточни Диана Андреева, шеф на “Обсерватория по стопанска система и просвета ”.
“Особено притеснителни са две от възрастовите групи. При тази от 18 до 29 години липсват построени привички в ранна детска възраст. Влияние оказва и другарската компания, която не посещава такива места ”, добави тя.
Възрастовата група 55 + пък разполага с задоволително свободно време, само че не и с нужните финанси за посещаване на културни действия, уточни Андреева.
“При по-малките общини и села се следи и липса на достъп ”, сподели още тя.
Решенията на тези проблеми би трябвало да бъдат съобразени с данни, безапелационна е Янина Танева.
“В България политиките за просвета рядко се базират на данни. Ние към момента нямаме тактика за просвета. Настояваме за Стратегия “Достъп до просвета ”, която да е част от една по-голяма визия за мястото на културата в развиването на българското общество ”, разяснява тя.
Една от концепциите им е за културен паспорт на учащите се, който да важи за възрастовата група от 6 до 26 години.
“Това ще разреши да няма изгубени генерации, които не са стъпвали в спектакъл ”, уточни тя.
Друго предложение е за по-добра колаборация сред културните пространства и артистите.
“В една платформа да могат да се свързват и дружно да основават културни артикули ”, разясни Танева.
“Изграждането на усет от най-ранна детска възраст, каквато е концепцията за културните паспорти, е изчезналата културна политика в последните 35 години ”, съобщи Андреева.
Тя обърна внимание и на акцента, който се слага върху културата в Европейски Съюз, след пандемията от Covid – 19.
“Заради няколко института не може българската просвета да остане с безусловно същото финансиране. Не смятам, че министерството на финансите ще я накаже ”, акцентира Диана Андреева.
“Това, което се случи с няколко театрални института, е черно леке. Необходим е повече надзор и ясна обществена аргументация какво се случва там, тъй че да бъде изчистен имиджа на хилядите хора в българската просвета, които работят честно в името на създаване на ценностна система на българските жители ”, добави тя.
“Културата е най-оптималната инвестиция, която въздейства оптимално доста върху други тематики от живота ни. Тя би трябвало да бъде предпочитана, да настояваме за това ”, има вяра и Янина Танева.
През 2023 година 72.6 % от българите не са посетили библиотека нито един път, 62.6 % не са били на спектакъл, 82.5 % не са били на концерт за класическа музика, опера или балет. Това са данни от национално социологическо изследване на “Алфа рисърч ” за достъпа до просвета през 2023 година по поръчка на “Фабрика за хрумвания ” и “Обсерватория за стопанска система и просвета ”. То ще залегне и в основата на предложенията за политики и решения в границите на плана “Индекс за достъп до просвета 2023 ”.
За последните две години няма значително усъвършенстване при присъединяване на българските жители, уточни Диана Андреева, шеф на “Обсерватория по стопанска система и просвета ”.
“Особено притеснителни са две от възрастовите групи. При тази от 18 до 29 години липсват построени привички в ранна детска възраст. Влияние оказва и другарската компания, която не посещава такива места ”, добави тя.
Възрастовата група 55 + пък разполага с задоволително свободно време, само че не и с нужните финанси за посещаване на културни действия, уточни Андреева.
“При по-малките общини и села се следи и липса на достъп ”, сподели още тя.
Решенията на тези проблеми би трябвало да бъдат съобразени с данни, безапелационна е Янина Танева.
“В България политиките за просвета рядко се базират на данни. Ние към момента нямаме тактика за просвета. Настояваме за Стратегия “Достъп до просвета ”, която да е част от една по-голяма визия за мястото на културата в развиването на българското общество ”, разяснява тя.
Една от концепциите им е за културен паспорт на учащите се, който да важи за възрастовата група от 6 до 26 години.
“Това ще разреши да няма изгубени генерации, които не са стъпвали в спектакъл ”, уточни тя.
Друго предложение е за по-добра колаборация сред културните пространства и артистите.
“В една платформа да могат да се свързват и дружно да основават културни артикули ”, разясни Танева.
“Изграждането на усет от най-ранна детска възраст, каквато е концепцията за културните паспорти, е изчезналата културна политика в последните 35 години ”, съобщи Андреева.
Тя обърна внимание и на акцента, който се слага върху културата в Европейски Съюз, след пандемията от Covid – 19.
“Заради няколко института не може българската просвета да остане с безусловно същото финансиране. Не смятам, че министерството на финансите ще я накаже ”, акцентира Диана Андреева.
“Това, което се случи с няколко театрални института, е черно леке. Необходим е повече надзор и ясна обществена аргументация какво се случва там, тъй че да бъде изчистен имиджа на хилядите хора в българската просвета, които работят честно в името на създаване на ценностна система на българските жители ”, добави тя.
“Културата е най-оптималната инвестиция, която въздейства оптимално доста върху други тематики от живота ни. Тя би трябвало да бъде предпочитана, да настояваме за това ”, има вяра и Янина Танева.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ