Дали Земята е удряна от изоставени извънземни космически кораби?
Между 1957 и 1968 година учените вземат решение да се опитат да основат нови минерали, които могат да работят като доста ефикасни проводници на електричество. Те „ изобретяват “ двойка: хаидеит и брезинаит. След няколко години същите минерали ненадейно започнаха да се появяват във фрагменти от астероиди, които бяха паднали на Земята. Както се оказва, това не са материали, които би трябвало да бъдат изобретени – макар че по какъв начин са съумели да се образуват отвън лабораторията, остава мистерия за учените.
Сега, шест десетилетия по-късно, венецуелски откривател се пробва да свърже точките сред минералите, които тези учени са създали в лаборатории, и същите минерали, които са се разрушили на Земята от космоса. Може би, единствено може би, тези свръхпроводящи минерали, пристигнали от космоса, също са изкуствени. B.P. Ембайд, физик от Централния университет на Венецуела, изрече хипотезата в изследване, което към момента не е рецензирано от сътрудници, само че се появи онлайн на 13 септември. И в случай че това е по този начин, минералите може да са доказателство за извънземна технология – „ техносигнатури “, както обичат да споделят учените.
„ Важно е да сме непредубедени и даже провокативни, с цел да обмислим следния въпрос: дали тези метеоритни минерали са проби от извънземни техносигнатури? “ написа Ембейд. Защо един астроном от Харвард има вяра, че този метеорит е извънземен транспортен съд? Това е спорно предложение. Последствията са извънредно привлекателни: Учените, които учат извънземни техносигнатури, желаят да намерят извънземни технологии и да получат удостоверение, че не сме сами във Вселената. Но даже те не са уверени от изследването на Ембейд. Има доста аргументи да имаме вяра, че тези екзотични минерали не са доказателство за извънземна цивилизация.
„ Много съм песимистичен, че тези минерали съставляват техносигнатури “, сподели Едуард Швитерман, астробиолог от Калифорнийския университет, Ривърсайд, пред The Daily Beast. Напълно допустимо е хайдеитът и брезинаитът да се срещат естествено някъде там в космоса. И в този случай няма да имаме потребност от E.T., с цел да изясни наличието на минералите в шепа галактически скали. Но по-общата позиция на Ембейд – че доказателства за извънземни може да съществуват тъкмо под носа ни – има повече заслуги. Учените значително са съгласни, че би трябвало да търсим по-широко, с по-отворени мозъци признаци на извънземни цивилизации. Ембейд не отговори на претенции за коментар.
Беше през далечната 1957 година, когато учените за първи път синтезираха брезинаит посредством съчетание и деликатно утайване на хром и сяра. Дванадесет години по-късно астрономи, учещи астероид, паднал на земята покрай Тусон, Аризона през 1850 година, откриха брезинаит в структурата на галактическата канара. Същият чудноват минерал по-късно се появи в други астероиди, които към този момент бяха паднали на Земята.
Хаидеитът е по-ново изобретение. Учените са го основали за първи път в лаборатория през 1968 година посредством съчетание на хром, желязо, сяра и исполин. Шест години по-късно хаидеитът се появява в астероид, който се е забил в земята в Индия през 1852 година През 1995 година учените откриват хаидеит във втори астероид – този, който е паднал в Йемен през 1980 година Не е някакво галактическо съвпадане, че открихме брезинаит и хаидеит в лаборатории и по-късно, няколко години по-късно, ги открихме в астероиди. Минералите се въртят в космоса в продължение на епохи, несъмнено – и евентуално са вградени в безчет астероиди, изпъстрящи нашата планета. Просто в никакъв случай не сме ги забелязвали преди края на 60-те години на предишния век, тъй като даже не сме имали визия, че съществуват, преди да ги създадем за себе си, и не сме ги забелязвали, когато са били тъкмо под носа ни.
Учените даже имат име за склонността ни да виждаме нещата към нас едвам откакто сме решили, че са значими: „ Честотна заблуда “. Класическият образец в научната литература са хората, които виждат червени коли на всички места, откакто са решили да си купят — познахте — алена кола. Брезинаитът и хаидеитът са специфични – не на последно място тъй като са доста, доста проводими. Вероятно даже свръхпроводници. Тоест, електричеството може да премине през тях без противодействие.
Свръхпроводниците са основни съставни елементи в необятен набор от модерни технологии, като компютърни чипове и медицински принадлежности. Не без причина човешките учени сътвориха брезинаит и хаидеит. Така че би имало смисъл извънземна цивилизация да сътвори и тези минерали. Интелигентният живот, без значение дали е на тази планета или по средата на галактиката, работи със същите естествени детайли и същите закони на физиката. Това не значи, че брезинаитът и хаидеитът идват единствено от лаборатории. Разбира се, те не се срещат естествено на Земята – ние би трябвало да ги произвеждаме. Но те могат да се появят естествено някъде другаде в галактиката.
С други думи, брезинаитът и хаидеитът, падащи от небето, не са безусловно доказателство за извънземни. Но Ембейд счита, че брезинаитът и хаидеитът са толкоз странни – с техните неповторими формули и утайване – че има огромен късмет да се създават постоянно. Добър късмет, т.е. всички брезинаити и хаидеити в галактиката да идват от лаборатории — без значение дали нашите лаборатории или лабораториите на някоя извънземна цивилизация.
„ Генезисът на тези метеоритни минерали може да изисква [един] следен и комплициран развой, който не се среща елементарно в природата “, написа Ембейд. Може би. Рави Копарапу, специалист по проучване на техносигнатурата в Центъра за галактически полети Годард на НАСА в Мериленд, споделя пред The Daily Beast, че имаме потребност от доста повече данни, преди да стартираме да вършим смели изказвания за брезинаит и хеидеит. „ Правдоподобността е постоянна единствено когато се организират спомагателни опити и се ревизира без значение, че те не са естествени. “ Учените би трябвало да проучат пространството за доказателства за някакъв натурален развой, който вкарва хром, желязо, сяра и исполин и извежда, да речем, хаидеит. Те би трябвало да търсят доказателство, че природата не може сама да направи брезинаит или хаидеит.
„ Ако бъдат направени доста опити и тази догадка към момента не е фалшифицирана, тогава може да стартираме да се питаме за опцията тези минерали да са направени от промишлени процеси – с други думи, че те са техносигнатури “, споделя Джейкъб Хакк-Мисра, астробиолог от Космическият теоретичен институт Blue Marble в Сиатъл пред The Daily Beast. Ако казусът е, че брезинаитът и хаидеитът са извънредно синтетични, изводът е явен. Всеки астероид, който намерим, който съдържа брезинаит или хаидеит, не е естествена галактическа канара. Това е откъс от извънземна технология – по-конкретно „ изоставена технология “, съгласно Ембейд. Останки от от дълго време несъществуващи галактически кораби или сонди.
Не е мъчно да си представим по какъв начин тази извънземна технология може да е пристигнала на Земята. Поне една сонда или различен транспортен съд е пътувал до слънчевата система евентуално преди милиони или милиарди години и в един миг е изгубил мощ и е бил уловен от гравитацията на слънцето или една от няколкото планети, които към този момент са в орбита. Този галактически транспортен съд може да се е разпаднал и да е разпилян на доста части в системата. Някои от тези части падат на Земята като астероиди.
Ако това звучи необичайно, помислете, че неотдавна един доста чудноват, бляскав, издължен обект с размерите на крайцерски лайнер, влезе в слънчевата система, по-късно изчезна толкоз бързо, колкото дойде. Оумуамуа, както стана прочут обектът, не наподобява на нищо друго, което в миналото сме следили. Поне един изтъкнат академик от Харвард счита, че това може да е извънземен транспортен съд. Ако Оумуамуа е недокоснат извънземен транспортен съд, тогава всички тези астероиди, съдържащи брезинаит или хаидеит, може да са това, което е останало от някое по-нещастно транспортно средство – такова, което се е разпаднало на части по време на дългото си пътешестване. Това е вълнуваща история. Може би прекомерно вълнуващо, с цел да бъде правдоподобно.
По-скучното пояснение може да е доста по-вероятното – че брезинаитът и хаидеитът се срещат естествено някъде в необятния космос. А метеоритите, съдържащи минералите, са просто скали, а не антични остатъци от разрушен извънземен галактически транспортен съд. Дори в случай че Ембейд бърка, като пази брезинаита и хаидеита като вероятни техноподписи, сърцето му може да е на вярното място. Тъй като разбирането ни за вселената се уголемява и споделеното ни разбиране, че човешкият тип е специфичен, получава дълго нужна инспекция на действителността – от ден на ден и повече учени стигат до концепцията, че извънземните евентуално са там, някъде, под една или друга форма. Математиката е тествана. Само в нашата вселена има 100 милиарда звезди. И евентуално има трилиони галактики в допълнение към нашата. Умножете двете и ще получите общо население от звезди някъде наоколо до 1 000 000 000 000 000 000 000 000. Ако други галактики са като нашата, множеството от тези звезди имат най-малко една планета с размера на Земята. Това са доста планети. Много евентуално мокри и топли скали, сходни на нашите, които биха могли да развият живот. Екип от учени това лято стартира да изготвя нов, по-обширен лист с евентуални техносигнатури. Списъкът не включва свръхпроводящи елементи от някои изоставени извънземни кораби. Но може би би трябвало.
