Между 15 000 и 25 000 лева имуществена санкция грози

Между 15 000 и 25 000 лв. имуществена глоба грози комерсиалните вериги, в случай че не оферират наложително артикули на БГ производители. При наново нарушаване пък глобата става от 30 000 до 50 000 лв., заяви „ Монитор “. Това става допустимо с промени в закона за изключителното състояние, които бяха гласувани от правната комисия. По създание текстовете минаха през преходни и заключителни разпореждания на поправките в комерсиалния указател, за които комисията се бе събрала. По време на съвещанието обаче депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов направи устно предложение за ремонти и в изключителния закон. Те бяха утвърдени единомислещи с 21 гласа " за ", без нито един " въздържал се " или " срещу ". Самият Ципов аргументира предлагането си с ограниченията, които властта подхваща в поддръжка на родните производители. По-рано денем пък Министерски съвет одобри разпореждане, с което се вкарва обвързване на комерсиалните обекти, представляващи вериги от магазини, да оферират българска продукция на локални (регионални) производители в обектите им. Самите артикули пък би трябвало да са и на специфични места и да са обозначени по подобаващ метод, от който да е видно, че продуктите са районно произвеждане. Сега по предложение на Ципов се записа, че за времето на изключителното състояние кабинетът може да ползва краткотрайни ограничения за отбрана на производството на храни, създадени у нас и ограничения за стартирането им на пазара във веригите от магазини. Уточнява са какво се има поради под комерсиална вериги - магазини и за самообслужване на хранителни и нехранителни артикули, които търгуват от името на едно лице в постройка, която съставлява комплекс. Поставя се условието магазините да имат обекти в най-малко 3 административни области на страната. Така санкциите са сред 15 000 и 25 000 лв., а при второ - сред 30 000 и 50 000 лв.. Санкциите за наново нарушаване ще се постановат, в случай че то е в границите на три месеца от влизането в действие на наказателното разпореждане за първото нарушаване. В текстовете е записано, че актът за определяне ще се сформира от БАБХ. Промените плануват още да се вкарва краткотрайна възбрана за импорт на храни от трети страни, които не са член на Европейски Съюз при съблюдаване на всички интернационалните контракти, по които Бългрия е страна. Накрая Ципов посочи, че това е една първа стъпка и след анулацията на изключителното състояние земеделското министерство може да намерения този механизъм да залегне и в закона за храните. Той посочи, че има потребност от такава протекциониска мярка и Министерство на земеделието и храните би трябвало да реши какви да са границите и какви да са стоките. За възбраната за импорт от страни отвън Европейски Съюз той разясни, че това ще става с акт на Министерски съвет и то след разбор. Поправките влизат в действие след обнародването им. Българска социалистическа партия на собствен ред обявиха,че няколко пъти са внасяли сходен умишлен закон и в този момент 3 години по-късно упарвялващите са се вслушали в техните хрумвания. Именно по тази причина те щели да поддържат това предложение, макар че текстът не бил идеален. Относно възбрана за вноса, съгласно социалистите би трябвало да се регистрира риска дали няма да се стигне до недостиг на други артикули и покачването на цената на други. И приканиха в случай че се постанова възбрана за импорт, то това да става след изчерпателен разбора на Министерски съвет. Фирмите подават докладите си електронно и на едно гише от 2022 година Иначе поправките в закона за търгивски указател, който депутатите гласоподаваха на второ четене плануват от януари 2022 година компаниите ще подават годишните си доклади електронно и на едно гише. Целта е да се понижи административната тежест върху бизнеса, като физически и юридически лица да могат да подават годишните си финансови доклади и годишните отчети за активността в Търговския указател към Агенцията по вписванията, по електронен път посредством „ Единна входна точка “. Сега компаниите са длъжни да показват финансовите си доклади на 3 разнообразни места – в Национална агенция за приходите, Търговския указател и Национален статистически институт. Така компаниите ще подават докладите си и други документи еднократно по електронен път, трите ще теглят документите оттова. Другата трансформира в закона е, че от 1 януари 2022 година отпада и държавната такса за оповестяване на годишните финансови доклади и тази процедура става безвъзмездна. Предвижда се и облекчения и за дребните и междинни предприятия. Занапред те няма да подават с годишните си доклади и документи,че тази доклади са признати на общо заседание. Това ще се удостоверява с декларация, подписана от заявителя.