25 април 1928 г. Трето силно земетресение люлее Пловдив
Между 14 и 25 април 1928 година България е разтърсена от три мощни земни труса, които унищожават огромна част от Южна България. Серията от трусове са в Маришката сеизмична зона. Общо при трите труса умират над 100 души, над 1000 са ранени, десетки остават без заслон. Повредени са повече от 70 000 здания, напомня Българска телеграфна агенция.
Катастрофата стартира на 14 април. В региона на Чирпан, в 11:20 ч., е записано земетресение с магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер, така наречен Чирпанско земетресение. Епицентърът е на 8 км северозападно от града. Денят е Велика събота преди Великден. Земетресението е последвано от други два мощни труса - на 18 април вечерта с магнитуд 7,0 по скалата на Рихтер и епицентър покрай Поповица, Пловдивско, и на 25 април - с магнитуд 5,6 по скалата на Рихтер и с епицентър покрай гр. Гълъбово. Последният трус е прочут и като Старозагорското земетресение.
След втория трус - на 18 април, който е най-силният, най-засегнати са селищата в Садовска община - Садово и Попово. Деформирани са жп линии, променен е дебитът на кладенците и изворите, за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.
На 24 и на 25 април 1928 година Народното събрание приема Закон за подкрепяне на потърпевшите от земетресението. С разпореждане на Министерския съвет от 26 април 1928 година са отпуснати 100 млн. лева за възобновяване на вредите. С решение на Народното събрание е основана Дирекция за подкрепяне и възобновяване земетръсната област от 1928 година (ДИПОЗЕ) със задача да извърши научно проучване на земетресенията.
