„Постоянен спад“: Сивата икономика в България се сви до 10% от БВП
Между 10 и 12% от Брутният вътрешен продукт понастоящем е делът на сивата стопанска система в България. Това демонстрират изследвания на Националната организация за приходите (НАП), представени от Йорданка Кондарева, заместник-директор на Дирекция „ Управление на риска “ в Национална агенция за приходите, в епизод на подкаста на Агенцията.
В него Кондарева споделя, че преди 2 – 3 години Национална агенция за приходите, дружно с Европейската комисия и EY Bulgaria („ Ърнст и янг България “), работили дружно по план, по който за приходната администрация са били основани три иконометрични модела, с чиято помощ да се мери до каква степен се съблюдават данъчноосигурителните отговорности. Първият от тях бил фокусиран точно върху каузи на сенчестата стопанска система.
Оказва се, че равнището на сивата стопанска система не е чак толкоз високо, колкото се твърди в общественото пространство, без кой знае какви доказателства. Нивото на сивата стопанска система в България бележи спад през годините, сега върви в границите на 10 – 12% “, съобщи Кондарева.
Тя изясни, че тази динамичност на стесняване е непрекъсната, като се изключи пандемичните 2020 – 2021 година, когато е имало растеж на недекларирания труд.
Дял на сивата стопанска система в България съгласно изследване на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ)
Семейните компании са рискови
С плана Национална агенция за приходите е открила и кои са главните фактори за спазването или не на данъчното законодателство. Те включват:
Доверие в страната и нейните институции – колкото по-високото е то, толкоз по-ниски са равнищата на сивата икономика;Доверие в законодателството и правоприлагането;Ниво на безработица – единствено 1% по-висока безработица води до повишаване с 0.18 процентни пункта на сивата икономика;Данъчни ставки;Дял на фамилния бизнес по отношение на общия.
При години на повишаване на фамилния бизнес, тогава има повишаване и на сивата стопанска система “, разяснява Кондарева.
На прицел
Спорният въпрос за размера на сивата стопанска система в България постоянно се разяснява от икономисти, анализатори и политици, като последните няколко български държавни управления – служебни и постоянни – все посочваха недекларирания труд като непокътнат евентуален източник на повече доходи в държавната хазна.
Така да вземем за пример в края на 2024 година тогавашният длъжностен финансов министър Людмила Петкова, базирайки се на изследване на Европейския парламент, сподели, че делът на сивата стопанска система в България е бил 32% през 2022 година, което ни прави водачи в Европейски съюз. Тогава държавното управление предложи редица противоречиви ограничения за справяне с казуса, в това число няколко типа данъчна прошка, която хипотетично да насърчи доброволното заплащане на дължими данъци.
Кои са ограниченията, с които МФ ще бори сивата стопанска система през 2026 година?
Редовното държавно управление на премиера Росен Желязков също сложи сивата стопанска система на прицел, предлагайки свои ограничения за свиването ѝ (виж горния линк). Те включваха наново разширение на списъка на стоките с висок фискален риск, следене в действително време на тяхното напредване, нарастване на акциза на тютюна, даже последователно нарастване на осигурителните вноски. Напомняме, че след всеобщо неодобрение и митинги, кабинетът тогава сякаш се отхвърли от тези хрумвания (реално единствено ги отсрочи за други години), а най-после подаде оставка.
През декември 2025 година годишното изследване на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) сподели, че делът на сивия бранш се е свил до 10 – 21%, само че пазарът на труда към момента е надалеч от изсветляване.
Познаването на равнището на съблюдаване (на данъчните закони) спомага на Национална агенция за приходите да насърчи доброволното съблюдаване. И в науката, и в нашата процедура, това се е потвърдило като най-хубавата тактика във всички случаи – без значение дали са физически лица, самонаети, бизнеси “, разяснява и Мирослав Джунев, началник на плана от EY Bulgaria.
Той посочи, че концепцията е била с плана да се откри какви са аргументите и факторите човек да реши или не да съблюдава данъчните закони. Оказва се, че са разнородни, в това число пол, възраст, религиозни визии, равнище на доверие в системата. Например дамите са по-редовни данъкоплатци от мъжете и не поемат такива опасности. По-образованите лица също са по-склонни да съблюдават данъчното законодателство.
Най-рискови са мъжете сред 40 – 49 години “, добави Кондева.
АИКБ българска стопанска система данъчни отговорности заплати в плик изсветляване на стопанската система Икономика на ярко Национална организация за приходите недеклариран труд пазар на труда сенчести финанси сива икономика
В него Кондарева споделя, че преди 2 – 3 години Национална агенция за приходите, дружно с Европейската комисия и EY Bulgaria („ Ърнст и янг България “), работили дружно по план, по който за приходната администрация са били основани три иконометрични модела, с чиято помощ да се мери до каква степен се съблюдават данъчноосигурителните отговорности. Първият от тях бил фокусиран точно върху каузи на сенчестата стопанска система.
Оказва се, че равнището на сивата стопанска система не е чак толкоз високо, колкото се твърди в общественото пространство, без кой знае какви доказателства. Нивото на сивата стопанска система в България бележи спад през годините, сега върви в границите на 10 – 12% “, съобщи Кондарева.
Тя изясни, че тази динамичност на стесняване е непрекъсната, като се изключи пандемичните 2020 – 2021 година, когато е имало растеж на недекларирания труд.
Дял на сивата стопанска система в България съгласно изследване на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ)
Семейните компании са рискови
С плана Национална агенция за приходите е открила и кои са главните фактори за спазването или не на данъчното законодателство. Те включват:
Доверие в страната и нейните институции – колкото по-високото е то, толкоз по-ниски са равнищата на сивата икономика;Доверие в законодателството и правоприлагането;Ниво на безработица – единствено 1% по-висока безработица води до повишаване с 0.18 процентни пункта на сивата икономика;Данъчни ставки;Дял на фамилния бизнес по отношение на общия.
При години на повишаване на фамилния бизнес, тогава има повишаване и на сивата стопанска система “, разяснява Кондарева.
На прицел
Спорният въпрос за размера на сивата стопанска система в България постоянно се разяснява от икономисти, анализатори и политици, като последните няколко български държавни управления – служебни и постоянни – все посочваха недекларирания труд като непокътнат евентуален източник на повече доходи в държавната хазна.
Така да вземем за пример в края на 2024 година тогавашният длъжностен финансов министър Людмила Петкова, базирайки се на изследване на Европейския парламент, сподели, че делът на сивата стопанска система в България е бил 32% през 2022 година, което ни прави водачи в Европейски съюз. Тогава държавното управление предложи редица противоречиви ограничения за справяне с казуса, в това число няколко типа данъчна прошка, която хипотетично да насърчи доброволното заплащане на дължими данъци.
Кои са ограниченията, с които МФ ще бори сивата стопанска система през 2026 година?
Редовното държавно управление на премиера Росен Желязков също сложи сивата стопанска система на прицел, предлагайки свои ограничения за свиването ѝ (виж горния линк). Те включваха наново разширение на списъка на стоките с висок фискален риск, следене в действително време на тяхното напредване, нарастване на акциза на тютюна, даже последователно нарастване на осигурителните вноски. Напомняме, че след всеобщо неодобрение и митинги, кабинетът тогава сякаш се отхвърли от тези хрумвания (реално единствено ги отсрочи за други години), а най-после подаде оставка.
През декември 2025 година годишното изследване на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) сподели, че делът на сивия бранш се е свил до 10 – 21%, само че пазарът на труда към момента е надалеч от изсветляване.
Познаването на равнището на съблюдаване (на данъчните закони) спомага на Национална агенция за приходите да насърчи доброволното съблюдаване. И в науката, и в нашата процедура, това се е потвърдило като най-хубавата тактика във всички случаи – без значение дали са физически лица, самонаети, бизнеси “, разяснява и Мирослав Джунев, началник на плана от EY Bulgaria.
Той посочи, че концепцията е била с плана да се откри какви са аргументите и факторите човек да реши или не да съблюдава данъчните закони. Оказва се, че са разнородни, в това число пол, възраст, религиозни визии, равнище на доверие в системата. Например дамите са по-редовни данъкоплатци от мъжете и не поемат такива опасности. По-образованите лица също са по-склонни да съблюдават данъчното законодателство.
Най-рискови са мъжете сред 40 – 49 години “, добави Кондева.
АИКБ българска стопанска система данъчни отговорности заплати в плик изсветляване на стопанската система Икономика на ярко Национална организация за приходите недеклариран труд пазар на труда сенчести финанси сива икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ