Мехран, иранец, който след покръстването си приема името Стефан, ни

Мехран, иранец, който след покръстването си приема името Стефан, ни придвижва в мрачните и изпълнени с принуждение времена на митингите против иранския режим през 2009 година. Разказва за своите арести, разпити и мъчения след присъединяване си в демонстрациите против властта. Въпреки че през днешния ден живее надалеч от родината си, мъчителните мемоари от срещите му с репресивната система остават живи в съзнанието му.

Протести и арести: Среща с жестоката система на властта

 

„ Вкарват те в една стая без храна и вода за няколко дни. Там даже видях едно дете на 15-16 години. То плачеше доста и беше обляно в кръв “, споделя Мехран, описвайки ужасите, които е претърпял в затворническите пространства. След като прекарва три седмици в база за разпити, той споделя по какъв начин проверяващите употребявали разнородни способи за напън, с цел да схванат кой стои зад митингите против държавното управление. „ Помня един, който играеше ролята на положителното ченге. Той идваше при мен и споделяше – ‘Искам да ти оказа помощ, кажи ми истината’. А истината беше, че ние просто искахме смяна. “

Скритият живот след разпитите

 

По това време Мехран работи като сценарист в националната телевизия на Иран, само че откакто е освободен, той е заставен да се укрие, откакто управляващите го афишират за зложелател на режима. Той напуща своята работа и бяга от Техеран, намирайки леговище в Исфахан.

Протестите през 2009: Без смяна в обстановката

 

Според Мехран, от митингите през 2009 година насам обстановката в Иран остава съвсем непроменена. Всеки опит за нов протест бива грубо потушаван от Ислямската революционна армия.

„ Те са толкоз страшни, че споделят: Ислямът би трябвало да е на върха, даже в случай че Иран повече не съществува “, прибавя Мехран, наблягайки радикализма и фанатизма, които обгръщат страната.

Новината за гибелта на Хаменей и персоналното облекчение

 

Новината за гибелта на висшия водач Али Хаменей Мехран приема със смесени усеща, като облекчение. Въпреки това, той признава, че има хора в Иран, които откровено скърбят за него.

„ Фанатизъм! Ако вярваш, че една скъпа немска кола е най-хубавата в света, в никакъв случай няма да се убедиш, че японската може да е по-добра “, споделя той, разкривайки личното си отношение към идеологията на режима.

Втори късмет в България и разграничено сърце

 

Днес Мехран живее надалеч от родината си, като сърцето му остава разграничено сред България – страната, която му дава втори късмет, и Иран – мястото, което ще бъде постоянно част от него.

Когато го питат „ Коя е твоята татковина в действителност? “, той дава отговор: „ Светът.„

Още вести четете в: България, Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News