Мехмед Дикме е политик, министър на земеделието и горите от

Мехмед Дикме е политик, министър на земеделието и горите от 2001 до 2005 година, някогашен кмет на Ардино и народен представител в 39-ото Народно заседание. Напусна Движение за права и свободи през 2007 година.

Г-н Дикме, властта пуска разнообразни димки, с цел да замаскира скрития модел, който управлява страната. Какви биха могли да бъдат следващите убежища на този модел, именуван метафорично „ Сараите “?

На всички е ясно, че има две форми на държавно ръководство - едно законно и едно подмолно. Най-важните решения се взимат от Доган и Пеевски, а фасадата просто ги извършва.

Доган и Пеевски равностойни позиции ли заемат в този модел?

Доган е над Пеевски, политическа равнопоставеност сред тях не може да има. Доган има голям опит в подреждането на политическите фигури по шахматната дъска. Той в този момент е доста по-добре разположен, в сравнение с когато беше директно в ръководството - по времето на Сакскобургготски и Станишев. Човекът си пие уискито в Бояна и в Росенец и пуска заръки за осъществяване. Във финансов проект обаче измеренията може да са напълно разнообразни.

Това значи ли, че господин Пеевски е заменяем и господин Доган може да си назначи различен човек, който да прави същата работа?

Обвързаността е много сериозна и в случай че Доган реши да смени Пеевски, постоянно може да го направи по грациозен метод. Обратното е невероятно. Големият политически състезател на прехода се споделя Ахмед Доган и това не е вест.

Да, само че правилото на Питър гласи, че изкачвайки се в кариерата, всеки неизбежно доближава до своето равнище на непросветеност. Далече ли е към момента господин Доган от това равнище?

Няма човек в страната, в това число и министър председателят, който да е по-информиран от Доган, а информацията е най-важният инструмент. Докато има лостовете за приемане на тази информация, в това число и свръхсекретна, Доган ще продължава да дърпа конците в страната. В момента той е в пика си и Борисов не трябва да се сърди на истината. Впрочем, контакти сред Доган и Борисов има постоянно.

Каква е функционалната взаимозависимост сред двамата?

Доган постоянно е разглеждал властта като баница и порции. А порциите за него в този момент са много огромни. Зависимостта на премиера е повече от ясна. За никого не е загадка по какъв начин стават публичните поръчки у нас. Едва ли някой може да уточни социална поръчка, извоювана по естествен път.

Васил Божков - в продължение на три десетилетия - също беше доста мощен. Но се появиха млади лъвчета, които го изядоха. Никой не е застрахован от сходна орис. Защо Ахмед Доган да счита, че него не може да го сполети сходна орис?

Така е, никой не е застрахован. Кръгът на Божков е получавал поддръжка от страната, след това тя изчезна. Докато Доган внедри не партийно, а персонално доверени хора на всички места в ръководството - в службите, в разузнаването и контраразузнаването, в прокуратурата, в следствието, в съда. Няма различен човек в страната, който да разполага с подобен голям уред за лично прилагане. Ако Доган би трябвало да бъде отстранен, това минава наложително през промяната на всички тези хора.

Излиза, че цялата страна е опакована, това е колосална тактика. Дали е по опциите на един човек, или зад него стои още по-сериозна мощ?

При всички случаи зад завесата стои мощен екип. Със сигурност има хора от нашите служби, само че дали има и от външни служби, аз не знам.

Този кръг по-висшестоящ от Доган ли е?

Всичко е допустимо.

Казвате, че Борисов е единствено фасадата на модела. Тази фасада от модела ли беше построена, или самата тя потърси модела? Кое е първичното в симбиозата?

През 2009 година Борисов пристигна на власт с гръмки слова против обръчите на Доган. Връзката беше основана по-късно, по време на втория му мандат. Възтържествува обаче през третия.

От модела с етикет „ Сараите “, улицата разяснява главно четири имена: Борисов, Доган, Пеевски и Гешев. Кои са другите фигури в групата, новата привилегирована олигархия ли?

Тези с публичните поръчки са единствено реализатори. Онези, които взимат решенията, няма по какъв начин да ги видите. А всичко потегля от изборите, които се купуват с парите, платени от нас за публичните поръчки. Кръгът се затваря. Данъкоплатците внасят пари в бюджета. Част от тях отиват за въпросните поръчки. Определен кръг компании усвояват тези пари и с тях върви покупката на гласове. Този модел е опасност за демокрацията. Затова сме на последно място в европейските ранглисти, а към този момент и в международните.

Движение за права и свободи се показва за демократична партия, само че по какъв начин една група от свръхбогати хора съумява да държи под надзор може би най-бедната част от популацията – българските мюсюлмани?

Онова Движение за права и свободи, което създадохме преди 30 година, няма нищо общо със настоящето придвижване. След 2003 година партията радикално се промени - с приемането на хора като Цонев и Бисеров тя стана властническа политическа групировка. Местните водачи се спускат от горната страна и се гласоподават единомислещо. Мюсюлманите във всяко обитаемо място са под надзор и който не гласоподава за Движение за права и свободи, автоматизирано губи обществени помощи и достъп до стратегиите за краткотрайна претовареност. Дори храната за небогати се дава с подписа на кмета от придвижването. Държавата по никакъв метод не пази тези хора. Затова те са по този начин наплашени – видели са какво се случва с несъгласните.

Как е конструирана тази партия, та вътрешното й статукво е непоклатимо? Преди години Доган беше разгласен освен за почетен, само че и за доживотен неин ръководител.

Точно по този начин е. Всички останали могат да бъдат заменени, единствено той е доживотен и закрепостен. Дори уставът на Българска комунистическа партия не беше подобен.

След този дълготраен терор, който описвате, какво бъдеще чака Движение за права и свободи в един интервал пост-Доган?

Единствената партия в България, която не изживя своя катарзис е Движение за права и свободи. Затова не е мечтан сътрудник за никоя политическа мощ. Реформирането на Движение за права и свободи минава през разкъсване на връзката с Доган. Той към този момент е опасност за етническия мир в България. Случката в парка "Росенец " го сподели ясно: той докара платени подвластни хора не да защитят правата или свободите, а парцела на своя водач. С това Доган сподели на обществото: подготвен съм да разпаля етнически спор, в случай че тръгнете против мен.

По силата на същия този правилник обаче Движение за права и свободи сега е доста уязвима: в случай че се съблюдава законът, всеки областен арбитър може да я забрани най-малко по една причина - вътрешнопартийните избори са просрочени от дълго време.

Абсолютно! По правилник на всеки 3 години би трябвало да има избор на управителни органи, а мандатът на сегашните тече повече от 4 години. И всеки арбитър може да разгласи за нелегитимни всички решения в Движение за права и свободи, в това число подписа на ръководителя.

Знаем, че каквото и да се случва у нас, в края на всяка година има едно слово, което като че ли трасира политическите пътища за идната – предколедната тирада на Доган. Какви изненади могат да се чакат този път?

Да, цялата нация чака словото на двама души: на президента - точно на Нова година, и на Ахмед Доган - по Коледа. Това е и смешно, и трагично. Доган дърпа конците на ръководството и по тази причина казаното от него предопределя събитията през 2021 година.

Възможно ли е да бъде рискуван Борисов?

В момента той е най-изгодният за статуквото.

А, в случай че след изборите Борисов остане вън от властта? Движение за права и свободи не обича сътрудници отвън ръководството.

Точно по този начин е. За негово страдание обаче Борисов върви след събитията.

Разговора води: Емил Янев