ИПИ: В много области минималната заплата се доближава опасно до средната
Механизмът за установяване на минималната заплата има потребност от незабавен ремонт, предизвести в собствен разбор Институтът за пазарна стопанска система. Той води до прекомерно огромно нарастване на минимална заплата, което доближава до 70-80% от междинната за някои стопански браншове и области на страната. Това основава сериозен риск от в допълнение напомпване на инфлацията, считат анализаторите.
Правителството предлага минимална заплата от 933 лева за 2024 година, като това равнище е резултат от нов текст в Кодекса на труда, който дефинира най-ниското заплащане да е 50% от междинното. Текстът се ползва за първи път и води до най-високото за последните 20 години нарастване на минималната заплата - с близо 20%. Предстои предлагането да се разисква в тристранката, само че то на процедура е непосредствено пресмятане на заложените в Кодекса параметри - т.е. каквито и възражения да има, до смяна на размера надали ще се стигне.
Най-голямата уязвимост на този метод е мощно неравномерният му резултат сред обособените стопански действия и региони на страната, показват от ИПИ. От института ползват калкулации, съгласно които новата минимална заплата съставлява едвам 20% от междинната заплата в ИКТ и далекосъобщенията, 30% в енергетиката, 32% във финансите и застраховането и 33% в добива, само че доближава цели 78% в бранша на хотелите и заведенията за хранене и 66% в селското стопанство. Известно е, че това са секторите с най-ниско равнище на светлите приходи.
Макар и по-малки, разликите по области също са обилни. Столицата, със своя доста огромен пазар на труда и висока междинна заплата, е единствената област, в която минималното възнаграждение е под 50% от междинното, пишат от ИПИ. В цели 19 области то е над 60%, а в Смолян, Хасково, Силистра, Благоевград, Кюстендил и Видин – над 70%. Както и при браншовете, по този начин и при областите доста ясно проличава главната уязвимост на използването на сегашния механизъм – макар че на равнище национална стопанска система настина се реализира 50% покритие на междинната от минималната заплата, то в най-слабо развитите елементи на страната и браншове доближаването е доста по-агресивно, показват анализаторите.
Близо половин милион българи работят на минимална заплата - съгласно справките към предлагането на държавното управление към второто тримесечие я получават 442 хиляди души. Доколкото това е забележителна част от общата претовареност, директното административно повишение на приходите на тази група хора – освен това с над 150 лв. едновременно – основава сериозен риск от спомагателен инфлационен напън, считат икономистите. Тук става дума най-много за хора в небогати или близки до беднотия семейства, в които растежът на заплатите ще бъде ориентиран към повишение на настоящото ползване, оттова – към спомагателен напън върху потребителските цени, с чиито висок растеж няколко следващи държавни управления се борят. Не бива да се подценява и вероятността внезапното повишение на разноските за труд да тласнат към този момент притиснати от влошаващите се стопански условия бизнеси към загуби и оттова – към загуба на работни места, предизвестяват те.
Засегнати от този огромен скок ще бъдат и 883 хиляди самонаети, които внасят осигуровки върху най-малък застрахователен предел, еднакъв на минималната заплата. Въпреки че повишението на осигуровките им би означавало забележителен растеж на бюджетните доходи – и оттова, в преследването на 3% бюджетен недостиг – внезапното повишение на минималната заплата ще значи пряк спад на разполагаемия приход на самонаетите с размера на новите осигуровки, считат от ИПИ.
От института поддържат основаването на справедлив механизъм за установяване на най-ниското заплащане у нас, само че считат, че актуалният е задействан във допустимо най-неподходящия миг на висока инфлация и бързо, само че неравномерно покачване на междинните заплати. Механизмът има ясна и забележима потребност от промяна и прецизиране, показват оттова.
Според специалистите, най-простият метод за това е използването на медианната заплата, вместо междинна – както гласи и другият вид, препоръчан от Европейска комисия. Медианната заплата е с по-плавна динамичност и доста по-малко податлива на рисковите стойности, които в България играят изключително огромна роля в определянето на междинната поради огромните разлики сред секторите и районите. Тази заплата обаче в този момент се пресмята един път на всеки четири години, което ще значи първо да се обезпечи по-честото й следене.
ИПИ упорства и да се обогати формулата за минималната заплата, тъй че да регистрира доста по-пълно положението на стопанската система и пазара на труда. За тази цел би трябвало да се вземат поради редица знаци – растежът на стопанската система, измененията в потребителските цени, динамичността на продуктивността на труда, салдото сред претовареност, безработица и дял на неактивните на пазара на труда, дават за образец анализаторите, като на същото мнение от много време са и работодателските организации.
ИПИ споделя и друго искане на бизнеса - да се вземат поради секторните и районните разлики.Прилагането на районни коефициенти би разрешило по-бавен растеж на минималната заплата в по-слабо стопански развитите елементи на страната, който да не лимитира в допълнение достъпа до пазара на труда на служащите с минимален опит и най-ниски нива на умения. Отраслов метод също не е несъответствуващ – не е изненада, че секторите, в които минималната заплата се доближава най-вече до междинната са точно тези с най-високи оценки на размера и каузи на сивата стопанска система, считат от института. Това обаче ще продължи да задълбочава пропастта, която и в този момент съществува сред София и останалата част от страната и обрича цели области на бедност и обезлюдяване.
Правителството предлага минимална заплата от 933 лева за 2024 година, като това равнище е резултат от нов текст в Кодекса на труда, който дефинира най-ниското заплащане да е 50% от междинното. Текстът се ползва за първи път и води до най-високото за последните 20 години нарастване на минималната заплата - с близо 20%. Предстои предлагането да се разисква в тристранката, само че то на процедура е непосредствено пресмятане на заложените в Кодекса параметри - т.е. каквито и възражения да има, до смяна на размера надали ще се стигне.
Най-голямата уязвимост на този метод е мощно неравномерният му резултат сред обособените стопански действия и региони на страната, показват от ИПИ. От института ползват калкулации, съгласно които новата минимална заплата съставлява едвам 20% от междинната заплата в ИКТ и далекосъобщенията, 30% в енергетиката, 32% във финансите и застраховането и 33% в добива, само че доближава цели 78% в бранша на хотелите и заведенията за хранене и 66% в селското стопанство. Известно е, че това са секторите с най-ниско равнище на светлите приходи.
Макар и по-малки, разликите по области също са обилни. Столицата, със своя доста огромен пазар на труда и висока междинна заплата, е единствената област, в която минималното възнаграждение е под 50% от междинното, пишат от ИПИ. В цели 19 области то е над 60%, а в Смолян, Хасково, Силистра, Благоевград, Кюстендил и Видин – над 70%. Както и при браншовете, по този начин и при областите доста ясно проличава главната уязвимост на използването на сегашния механизъм – макар че на равнище национална стопанска система настина се реализира 50% покритие на междинната от минималната заплата, то в най-слабо развитите елементи на страната и браншове доближаването е доста по-агресивно, показват анализаторите.
Близо половин милион българи работят на минимална заплата - съгласно справките към предлагането на държавното управление към второто тримесечие я получават 442 хиляди души. Доколкото това е забележителна част от общата претовареност, директното административно повишение на приходите на тази група хора – освен това с над 150 лв. едновременно – основава сериозен риск от спомагателен инфлационен напън, считат икономистите. Тук става дума най-много за хора в небогати или близки до беднотия семейства, в които растежът на заплатите ще бъде ориентиран към повишение на настоящото ползване, оттова – към спомагателен напън върху потребителските цени, с чиито висок растеж няколко следващи държавни управления се борят. Не бива да се подценява и вероятността внезапното повишение на разноските за труд да тласнат към този момент притиснати от влошаващите се стопански условия бизнеси към загуби и оттова – към загуба на работни места, предизвестяват те.
Засегнати от този огромен скок ще бъдат и 883 хиляди самонаети, които внасят осигуровки върху най-малък застрахователен предел, еднакъв на минималната заплата. Въпреки че повишението на осигуровките им би означавало забележителен растеж на бюджетните доходи – и оттова, в преследването на 3% бюджетен недостиг – внезапното повишение на минималната заплата ще значи пряк спад на разполагаемия приход на самонаетите с размера на новите осигуровки, считат от ИПИ.
От института поддържат основаването на справедлив механизъм за установяване на най-ниското заплащане у нас, само че считат, че актуалният е задействан във допустимо най-неподходящия миг на висока инфлация и бързо, само че неравномерно покачване на междинните заплати. Механизмът има ясна и забележима потребност от промяна и прецизиране, показват оттова.
Според специалистите, най-простият метод за това е използването на медианната заплата, вместо междинна – както гласи и другият вид, препоръчан от Европейска комисия. Медианната заплата е с по-плавна динамичност и доста по-малко податлива на рисковите стойности, които в България играят изключително огромна роля в определянето на междинната поради огромните разлики сред секторите и районите. Тази заплата обаче в този момент се пресмята един път на всеки четири години, което ще значи първо да се обезпечи по-честото й следене.
ИПИ упорства и да се обогати формулата за минималната заплата, тъй че да регистрира доста по-пълно положението на стопанската система и пазара на труда. За тази цел би трябвало да се вземат поради редица знаци – растежът на стопанската система, измененията в потребителските цени, динамичността на продуктивността на труда, салдото сред претовареност, безработица и дял на неактивните на пазара на труда, дават за образец анализаторите, като на същото мнение от много време са и работодателските организации.
ИПИ споделя и друго искане на бизнеса - да се вземат поради секторните и районните разлики.Прилагането на районни коефициенти би разрешило по-бавен растеж на минималната заплата в по-слабо стопански развитите елементи на страната, който да не лимитира в допълнение достъпа до пазара на труда на служащите с минимален опит и най-ниски нива на умения. Отраслов метод също не е несъответствуващ – не е изненада, че секторите, в които минималната заплата се доближава най-вече до междинната са точно тези с най-високи оценки на размера и каузи на сивата стопанска система, считат от института. Това обаче ще продължи да задълбочава пропастта, която и в този момент съществува сред София и останалата част от страната и обрича цели области на бедност и обезлюдяване.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ