Механизмът на ЕС за въвеждане на въглероден данък на границата

Механизмът на Европейски Съюз за въвеждане на въглероден налог на границата (Carbon Border Adjustment Mechanism (CBAM), прочут като „ въглероден граничен налог “, започва на 1 октомври с първата преходна фаза за вноса на няколко въглеродно-интензивни групи артикули в Европейския съюз.  Първата фаза на законодателството на Европейски Съюз за ценообразуване на въглеродните излъчвания няма да постанова налози върху продуктите – те ще се от 2026 година, изяснява профилираното издание Oilprice. Въпреки това вносителите на желязо и стомана, цимент, алуминий, торове, водород и електричество в Европейски Съюз ще бъдат помолени — занапред нататък — да рапортуват за размера на своя импорт и излъчванията на парникови газове (ПГ), вложени по време на тяхното произвеждане, макар че те няма да заплащат никаква финансова промяна на този стадий. Как ще работи CBAM? От 2026 година вносителите и експортьорите от Европейски Съюз ще би трябвало да заплащат такса върху излъчванията, обвързана с продуктите, както понастоящем вършат европейските производители според Системата за търговия с излъчвания на Европейски Съюз. Новият данък върху въглеродните излъчвания е част от задачата на Европейски Съюз за понижаване на парниковите газове с най-малко 55% до 2030 година спрямо равнищата от 1990 година Въглеродният граничен налог също ще служи на процедура с двойна цел, съгласно Европейски Съюз – хем ще резервира европейската индустриална конкурентоспособност и в това време ще насърчи други страни да одобряват по-екологични политики и декарбонизация на промишленостите по-бързо. „ CBAM е съвместима мярка с параметрите на Световната комерсиална асоциация, която предизвиква световната промишленост да одобри по-екологични и по-устойчиви технологии “, изясняват от Европейската комисия. Вносът може да бъде най-малко отчасти освободен от данъци, когато данъкът влезе в действие през 2026 година, в случай че страната на генезис има система за търговия с излъчвания или други въглеродни политики, сходни на тези на Европейски Съюз. Какво се трансформира? Очаква се въглеродният налог на Европейски Съюз да увеличи цените на материалите и потребителите, да натовари вносителите и експортьорите отвън Европейски Съюз с спомагателна отчетност и администрация и евентуално да промени световните търговски потоци на метали и други материали, предвиждат анализатори. Редица търговски сътрудници на Европейски Съюз към този момент разкритикуваха блока на „ зеления протекционизъм “. Съединените щати, Китай, Индия, Бразилия, Южна Африка и няколко други страни показаха опасения, че новите правила ще усложнят в допълнение търговията и ще покачат експортните разноски за производителите отвън Европейски Съюз. Това бе обстойно разказано в на стратезите на ING Уорън Патерсън и Ева Манти по-рано тази година. „ Първото и най-очевидно влияние от внедряването на CBAM е, че европейските консуматори ще се сблъскат с по-високи цени “, споделиха те, добавяйки, че отговорностите за докладване, свързани с CBAM, също ще покачат разноските, които евентуално ще бъдат трансферирани и на потребителите. Финансовото влияние на въглеродния граничен налог може да бъде доста за вноса в Европейски Съюз, считат и от Boston Consulting Group (BCG) в своя от предходната година. Според разбор на BCG до 2032 година цената на желязото и стоманата, внасяни в Европейски Съюз от Съединени американски щати и Обединеното кралство, може да се увеличи с 6%, от Турция с 10%, от Южна Корея с 12%, от Китай със 17% и от Индия с големите 32%. „ Въздействието надолу по веригата може да падне най-силно върху секторите на автомобилостроенето, строителството, опаковките и потребителските уреди – най-големите консуматори на продуктите, обхванати от механизма на CBAM. Например, строителна компания от Европейски Съюз, внасяща 100 метрични тона индийска стомана, би платила разноски на CBAM от 24 600 евро, или 32% от настоящата цена “, пресмятат от BCG. Например, позицията на Индия като водещ производител на алуминий с ниски разноски може да бъде съществено подкопана заради по-високия интензитет на излъчванията спрямо европейските сътрудници. Ако ограниченията за резистентност и понижаване на излъчванията не бъдат приложени скоро, индийският експорт за Европейски Съюз ще се оскъпи доста. „ Производителите с ниски излъчвания евентуално ще усилят своя дял от износа за Европейски Съюз, като се има поради по-ниското задължение на CBAM, с което биха се сблъскали, до момента в който емитерите с по-високи въглеродни излъчвания евентуално ще търсят пазари, където високият им интензитет на излъчвания няма да бъде глобен “, споделиха от ING. Бизнесът е изправен пред административни разноски Очаква се граничният налог да увеличи цените на стоките и да докара до промени в избора за покупка, считат и от The Conference Board, световен мозъчен концерн и асоциация на бизнес членове. Организацията направи свое предходната седмица. Не единствено потребителите ще се сблъскат с по-високи цени. Бизнесът ще бъде в допълнение съкрушен от административни разноски за докладване и инспекция на излъчванията – разноски, които по-късно биха могли да трансферират на потребителите. Митническата система на Европейски Съюз също е изправена пред спомагателна администрация и инспекции, съгласно The Conference Board. Европейските членове на The Conference Board бяха интервюирани за това по какъв начин чакат въглеродният граничен налог да засегне техните компании. Общо 83% от респондентите – най-вече висши ръководители по доставките и устойчивостта – чакат цените да се повишат, а 75% чакат CBAM да повлияе на избора им за покупка в бъдеще. Според мозъчния концерн сегашните опити за облекчение на административната тежест евентуално ще се провалят. „ Без бързи дейности за справяне с административните проблеми, с които вносителите ще стартират да се сблъскват от идната седмица, съществува риск CBAM да работи като спънка за европейската стопанска система “, сподели предходната седмица Ануй Сауш, европейски началник на ESG център в The Conference Board. Следващите месеци и години ще покажат дали въглеродният налог на Европейски Съюз ще натежи на европейските стопански системи и дали новият механизъм ще работи като мотор на ускорени политики за понижаване на излъчванията и резистентност в промишленостите на страните отвън Европейски Съюз.