Д-р Меглена Плугчиева пред novini.bg: Към успеха не води асансьор, трябва да се ползва стълбата
Меглена Плугчиева е български посланик и политик. Тя е била три пъти народен представител в Народно събрание от Българска социалистическа партия, зам.-министър на земеделието и горите, вицепремиер по евро фондовете и дипломат в Германия, Швейцария, Лихтенщайн и Черна гора.
- Г-жо Плугчиева, има ли рационална формула за спасението на загиващото българско земеделие, съгласно Вас?
- Аграрният бранш е стратегически за всяка една страна.
Заедно с м-р Дикме водех преговорния ни екип през 2001-2004 година за присъединението ни към Европейски Съюз и знам за каква специфична стратегия става въпрос, когато приказваме за общата политика в този бранш. За страдание в годините по-късно не са оползотворени опциите, които дава тя. Особено от 2018 година насам, обстановката в нашия поземлен бранш е извънредно тежка. Много от производителите към този момент даже приказват единствено за оцеляване. Настъпиха огромни трансформации в структурата на нашия поземлен бранш, като 85,5% от него е зает с развъждане на жито, царевица и слънчоглед, едвам 10,7% са за плодове и зеленчуци, а останалите оскъдни проценти са за други култури. Тази статистика демонстрира тежката дисторция на аграрния бранш. Нарушен е и салдото сред растителната и животинската продукции. Голямото произвеждане на зърнени култури не си кореспондира с от ден на ден намаляващото на животинска продукция, а се ориентира натам, където са сигурните пари от Европейски Съюз.
- Защо се получи по този начин?
- Това се дължи на дефектите на общата европейска политика, при която заплащането на дотации на хектар обработваема земя е водещо. Затова огромните наши производители в Добруджа получават огромни дотации по изцяло легален принцип. Останалите подсектори, като плодове, зеленчуци и отглеждане на животни са ощетени и вземат по-малко и би трябвало да бъдат подпомагани от националните бюджети. За страдание у нас това не се прави. В зеленчукопроизводството липсват: финансово подкрепяне, работна ръка, а и бе унищожено и поливното земеделие. Допълнителни затруднения докара войната в Украйна. Т.г. да вземем за пример нямахме оранжерийно произвеждане, тъй като разноските за енергийни източници внезапно скочиха и стопаните не посмяха да рискуват. И по този начин последователно
от страна, която беше водещ експортьор на плодове и зеленчуци, през днешния ден сме безспорен вносител. Това е трагично.
Вече има обновена европейска земеделска политика за 2023-2027 година и всяка държава-членка показва собствен стратегически проект за развиване на бранша за този интервал. По импортирания проект в Брюксел би трябвало да получим малко над 8 милиарда лв. за интервала, като парите отново главно са планувани за директни заплащания на хектар - 4,4 милиарда и единствено 3,5 милиарда за развиване на селските региони, като отново са свити парите за плодове, зеленчуци, мляко, мед....
- От кого зависи тази дисторция да бъде поправена?
- От държавното управление, Народното събрание и Министерство на земеделието и храните, които би трябвало да проумеят, че продоволствената политика е основна за всяка страна.
България има голям потенциал за селскостопанско произвеждане, както за самозадоволяване на нашия пазар, по този начин и за експорт. Това е нашият народен интерес.
Освен всичко останало ние към този момент би трябвало да мислим и за акомодация на бранша към климатичните промени, които към този момент са факт - суши, наводнения, естествени катаклизми, които към този момент не са необичайност. Други страни основават сухоустойчиви сортове, вършат преструктуриране на земеделието и така нататък А условията към производителите поради „ зеления преход “ непрестанно се покачват - те би трябвало да имат доста щадяща техника за обработка, да не употребяват хербициди, пестициди и прочие, което прави още по-скъпа и неконкурентоспособна нашата продукция, в случай че няма дотации.
- Вие сте еколог, смятате ли, че митинга на българските миньори и енергетици е аргументиран?
- Категорично считам, че митингът им е състоятелен и се дължи на нарушавания разговор сред хората от бранш „ Енергетика ” и държавното управление от началото на 2022г., което в Плана за възобновяване поема свръх огромни задължения за бързото затваряне на нашите топло-електроцентрали. Това не подхожда на нашата енергийна действителност и потребностите на страната ни. Има и доста мощна обществена съставния елемент в тези процеси - в регионите към Стара Загора, Перник и Кюстендил ще останат без работа над 20 000 души, а като се прибавят и фамилиите им - над 80 000 българи ще пострадат от тази недомислена постъпка.
- Заемала сте високи, виновни публични постове, имате ли пояснение за какво българите през годините изгубиха уважението си към властта, институциите, ръководството?
- Това е мъчителен въпрос. Едната страна на този проблем е, че той идва от смяната във възпитанието на всяко последващо потомство.
У нас има криворазбрано пояснение на демокрацията, която допуска и отговорности, освен права.
Поне две генерации привикнаха с действителност, в която царува безвластие, безредица, липса на почит към който и каквото и да е. Вероятно и моето, по-старо потомство носи виновност по тази причина. Трябва да отчитаме и сериозното утежняване на качеството на политическия хайлайф. Не може да се каже, че той служи на народа. В Народното събрание попадат доста инцидентни хора, а това е извънредно рисково.
- Не е ли по този начин и в други страни?
- Наблюдавам тези процеси в цяла Европа и това е доста обезпокоително. Негативните практики най-бързо се популяризират, възприемат и заразяват всички. Бях дипломат в Германия-2004-2008г., когато започнаха тези първи проблясъци в обществото -
който беше некадърен да се осъществя в друга специалност, се включваше в политиката.
Такива фрагменти нямат нужните качества за положително ръководство. Това е отрицателна наклонност в Европа, която у нас е още по-засилена. Погледнете, има толкоз министри, които като седнат в креслата, си фантазират, че с изключение на с власт, се обличат и с подготвеност. Но не става по този начин. Към триумфа не води асансьор, би трябвало да се употребява стълбата.
- Преживяхте ли стрес като се върнахте от дипломатическата си работа в " бели " страни у нас?
- Признавам, че като се върнах, намирам отрицателна смяна в обществото ни, в държавната ни администрация. Младата генерация търси бърза реализация, добра платеност, само че без да има подготвеност, а това е доста рискова наклонност.
- Как ни възприемат на открито?
- Доста зле, даже и нашите сътрудници в Европейски Съюз. Ние не сме забележими, не участваме, ние се държим като страна-кандидатка, която единствено безмълвно извършва. На Балканите също сринахме имиджа си, загубихме лидерски позиции.
- Г-жо Плугчиева, има ли рационална формула за спасението на загиващото българско земеделие, съгласно Вас?
- Аграрният бранш е стратегически за всяка една страна.
Заедно с м-р Дикме водех преговорния ни екип през 2001-2004 година за присъединението ни към Европейски Съюз и знам за каква специфична стратегия става въпрос, когато приказваме за общата политика в този бранш. За страдание в годините по-късно не са оползотворени опциите, които дава тя. Особено от 2018 година насам, обстановката в нашия поземлен бранш е извънредно тежка. Много от производителите към този момент даже приказват единствено за оцеляване. Настъпиха огромни трансформации в структурата на нашия поземлен бранш, като 85,5% от него е зает с развъждане на жито, царевица и слънчоглед, едвам 10,7% са за плодове и зеленчуци, а останалите оскъдни проценти са за други култури. Тази статистика демонстрира тежката дисторция на аграрния бранш. Нарушен е и салдото сред растителната и животинската продукции. Голямото произвеждане на зърнени култури не си кореспондира с от ден на ден намаляващото на животинска продукция, а се ориентира натам, където са сигурните пари от Европейски Съюз.
- Защо се получи по този начин?
- Това се дължи на дефектите на общата европейска политика, при която заплащането на дотации на хектар обработваема земя е водещо. Затова огромните наши производители в Добруджа получават огромни дотации по изцяло легален принцип. Останалите подсектори, като плодове, зеленчуци и отглеждане на животни са ощетени и вземат по-малко и би трябвало да бъдат подпомагани от националните бюджети. За страдание у нас това не се прави. В зеленчукопроизводството липсват: финансово подкрепяне, работна ръка, а и бе унищожено и поливното земеделие. Допълнителни затруднения докара войната в Украйна. Т.г. да вземем за пример нямахме оранжерийно произвеждане, тъй като разноските за енергийни източници внезапно скочиха и стопаните не посмяха да рискуват. И по този начин последователно
от страна, която беше водещ експортьор на плодове и зеленчуци, през днешния ден сме безспорен вносител. Това е трагично.
Вече има обновена европейска земеделска политика за 2023-2027 година и всяка държава-членка показва собствен стратегически проект за развиване на бранша за този интервал. По импортирания проект в Брюксел би трябвало да получим малко над 8 милиарда лв. за интервала, като парите отново главно са планувани за директни заплащания на хектар - 4,4 милиарда и единствено 3,5 милиарда за развиване на селските региони, като отново са свити парите за плодове, зеленчуци, мляко, мед....
- От кого зависи тази дисторция да бъде поправена?
- От държавното управление, Народното събрание и Министерство на земеделието и храните, които би трябвало да проумеят, че продоволствената политика е основна за всяка страна.
България има голям потенциал за селскостопанско произвеждане, както за самозадоволяване на нашия пазар, по този начин и за експорт. Това е нашият народен интерес.
Освен всичко останало ние към този момент би трябвало да мислим и за акомодация на бранша към климатичните промени, които към този момент са факт - суши, наводнения, естествени катаклизми, които към този момент не са необичайност. Други страни основават сухоустойчиви сортове, вършат преструктуриране на земеделието и така нататък А условията към производителите поради „ зеления преход “ непрестанно се покачват - те би трябвало да имат доста щадяща техника за обработка, да не употребяват хербициди, пестициди и прочие, което прави още по-скъпа и неконкурентоспособна нашата продукция, в случай че няма дотации.
- Вие сте еколог, смятате ли, че митинга на българските миньори и енергетици е аргументиран?
- Категорично считам, че митингът им е състоятелен и се дължи на нарушавания разговор сред хората от бранш „ Енергетика ” и държавното управление от началото на 2022г., което в Плана за възобновяване поема свръх огромни задължения за бързото затваряне на нашите топло-електроцентрали. Това не подхожда на нашата енергийна действителност и потребностите на страната ни. Има и доста мощна обществена съставния елемент в тези процеси - в регионите към Стара Загора, Перник и Кюстендил ще останат без работа над 20 000 души, а като се прибавят и фамилиите им - над 80 000 българи ще пострадат от тази недомислена постъпка.
- Заемала сте високи, виновни публични постове, имате ли пояснение за какво българите през годините изгубиха уважението си към властта, институциите, ръководството?
- Това е мъчителен въпрос. Едната страна на този проблем е, че той идва от смяната във възпитанието на всяко последващо потомство.
У нас има криворазбрано пояснение на демокрацията, която допуска и отговорности, освен права.
Поне две генерации привикнаха с действителност, в която царува безвластие, безредица, липса на почит към който и каквото и да е. Вероятно и моето, по-старо потомство носи виновност по тази причина. Трябва да отчитаме и сериозното утежняване на качеството на политическия хайлайф. Не може да се каже, че той служи на народа. В Народното събрание попадат доста инцидентни хора, а това е извънредно рисково.
- Не е ли по този начин и в други страни?
- Наблюдавам тези процеси в цяла Европа и това е доста обезпокоително. Негативните практики най-бързо се популяризират, възприемат и заразяват всички. Бях дипломат в Германия-2004-2008г., когато започнаха тези първи проблясъци в обществото -
който беше некадърен да се осъществя в друга специалност, се включваше в политиката.
Такива фрагменти нямат нужните качества за положително ръководство. Това е отрицателна наклонност в Европа, която у нас е още по-засилена. Погледнете, има толкоз министри, които като седнат в креслата, си фантазират, че с изключение на с власт, се обличат и с подготвеност. Но не става по този начин. Към триумфа не води асансьор, би трябвало да се употребява стълбата.
- Преживяхте ли стрес като се върнахте от дипломатическата си работа в " бели " страни у нас?
- Признавам, че като се върнах, намирам отрицателна смяна в обществото ни, в държавната ни администрация. Младата генерация търси бърза реализация, добра платеност, само че без да има подготвеност, а това е доста рискова наклонност.
- Как ни възприемат на открито?
- Доста зле, даже и нашите сътрудници в Европейски Съюз. Ние не сме забележими, не участваме, ние се държим като страна-кандидатка, която единствено безмълвно извършва. На Балканите също сринахме имиджа си, загубихме лидерски позиции.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ