Медузите нямат мозък, а се учат с помощта на очите

Медузите нямат мозък, а се учат благодарение на очите и нервите си, само че откривателите едвам в този момент съумяват да потвърдят, че те могат да трансформират държанието си въз основа на предходен опит. Как тези безмозъчни същества могат да се учат и да трансформират държанието си, е мистерия, която озадачава учените.

Според ScienceNews проучването, за което се оповестява в Current Biology, се отнася съответно за карибските кубомедузи (Tripedalia cystophora) и демонстрира, че те са в положение да вършат връзки сред събитията в съзнанието си.

Изследването на тези медузи разкрива, че без мозък съществата въпреки всичко имат способността да учат.

Медузите са в положение да трансформират държанието си, да вземем за пример с цел да избегнат конфликт с нещо, което виждат. За невроетолога Ян Биелецки от немския университет в Кил това демонстрира, че ученето може да е основна част от нервните кафези, да не изисква извънредно комплицирана нервна система, а да може да се реализира в границите на това, което той назовава " лимитирана скица ". Ако това е правилно, то би могло да даде нова визия за това по какъв начин животните са развили способността си да учат.

Кубомедузата има тяло с форма на камбана, от което висят четири пипала с копчета, като всяко пипало включва към 1000 неврона и шест очи. Докато ловуват дребни ракообразни, медузите се насочват сред корените на мангровите дървета в тропическите лагуни, извършвайки комплицирани маневри, които изискват преценка на дистанцията въз основа на контраста сред светлината и сенките.

В мътните води обаче обектите с висок и невисок контрастност могат да бъдат мъчно проследени, което кара откривателите да се замислят дали тези същества могат да се научат, че обектите с невисок контрастност, които може да наподобяват отдалечени, в действителност се намират по-близо.

С помощта на аквариум, заобиколен от редуващи се сиви и бели линии, екипът от учени следи 12 медузи посредством камера в продължение на към седем минути. Макар че в началото наподобява, че те дефинират сивите линии като далечни и се блъскат в стената на аквариума, в последна сметка те трансформират държанието си. В хода на опита медузите като че ли почнали да третират сивите линии като по-близки и плували, с цел да ги избегнат.

Средното разстояние на медузите от стената на резервоара при започване на опита е било към 2,5 см, само че по-късно се е нараснало до към 3,6 см в края му. Броят на конфликтите със стената също намалял, като междинната стойност почнала от 1,8 на минута и приключила на 0,78 на минута. Еволюционният биолог Нагаясу Наканиши от Университета в Арканзас назова това държание " в действителност необикновено ", като самият той е изучавал нервните системи на медузите, макар че не е взел участие в това проучване.

Биелецки и екипът му са създали още опити, в това число такива, които включват премахване на пипала от медузи и слагането им пред екран, който демонстрира нискоконтрастни ленти. При проявлението на тези ленти се подава електрически подтик, с цел да се имитира резултатът от натъкването на затруднение. Макар че в началото не обръщали внимание на светлосивите ленти на екрана, в последна сметка те почнали да реагират на тях, като излъчвали нервни импулси по същия метод, по който биха алармирали на медуза да се отдалечи от затруднение.

Това като че ли демонстрира, че пипалата могат да се учат независимо, с изключение на самите медузи.

Тези нови прозрения за това по какъв начин медузите учат ще ни оказват помощ да разберем по-добре освен естеството на ученето, само че и неговата еволюция в животинското царство. /БГНЕС