Медийните канали, на които българите имат най-голямо доверие, са телевизията

Медийните канали, на които българите имат най-голямо доверие, са малкия екран (53%) и интернет (44%). Това демонстрира изследване на Евробарометър, извършено сред 12 и 18 февруари 2021 година Най-ниско пък е доверието в печатните медии (30%). В съпоставяне с жителите на Европейски Съюз (19%) е близо два пъти по-вероятно българите да се доверяват на информация в обществените мрежи (38%). Като цяло настройките на българите към локалните медии са по-малко позитивни спрямо тези, следени на средноевропейско ниво. Малко повече от половината българи са на мнение, че медиите в страната дават достоверна информация (55%), докато на ниво Европейски Съюз този дял е близо две трети (62%). По отношение на плурализма българите, които споделят мнението, че медиите дават разнородни гледни точки и отзиви, е относително висок (64%), само че още веднъж е под междинното ниво за Европейски Съюз (70%). В съпоставяне с жителите на Европейски Съюз (43%) българите (36%) са по-малко склонни да имат вяра, че информацията в медиите е свободна от политически или търговски напън. 54% от българите заявяват, че се натъкват по-рядко на недостоверни или подправени новини (средно за Европейски Съюз - 71%). Сънародниците ни са по-малко склонни да гледат на недостоверните или подправени вести като на сериозен проблем за страната (България - 63%, Европейски Съюз - 76%) или за демокрацията въобще (България - 74%, Европейски Съюз - 82%). Делът на българските жители, които смятат себе си за осведомени по отношение на европейските политически въпроси е малко повече от една трета (36%). В това отношение България не се отклонява доста от междинната наклонност в Европейски Съюз (40%). Основните канали, от които българските жители научават вести за европейски политически въпроси са малкия екран (85%) и интернет (58%). Сред европейските жители се следи сходна наклонност, като единствената отчетлива разлика е, че спрямо тях българите е по-малко евентуално да получават вести за европейски политически въпроси от печатните медии. По отношение на търсенето на информацията за политики и институции на Европейски Съюз, източниците, които българските жители употребяват най-масово, са телевизия (59%), диалози с хора от обкръжението (34%) и обществени медии (24%). Когато европейските жители (28%) търсят информация за политики на Европейски Съюз, е доста по-вероятно да употребяват институционални интернет страници спрямо българите (9%). По отношение на облика на Европейски Съюз в българските медии респондентите смятат, че каналите, които в най-висока степен показват Съюза обективно, са интернет страниците (49%) и малкия екран (46%), до момента в който печатните медии се подреждат на последно място (34%). Тази настройка евентуално се дължи на ниското доверие, което българските жители имат в пресата по принцип.