Учени от 29 страни обсъдиха ръста на болните от Алцхаймер
Медицински университет-Варна бе хазаин на първата в Европа интернационална научна конференция за заболяването на Алцхаймер, която се организира в курортен комплекс "Златни пясъци ".
Форумът се организира за повторно в света. В него вземат участие учени и лекари от 29 страни, събрани от най-голямата неправителствена научна организация в света за проучвания „ Алцхаймер " - Съединени американски щати, оповестиха от Варненския медицински университет.
"Болестта на Алцхаймер е в действителност световна зараза. Няма страна, която да не е наранена. 47 милиона са болните от Алцхаймер и от обвързваните с него деменции по света. Очаква се доникъде на нашия век тази численост да се утрои в случай че ние не намерим съответен метод да противодействаме и да лекуваме ", съобщи на конференция при откриването доктор Мария Карио, основен теоретичен шеф на асоциация "Алцхаймер " в Съединени американски щати.
Тя сподели още, че в България има прелестни научни постижения и проучвания, които заслужават да бъдат показани пред света.
"Заболяването е било подценявано в продължение на десетилетия на всички места по света. Проблемът става все по-видим с удължение на продължителността на живот в множеството страни. Затова той би трябвало да бъде подложен на масата и не би трябвало да се подценява ", изясни проф. доктор Илия Лефтеров от Университета в Питсбърг.
Над 100 000 са засегнатите от някакъв тип деменции в страната ни, като най-малко половината страдат от заболяването на Алцхаймер, оповестиха от гражданското съдружие "Алцхаймер - България ". Данните са получени при единственото, направено в България епидемиологично изследване на болестта досега, което се е провело във Варненския район.
Проф. доктор Лияна Апостолова – професор по неврология, радиология и генетика в Медицинския Факултет на Университета на Индиана, Индианаполис, изясни, че задачата на учените е ранната диагностика на болестта, преди то да е влезнало във фаза на проявления. Сред факторите, които въздействат върху по-бързото развиване на заболяването са неналичието на обучение, продължаващо през целия живот, тютюнопушенето, заседналото всекидневие и нездравословният метод на хранене, като в 80% от случаите става въпрос за наследствено заболяване.
Досега единствено половината от генетичната предиспозиция е научно потвърдена. Нуждата от научни генетични и епигенетични проучвания е голяма.
В последните години научните проучвания регистрират прогрес в няколко посоки. Първото е обвързвано с биомаркерите, които подкрепят диагностицирането - способи за обрисуване на мозъка или проучвания на протеини в кръвта. Другите значими открития са в областта на генетичната предиспозиция на заболяването. Проф. Апостолова разясни, че напоследък напъните и са съсредоточени върху изследване на рядка форма на болестта, обвързвана с по-ранното му проявяване – още при хора на 40-50 годишна възраст, без диагнозата им да е обвързвана с инсулти и други болести, присъщи за по-възрастни пациенти.
"Работим с 16 университета в Съединени американски щати, от които 13 ще са клинични центрове. Имаме доста групи, които ще се концентрират върху разбора на данни в избрана сфера – някои ще се занимават с клиничната част и с генетиката, други – с молякулярната диагностика, трети – с ядрено-магнитния резонанс. Плануваме да преминем и в световно проучване на този характерен вид на болестта и в света. Имаме към този момент сътрудници в Англия и Дания, само че търсим сътрудници на всички места ", добави тя.
Основните тематики, които учените разискват са свързани с ролята на имунната система, генетичните и епигенетични промени при заболяването на Алцхаймер и опциите за диагноза и терапия, които те дават, молекулярните механизми и ролята на трансмембранхия превоз при заболяването на Алцхаймер и методите за ранна диагностика – образна диагностика и други биомаркери.
Форумът се организира за повторно в света. В него вземат участие учени и лекари от 29 страни, събрани от най-голямата неправителствена научна организация в света за проучвания „ Алцхаймер " - Съединени американски щати, оповестиха от Варненския медицински университет.
"Болестта на Алцхаймер е в действителност световна зараза. Няма страна, която да не е наранена. 47 милиона са болните от Алцхаймер и от обвързваните с него деменции по света. Очаква се доникъде на нашия век тази численост да се утрои в случай че ние не намерим съответен метод да противодействаме и да лекуваме ", съобщи на конференция при откриването доктор Мария Карио, основен теоретичен шеф на асоциация "Алцхаймер " в Съединени американски щати.
Тя сподели още, че в България има прелестни научни постижения и проучвания, които заслужават да бъдат показани пред света.
"Заболяването е било подценявано в продължение на десетилетия на всички места по света. Проблемът става все по-видим с удължение на продължителността на живот в множеството страни. Затова той би трябвало да бъде подложен на масата и не би трябвало да се подценява ", изясни проф. доктор Илия Лефтеров от Университета в Питсбърг.
Над 100 000 са засегнатите от някакъв тип деменции в страната ни, като най-малко половината страдат от заболяването на Алцхаймер, оповестиха от гражданското съдружие "Алцхаймер - България ". Данните са получени при единственото, направено в България епидемиологично изследване на болестта досега, което се е провело във Варненския район.
Проф. доктор Лияна Апостолова – професор по неврология, радиология и генетика в Медицинския Факултет на Университета на Индиана, Индианаполис, изясни, че задачата на учените е ранната диагностика на болестта, преди то да е влезнало във фаза на проявления. Сред факторите, които въздействат върху по-бързото развиване на заболяването са неналичието на обучение, продължаващо през целия живот, тютюнопушенето, заседналото всекидневие и нездравословният метод на хранене, като в 80% от случаите става въпрос за наследствено заболяване.
Досега единствено половината от генетичната предиспозиция е научно потвърдена. Нуждата от научни генетични и епигенетични проучвания е голяма.
В последните години научните проучвания регистрират прогрес в няколко посоки. Първото е обвързвано с биомаркерите, които подкрепят диагностицирането - способи за обрисуване на мозъка или проучвания на протеини в кръвта. Другите значими открития са в областта на генетичната предиспозиция на заболяването. Проф. Апостолова разясни, че напоследък напъните и са съсредоточени върху изследване на рядка форма на болестта, обвързвана с по-ранното му проявяване – още при хора на 40-50 годишна възраст, без диагнозата им да е обвързвана с инсулти и други болести, присъщи за по-възрастни пациенти.
"Работим с 16 университета в Съединени американски щати, от които 13 ще са клинични центрове. Имаме доста групи, които ще се концентрират върху разбора на данни в избрана сфера – някои ще се занимават с клиничната част и с генетиката, други – с молякулярната диагностика, трети – с ядрено-магнитния резонанс. Плануваме да преминем и в световно проучване на този характерен вид на болестта и в света. Имаме към този момент сътрудници в Англия и Дания, само че търсим сътрудници на всички места ", добави тя.
Основните тематики, които учените разискват са свързани с ролята на имунната система, генетичните и епигенетични промени при заболяването на Алцхаймер и опциите за диагноза и терапия, които те дават, молекулярните механизми и ролята на трансмембранхия превоз при заболяването на Алцхаймер и методите за ранна диагностика – образна диагностика и други биомаркери.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ