Все повече българи с паник атаки заради изолацията. Мислят, че имат коронавирус. Дъхът им не стига от страх
Медицински лица от Спешна помощ непредпазливо се трансформират в психотерапевти
Медицински лица от Спешна помощ се трансфораха непредпазливо в психотерапевти по телефона. Заради все по-честите позвънявания от паникьосани българи се наложи смяна и в работата на екипите.
Неспешните случаи, които не постановат посещаване на лекарски екип незабавно, се съветват отдалечено.
От 26 години дните на Ива Кацарска минават в колата за спешна помощ на Спешна помощ, а самата тя е безапелационна – виждала е всичко. Сега обаче признава, че ситуацията е доста друга. През последния месец дава доброволно допълнителни часове на особено разкритата линия, с цел да оказва помощ и по телефона. Отговаря на тези, които в суматоха се обаждат на диспечерите, без да имат потребност от доктор.
„ Когато има суматоха, това се усеща, тъй като чуваме как диша индивидът. Ако е със зной, това се схваща даже по телефона “ споделя тя.
От Спешна помощ признават, че всеки втори, обадил се с лека температура и зной, отдава признаците си на ковид. Зад доста от случаите обаче се крие добре познатата паник офанзива. Изолацията, страховете за работата, както и цялостната липса на обществени контакти водят до всички тези проблеми.
„ Затворете един човек с генерализирано разстройство зад четири стени и той ще отключи всички проблеми на земята. Аз не мисля, че в момента страната има опциите и ресура да огледа и върху този проблем “, счита терапевтът Желяз Андреев.
Фактите демонстрират, че от началото на карантината досега случаите на домашно принуждение в страните от Европа, в това число в България, са скочили с 1/3. Рязката смяна в всекидневието се отразява в целия свят, освен у нас. За да опише за смяната, фотографка от Ню Йорк даже отваря вратите на дома си. Когато преди седмици Нора Савосник хваща самолета от Съединени американски щати за родната Норвегия, тя мисли единствено едно – че по този начин ще загуби визата си. Пандемията я принуждава да направи тази крачка, с цел да е до околните си и по този начин я връща в живота от ученическите й години. Шокът се оказва голям.
„ Много е необичайно да не можеш да видиш приятелите си и да живееш с родителите си, и то на 24 години. Това е огромен контрастност с Ню Йорк. Просто са два разнообразни свята ”, споделя тя.
Минават дни на карантина, а напрежението се повишава. Нора признава, че отвикнала да живее с родителите си. Чак след време вижда преимуществото от това да е покрай фамилията си.
Светът е изправен пред тестването COVID-19. Само дружно можем да се оправим с него. Борбата с вируса е отговорност на всеки от нас. Бъдете дисциплинирани и спазвайте рекомендациите на специалистите. Погрижете се за себе си, за околните си и за близките.
Останете си у дома – пазете човешкия живот!
Инфо:новатв
