Симона Велева: Медиите могат да са спокойни, че ще има предвидимост, прозрачност и законосъобразност от страна на СЕМ
Медиите, с които ние работим и над които реализираме контрол, могат да имат спокойствието, че ще има предвидимост, бистрота и правомерност от страна на Съвета за електронни медии (СЕМ) в границите на неговите пълномощия. Това сподели изпълняващата длъжността ръководител на регулатора Симона Велева. Днес бе първото съвещание на Съвет за електронни медии, което бе водено от нея на тази позиция.
„ Както е необятно известно, с доктор Габриела Наплатанова и дружно с сътрудниците взехме нетрадиционното решение да разделим мандата на шест месеца, което обаче даде един добър баланс, добър синхрон и отлично взаимодействие сред съветниците “, изясни Симона Велева.
По думите ѝ съветниците ще продължат работата по започнатите към този момент начинания в областта на медийната просветеност и положителното взаимоотношение с органите за саморегулация. „ Ще продължим взаимоотношението ни с институциите и най-много, уповавам се, с Министерството на културата, с които към този момент имахме срещи и ще работим по тематиките за новия законодателен Акт за свободата на медиите, който още през февруари ще даде своите отблясъци в промени в медийната среда, както и с ефикасното включване на законодателния Акт за цифровите услуги. В този смисъл имам вяра, че в действителност законодателството през идните месеци ще се усъвършенства и ще работи съветът в тази посока “, сподели Велева. Тя добави още, че дружно с сътрудниците си ще положат старания да убедят способените органи за нуждата от усъвършенстване на бюджета на Съвет за електронни медии.
В рамките на днешното съвещание беше показан и признат отчет от присъединяване на Габриела Наплатанова и Пролет Велкова – членове на регулатора, в 60-та среща на Европейската платформа на регулаторите (ЕПРА). Сред акцентите са били провокациите пред регулацията, свързани с изкуствения разсъдък (ИИ) и битката с езика на омразата, описа Наплатанова.
От позиция на преимуществата от навлизането на изкуствения разсъдък беше маркирано, че той основава опростяване, прави процесите по-лесни, форсира, основава непрекъснато качество, когато се включва в основаването на медийно наличие, основава подреденост и автоматизация на процесите, уточни тя. Допълни, че ИИ се употребява още за връзка с публиката, разбор и изследвания на пазара, основаване на персонализирано наличие, мониторинг.
Рисковете и провокациите са свързани с достъпване и наличност на огромни бази данни, с които да се прави машинното образование, енергийните условия, опцията да бъдат манипулирани медийни идентичности, етичните проблеми, проблемите с авторски права във връзка с образованието на модели с изкуствен интелект, изясни Габриела Наплатанова. „ Има проблем и с по този начин наречения резултат на изместване, а точно – прекомерно огромната приложимост на наличие с изкуствен интелект да докара до по-малка видимост на наличие, направено по класическия път от публицисти, по първокласен метод, със съблюдаване на всички етични стандарти и правила за специалността “, уточни тя.
Наплатанова означи още, че сесията на ЕПРА в Кипър се е фокусирала върху проучване на многото функции на регулаторите във връзка със наличие, включващо тирада на омразата. „ Част от регулаторите са получили статута на координатори по силата на Акта за цифрови услуги и имат право да рапортуват и да се занимават с подобен вид наличие, което има тирада на омразата онлайн “, сподели тя.
„ Изкуственият разсъдък и речта на омразата са два феномена, които, в последна сметка, можем да кажем, че напоследък преобладават в медийното пространство и също така са взаимно свързани. Защото знаем, че сътрудниците на речта на омразата, хора, общности и така нататък, които я употребяват, целят да провокират някъде някому болежка, страдалчество, да раздират връзки сред хора и общности, цели общества, и изкуственият разсъдък е един доста комфортен инструмент за тази цел. От друга страна пък самият изкуствен интелект дава опция този развой да се ускорява по този начин, че виждаме по какъв начин са обвързани тези две тематики “, уточни Пролет Велкова във връзка срещата на ЕПРА в Кипър.
Къдринка Къдринова, член на Съвет за електронни медии, предложи медийният регулатор да инициира среща, отдадена на изкуствения разсъдък. По думите ѝ един от рисковете, обвързван с ИИ, е роботизираната публицистика да измести живата такава. Според Къдринова акцент в полемиката може да бъде тематиката за това по какъв начин такова събитие би се отразило на безработицата измежду публицистите, предава Българска телеграфна агенция.
„ Смятам, че би било рационално по тематиката за изкуствения разсъдък да създадем една професионална полемика, като включим, несъмнено, и браншове, с които ние по традиция си сътрудничим, които са с висок принос за киберсигурността и могат да дадат своя взор, както и креативната промишленост, несъмнено. Те също са изложени на директното влияние на подобен вид наличие, създавано посредством изкуствен интелект. И може би да приключим с план на някакви действителни насоки, които не са безусловно твърдо закрепени, само че да насърчат положителните практики в потреблението на подобен вид наличие с изкуствен интелект “, означи Габриела Наплатанова.
