Зад виртуалните милиарди в хазарта стои реална и опасна болест
*Mediapool разгласява получено в редакцията мнение от " - профил в обществените мрежи на някогашен хазартно подвластен мъж, който от години е неизвестен деятел за правата на уязмимите от хазартна взаимозависимост хора. Становището е по официални данни на Националната организация за приходите (НАП) за направените залози в онлайн хазарта, нарастнали от 44 милиарда лева през 2023 година, на 55 милиарда лева през 2024 година и 66 милиарда лева през 2025 година В публикацията на Mediapool категорично се акцентира, че зад гигантските обороти се крие превъртане на едни и същи пари, тъй като играчите постоянно не теглят облагата си, а я залагат още веднъж. Становището е и реакция към, някогашен ръководител на Държавната комисия по хазарта, който изясни, че огромна част от милиардите в хазарта са виртуални, а не действителни. Междувременно, няколко часа след приемането на мнението в редакцията на Mediapool, здравното министерство популяризира положителната вест, че най-накрая е оповестена за публично разискване. Mediapool има подготвеност да публикува и други позиции и гледни точки по тематиката.
Фокусът върху това дали милиардите в хазарта са " действителни " или " виртуални ", отклонява вниманието от същинския проблем.
Да, уточнението, че става дума за " превъртени " средства, е механически правилно. Но то е и рисково, когато се употребява като мотив за омаловажаване на мащаба на казуса. Защото зад тези " виртуални " милиарди стои изцяло действително държание – и то в обезпокоително възходящи размери.
Още по тематиката
12 март 2026 06:32
Всеки един " превъртян " лев значи още време, прекарано в залагане. А времето, прекарано в хазарт, е най-прекият знак за риск от развиване на взаимозависимост.
Това не е просто стопанска система. Това е механика на зависимостта.
Колкото повече време човек прекарва във въртене на слотове, залагане онлайн, гонене на загуби, толкоз по-голяма е вероятността да загуби надзор и толкоз повече нараства шансът да развие хазартна взаимозависимост.
А хазартната взаимозависимост е болест (въпреки че някогашният министър на опазването на здравето Силви Кирилов съобщи от трибуната на Народното събрание, че не е такава), класифицирана като такава още през 1992 година в класификацията ICD-10 на Световната здравна организация. Тогава е въведена като " патогенен хазарт " (F63.0). По-късно, в най-новата версия ICD-11 (приета 2019, в действие от 2022 г.) към този момент е класифицирана като " разстройство, обвързвано с хазартно държание " (Gambling disorder).
В този смисъл " виртуалните " милиарди в действителност мерят не пари, а време. А това време е действителният проблем. И този проблем в България нараства с 50% за две години. И това е повече от видно от изнесените данни.
На този декор, институционалната реакция в България остава извънредно незадоволителна.
. Липсват действителни ограничавания върху рисковото държание. Контролът е фиктивен, а не ефикасен.
Още по тематиката
31 март 2026 16:04
Особено тревожна е обстановката с физическите пунктове за залагане. Към момента не престават да съществуват практики, при които лица с наложена възбрана от Националната организация за приходите (НАП), имат свободен достъп да залагат в такива обекти. Това обезсмисля самата концепция за отбрана и трансформира регулацията в административна условност.
Паралелно с това липсва изясненост дали страната има желание да ограничи разпространяването на тези обекти, изключително в дребни обитаеми места с под 10 000 поданици, както бе планувано при последните промени в Закона за хазарта, които би трябвало да влязат в действие от 2027 година
Време е да бъдат заложени съответни въпроси:
Кога ще има действителен надзор върху достъпа до наземните пунктове? Ще бъдат ли лимитирани те в дребните обитаеми места? Ще има ли явен надзор на заложените ограничавания? Ще има ли качествена предварителна защита измежду популацията? Ще има ли ясна тактика за лекуване?
Защото други прилежащи на България страни към този момент вървят в тази посока. В Румъния бяха въведени по-строги правила за разпространяването на хазартни обекти, в това число ограничавания, обвързани с броя на популацията. Засилва се и ролята на локалните управляващи, които все по-активно вземат участие в контрола и ръководството на казуса.
Това демонстрира ясно схващане: хазартът не е просто бизнес – той е публичен риск.
В България обаче продължаваме да спорим дали числата са " действителни ", до момента в който действителните последствия се задълбочават.
66 милиарда лв. може да са счетоводна големина. Но времето, което стои зад тях, е изцяло действително. А точно това време основава взаимозависимост.
Въпросът е какъв брой още ще пораства този индикатор, преди да последват действителни дейности.
Фокусът върху това дали милиардите в хазарта са " действителни " или " виртуални ", отклонява вниманието от същинския проблем.
Да, уточнението, че става дума за " превъртени " средства, е механически правилно. Но то е и рисково, когато се употребява като мотив за омаловажаване на мащаба на казуса. Защото зад тези " виртуални " милиарди стои изцяло действително държание – и то в обезпокоително възходящи размери.
Още по тематиката
12 март 2026 06:32
Всеки един " превъртян " лев значи още време, прекарано в залагане. А времето, прекарано в хазарт, е най-прекият знак за риск от развиване на взаимозависимост.
Това не е просто стопанска система. Това е механика на зависимостта.
Колкото повече време човек прекарва във въртене на слотове, залагане онлайн, гонене на загуби, толкоз по-голяма е вероятността да загуби надзор и толкоз повече нараства шансът да развие хазартна взаимозависимост.
А хазартната взаимозависимост е болест (въпреки че някогашният министър на опазването на здравето Силви Кирилов съобщи от трибуната на Народното събрание, че не е такава), класифицирана като такава още през 1992 година в класификацията ICD-10 на Световната здравна организация. Тогава е въведена като " патогенен хазарт " (F63.0). По-късно, в най-новата версия ICD-11 (приета 2019, в действие от 2022 г.) към този момент е класифицирана като " разстройство, обвързвано с хазартно държание " (Gambling disorder).
В този смисъл " виртуалните " милиарди в действителност мерят не пари, а време. А това време е действителният проблем. И този проблем в България нараства с 50% за две години. И това е повече от видно от изнесените данни.
На този декор, институционалната реакция в България остава извънредно незадоволителна.
. Липсват действителни ограничавания върху рисковото държание. Контролът е фиктивен, а не ефикасен.
Още по тематиката
31 март 2026 16:04
Особено тревожна е обстановката с физическите пунктове за залагане. Към момента не престават да съществуват практики, при които лица с наложена възбрана от Националната организация за приходите (НАП), имат свободен достъп да залагат в такива обекти. Това обезсмисля самата концепция за отбрана и трансформира регулацията в административна условност.
Паралелно с това липсва изясненост дали страната има желание да ограничи разпространяването на тези обекти, изключително в дребни обитаеми места с под 10 000 поданици, както бе планувано при последните промени в Закона за хазарта, които би трябвало да влязат в действие от 2027 година
Време е да бъдат заложени съответни въпроси:
Кога ще има действителен надзор върху достъпа до наземните пунктове? Ще бъдат ли лимитирани те в дребните обитаеми места? Ще има ли явен надзор на заложените ограничавания? Ще има ли качествена предварителна защита измежду популацията? Ще има ли ясна тактика за лекуване?
Защото други прилежащи на България страни към този момент вървят в тази посока. В Румъния бяха въведени по-строги правила за разпространяването на хазартни обекти, в това число ограничавания, обвързани с броя на популацията. Засилва се и ролята на локалните управляващи, които все по-активно вземат участие в контрола и ръководството на казуса.
Това демонстрира ясно схващане: хазартът не е просто бизнес – той е публичен риск.
В България обаче продължаваме да спорим дали числата са " действителни ", до момента в който действителните последствия се задълбочават.
66 милиарда лв. може да са счетоводна големина. Но времето, което стои зад тях, е изцяло действително. А точно това време основава взаимозависимост.
Въпросът е какъв брой още ще пораства този индикатор, преди да последват действителни дейности.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ