Меди, който в последните години е на гребена на вълната

Меди, който в последните години е на гребена на вълната и превзема меломаните с чувствените си песни и прочувствени концертни изяви, споделя за своите ранни години, за пътя към триумфа и предразсъдъците, с които се сблъсква.

„ Да задържиш любовта на хората, да задържиш вниманието на хората – това е същинска борба. Затова бих се нарекъл оживял “, споделя той в диалога си с Мариян Станков – Мон Дьо в подкаста „ Храмът на историите “.

Детството на надарения реализатор е белязано от предубеждения и етикети, за които споделя: „ Когато растеш с предразсъдъци в хората – „ Този ще се върне там, откъдето е пристигнал “, „ този не става за нищо “ – в теб се заражда възприятие, че би трябвало да им докажеш “, декларира звездата на попфолка.

Говори намерено за дискриминирането, с която се е сблъсквал, като акцентира: „ Хората, които дефинират някого по цвета на кожата му, по етноса или половата ориентировка, демонстрират какъв брой са глупави. “

Категоричен е, че не желае да бъде възприеман като представител на малцинствата: „ Не желая да съм юрист на етническите българи, надали не бранител. Ако не си просветен, не даваш добър образец на децата си и не си плащаш сметките – заслужаваш отношението, което получаваш. “

Меди признава, че дълго време е изпитвал позор от произхода си: „ Срамувал съм се от кое място пристигам, поради тази група хора, които не държат да се образоват. “

С времето гледната му точка се трансформира. „ Искам те да изберат друго – да бъдат образовани, положителни хора, положителни жители “, споделя той. Днес, когато името му стои паралелно до известни персони в влиятелни ранглисти, Меди приема триумфа с усмивка: „ Е, край. Вече виждам заглавието – „ От махалата до „ Форбс “.

Убеждението му е, че не абсурдът, а геният гради същинска кариера и изяснява: „ Скандалът печели за малко. Гласът печели кариера. “ Той не крие, че постоянно се пита за какво артисти без необикновен вокален капацитет пълнят клубове: „ Истинската музика в съвършената ѝ форма е в оперите и оркестрите… само че там няма уискита и танцьорки. “

Зад театралния искра стои и самотата: „ Докато съм на сцената, пея пред хиляди… и след това се прибирам самичък. Понякога си задавам въпроса – и тъкмо това се чува. Нищо не се чува. “

Фокусът му е върху личностното си развиване, а триумфът е вътрешен развой, не съревнование. „ Не познавам сполучлив човек, който отделя време да подлага на критика други. Успешният се концентрира върху себе си. “ За него музиката не е единствено специалност, а метод да изрази себе си: „ Сцената е толкоз огромна, колкото е огромно сърцето на музиканта. “