Мечтите се сбъдват, ако действаш за осъществяването им. Тодор Цачев

Мечтите се сбъдват, в случай че действаш за реализирането им. Тодор Цачев наподобява е идеалният образец за това. Пълен с сила и оптимизъм, той не се отхвърля и отчайва, в случай че удари на камък, а търси различен път да доближи задачата си. Цачев е началник на така наречен марчинг бенд "Marching Stars " ( "Маршируващи звезди ", а marching band - от англ. маршируващ духов оркестър) от град Златица, който в действителност е и единственият подобен бенд в България.

Той образова повече от 40 оркестранти в СУ "Св. Паисий Хилендарски " в Златица, а през 2011 година е почнал единствено с 16. Преди това пет години е работил в оркестъра на Националния музикален спектакъл и две години в Биг бенда на БНР.

Цачев е приключил музикалното учебно заведение в София с кларинет, след това Музикалната академия - със саксофон. По марчинг бендовете се запалил през 2004 година, когато бил на студентска бригада в Съединени американски щати и попаднал на национално съревнование. Било внушително: 400 - 500 деца на стадиона свирят, маршируват и вършат фигури с телата си. След това мира не намерил, до момента в който не направил собствен бенд.

Маршируващ оркестър по американски модел

Първо разказал за концепцията си в няколко столични учебни заведения и читалища. Всички я приемали задушевно, само че като се стигнело до пазаруване на принадлежности, се отказвали.

"Ако казусът ще е едни музикални принадлежности, пък ще взема да ги купя! " Събрал всичките си спестявания, взел и от майка си и напълнил хора - общо купил 16 - тромпети, тромбони, барабани. От читалището в "Стрелбище " му дали да употребява зала два часа два пъти седмично. Разлепил плакати на всички места из квартала. Първата седмица никой не пристигнал. И втората седмица никой не пристигнал. И третата, и по този начин два месеца - никой. Дори от любознание да попита какво е това.

Затова решил да опитва в провинцията. Разпитал в Средногорието и все същите думи чувал: супер, само че стане ли въпрос за пари - край. Само директорката на учебното заведение в Златица му споделила, че ще има цялостна поддръжка и го изпратила в общината да пита дали ще му провиснал хонорар. По пътя попаднал инцидентно на самата кметица и съумял да я разпали по концепцията си толкоз, че тя настояла незабавно да сключат контракт и от понеделник да стартира работа с децата в учебно заведение. В колата назад към София крещял от благополучие. Прибрал се у дома и споделил на брачната половинка си:

Приготвяй багажа, от понеделник ще живеем на село

Напуснал Биг бенда на БНР и се преместили в наследствената къща на Цачев в село Мирково.

Трудно му било да избере единствено 16 от явилите се на кастинга повече от 60 деца, само че толкоз били инструментите. Трудно му било и първоначално, децата не напредвали. Трудно му било и да ги стимулира да се упражняват у дома. Чужда им била концепцията, че с цел да се научиш да свириш на музикален инструмент, би трябвало да се упражняваш настойчиво.



Голяма поддръжка и помощ получил от брачната половинка си. Също доста добър музикант, тя направила аранжиментите на бенда - приспособила нотите за децата. В марчинг бенда децата би трябвало да знаят нотите наизуст, с цел да могат да танцуват и да вършат с телата си разнообразни форми и шоупрограми.

Голяма поддръжка пристигнала и от фондация "Америка за България ". Поискал пари единствено за униформи, а получил повече, в това число за подготвителни лагери за децата - на море и планина.

Постепенно бендът станал добър и известен. Канен на празненства в други градове и учебни заведения, както и на фестивали в чужбина ( неотдавна са се върнали от международно съревнование на марчинг бендове в Швейцария), стига даже до полуфинала на "България търси гений ". След присъединяване на Джаз фестивала в Банско се качват високо в Пирин планина и свирят на езеро Окото - споделя, че било "вълшебство ".

Тодор Цачев репетира с децата на няколко групи, като ги е разпределил по този начин, че да имат по два пъти седмично занимания. Поел е и образованието на мажоретките.

Учение по самообладание

Обучението на едно дете не е елементарно и би трябвало самостоятелен метод и внимание. А себе си Тодор Цачев учи на самообладание. Първите деца, които обучил през 2011 година, към този момент са 12-ти клас, а две от тях желаят да продължат образованието си в Музикалната академия, тъй като "музикалното учебно заведение си го изкараха в бенда. "

Цачев доста държи на дисциплината. "Като вървим на турнета, на лагери, детето единствено би трябвало да си подготви багажа, да мисли за инструмента, за ноти. Лицеви опори ги карам да вършат, физзарядки. Много държа на точността и отговорността. С морала не бих направил компромис в никакъв случай, изучавам ги да бъдат морални, на всемирен и християнски полезности. Само в случай че съм научил, че някой е пропушил, въобще не ме интересува какъв брой е добър, напряко изчезва от бенда - това им споделям. Искам да ги науча на такива качества ".

Как се трансформират децата

"Музикалният инструмент трансформира децата, оказва помощ за концентрацията, покачва резултатите, личностното им израстване, получават други полезности ", уверен е Тодор Цачев.



"Едно момче се биеше непрекъснато с другите. Попитах го: "Искаш ли да дойдеш в бенда? " Започна на барабани и по този начин се разви, че от доста тежко състояние се промени тотално, не можеш да го познаеш. Като знамение - и другари си откри, и триумфа увеличи. По-късно ми сподели, че помни точната страница на учебника, на която е бил отгърнат, когато съм му предложил да се включи в бенда. "

"Имаше едно друго дете, което като влезе в клас, забива глава в чина и не го търси. Не може да му се влияе по никакъв метод, ни учители, ни нищо. Дойде в бенда, отидохме на няколко участия и в този момент е толкоз отворен, че не можеш да го познаеш. А той като се изключи че свири, има и един куп други умения, които се отключиха, откакто се присъединил в бенда. И в този момент сега е център на компанията, шоумен... тотална смяна. "

Музикант у дома не се прибира

Не е правилно, че музикант къща не храни. Храни. Вярното е, че музикант у дома не се прибира, счита Тодор Цачев. Когато работел в Музикалния спектакъл, и след това свирел в музикални групи, се прибирал по нощите. А се дефинира като домошар човек, обича след 17 часа да си е у дома по пантофи. Сега Тодор освен къща храни, само че и се прибира в нея допустимо най-рано. Само свободно време не му доближава. До обяд е преподавател по музика в учебното заведение, следобяд репетира с бенда. Прибере ли се - там са личните му деца. Четвъртото неотдавна се родило, а най-голямото, което е съвсем на седем, учи да свири на пиано и на кларинет.

Не се оплаква. И не се смята за съумял. "Защото като съумея, какво след това? Искам да съм успяващ. Искам децата от бенда които ще учат в Музикалната академия да се върнат в Златица, да ми оказват помощ с бенда и един ден да заемат моето място. Тогава може и да съм съумял. "