Преглед на инвестициите и ефектите от дейността на ТЕЦ Марица-Изток 3
Мечти и действителност
Повод за тази публикация е раздвижването – постоянно похвално - на управляващите за търсене на вложители. Всички те – за VW, Hyundai или летище София - се разказват като „ исторически “, „ най-значимите “ и „ невиждани до момента “.
Прегледът на историята демонстрира, че има такива вложения и то не една. Тази в Топлоелектрическа централа Марица-Изток-3 (МИЗ)е по-голяма по мярка от уговорката по вложенията на в този момент водещия консорциум в съревнованието за концесията на летище София. Дори и в последна сметка някой различен да завоюва този контракт, първичните вложения ще останат под или към началната инвестиция на МИ3. С струпване и странични позитивни резултати МИ3 би била сравнима с мечтаната инвестиция на VW. Eто каква е историята.
Първите години
МИ3 е трансферирана от НЕК на новия притежател през март 2003 година Финансовото привършване на плана е осъществено на 7 април 2003 година Мобилизацията на работната площадка завършва през септември 2003 година и първият блок (Блок 2) е изведен от употреба за рехабилитация на 29 октомври с.г.
Основните капиталови действия са осъществени през интервала 2003-2009 година Това дава опция за пълноценна работа и за позитивно значимо влияние от работата на централата в смисъл на „ омекотяване “ на въздействията на рецесията на 2009-2010 година
Става дума следните вложения:
През 2009 година завършва цялостната рехабилитация на Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 3 “.Рехабилитацията на Блок 2 е приключена през март 2006 година, а тази на Блок 1 – през април 2007 година Блок 3 е рехабилитиран и пуснат в употреба през март 2008 година, а Блок 4 и останалите работи по общите системи на централата са приключени и пуснати в употреба през февруари и март 2009 година
Инвестиционната активност включва и построяването и стартирането в употреба на две сероочистващи съоръжения. Тези съоръжения понижават излъчванията на серен диоксид (SO2) с 94%. Освен това са издигнати и пуснати в деяние водни пречиствателни станции, посредством които са понижени нездравословните излъчвания, изпускани във водите и почвите. През 2009 година сдружението получава и документ ISO 14001 за системата за ръководство на околната среда. Май това е първият подобен документ за Топлоелектрическа централа в България.
Последиците от активността на МИ3 върху стопанската система на България като цяло и върху стопанската система на област Стара Загора са напълно позитивни. За да ги обобщавам, употребявам финансови доклади на сдружението и данни на Национален статистически институт за интервала от 2003 до 2017 година (за който те са налични и окончателни).
Икономически резултати за стопанската система като цяло
Генерираната независимо от сдружението добавена стойност през интервала 2003-2017 година е 4 157.8 млн. лева
Тя се получава от производството на електрическа сила и от даването на разполагаема мощ, както и от капиталовата активност на сдружението.
По този метод сдружението способства за 1.58% от брутната добавена стойност в индустриалния бранш (включително и строителството), 0.45% от брутната добавена стойност и 0.39% от брутния вътрешен артикул през обсъждания интервал. Казано по различен метод 63 предприятия с размера на МИ3 биха генерирали цялата добавена стойност в индустриалния бранш, а 222 предприятия с размера на МИ3 биха генерирали цялата брутната добавена стойност за страната за обсъждания интервал.
Общият размер на вложенията (придобиването на парцели, машини, уреди и оборудване) през интервала 2003-2017 година е почти 1.35 милиарда лева
По този метод сдружението е асъдействало за 0.51% от общите вложения (измерени посредством брутото капиталообразуване) в българската стопанска система.Следователно 194 сдружения с размера на МИ3 биха направили всички вложения в българската стопанска система през обсъждания интервал.
Когато се отчетат общите резултати от активността на сдружението, които включват директно нейната активност, свързаната с него активност на доставчиците (основният снабдител са „ Мини Марица Изток “ на лигнитни въглища), както и потреблението, което поражда вследствие на приходите, които получават служащите в сдружението и в неговите снабдители, тогава резултатите са още по-значими.
Общият размер на непряката добавена стойност (генерираната от доставчиците на МИ3) за интервала е 764.1 млн. лева, а потреблението на служащите на сдружението и на неговите снабдители е 422.6 млн. лева Допълнителните вложения , които се генерират по отношение на активността на сдружението и с потреблението на приходите на заетите лица, са в размер на 259.3 млн. лева Така в следствие от активността на МИ3 са осъществени вложения на стойност 1 609 млн. лева, които се равняват на 0.61% от общите вложения през интервала 2003-2017 година Следователно приносът на МИ3 към добавената стойност на страната става 0.58%, а към Брутният вътрешен продукт в страната е 0.5% (т .е. към 1/6 от междинния стопански напредък на страната за последните пет години).
Ефекти за стопанската система на област Стара Загора
Регионалният резултат също е забележителен.
За посочения интервал сдружението директно е асъдействало за 9.9% от вложенията (измерени посредством разноските за придобиване на дълготрайни материални активи) в област Стара Загора. Това значи, че 10 сдружения с размерите на МИ3 биха направили всички вложения в региона.МИ3 способства за 15.7% от брутната добавена стойност в индустриалния бранш в област Стара Загора . Делът му в брутната добавена стойност на региона е 9.1%, а в брутния вътрешен артикул е 7.9%. Така 11 сдружения с размера на МИ3 биха генерирали цялата добавена стойност в Стара Загора.
Когато се отчетат непреките и индуцираните резултати , съотношението на добавената стойност на МИ3 по отношение на брутната добавена стойност в региона към този момент е 11.7%, а по отношение на Брутният вътрешен продукт на региона е 10.1% приблизително за интервала 2003-2017 година
Бюджетни резултати
За интервала 2003-2017 година държавният и локалните бюджети са получили директни данъчни и неданъчни приходи в размер на близо 1.2 милиарда лв. или 81 млн. лв. средногодишен резултат.
За интервала до 2008 година общото фискално влияние е приблизително към 42 млн. лева годишно, само че в годините на международната финансова и икономическа рецесия нараства доста до приблизително 94 млн. годишно. След 2014 година в резултат на въвеждането на спомагателна неданъчна тежест по Закона за енергетиката средногодишният фискален резултат доближава 132.5 млн. лв.. Делът на постъпленията в локални бюджети в общият фискален резултат е 0.5%, само че по отношение на приходите в бюджета на община Стара Загора делът на платените общински налози и разноските за външна корпоративна обществена отговорност е над 1% от този бюджет.Насочената към външната среда стратегия за корпоративна обществена отговорност (КСО) е генерирала повече от 1% от общите фискални резултати.
С регистрира на резултатите по веригата, приносът в централния бюджет по линия на налог приход на физическите лица е 412 млн. лева за интервала (27.45 млн. на година).
По типове доходи в централния и локалните бюджети разпределението е следното:
Близо 60% от фискалните резултати от плана МИ3 за 15-годишния интервал са свързани с директни и посредством потреблението приходи от косвени налози – Данък добавена стойност и акцизи . 13% е делът на осъществените доходи от платени налози върху облагата , а 17% от общия резултат е обвързван с осигурителни заплащания към бюджетите на Национален осигурителен институт и НЗОК .Само за последните 3 години въведената 5%-на такса по чл.36е от закона за енергетиката е формирала 5% от общите фискални резултати за обсъждания интервал и нейната тежест се чака да се усилва с бързи темпове.След използването на тази такса нейното влияние на годишна база е 16-17% от осъществените доходи към бюджетите на обществени институции. Данъците върху обществените разноски , които са директен резултат, само че всъщност отразяват обществената стратегия на сдруженията от групата през годините, съставляват 0.34% от общите фискални резултати за интервала. Само обвързваните със заплащането и общественото развиване на личния състав резултати съставляват съвсем 12% от общото фискално влияние за 15-годишния интервал.
В обобщение: бюджетните доходи по линия на Данък добавена стойност са най-същественият фискален резултат, с дял над 56% от общата сума, като в нея е включен и резултатът от потреблението на семействата (ДДС и акцизи). След тях за приходите по перо налози върху обществените разноски и директните налози.
Фискалните резултати могат да се обособят и като такива, свързани с действието на бизнеса – 850 млн. лв., резултати, свързани с работната мощ 350 млн. лв. и близо 15 млн. лв. – локално влияние по линия на КСО и платени локални налози и такси.
Създадената директна и провокирана средногодишна претовареност за интервал от 15 години (2003-2017 г.) е 4 280 души, от които съвсем 83% са работни места при директни снабдители и съпътстващи бизнес инициативи.
Средната брутна месечна работна заплата за 15-годишен интервал е 2 291 лв., което е близо 3.5 пъти по отношение на междинната брутна месечна работна заплата за страната и за район Стара Загора по данни на Национален статистически институт за същия интервал от време.
Фискалните резултати по линия на личния състав на директно заетите са 147 млн. лв., а дружно с провокирания бизнес – 350 млн. лв. или близо 30% от общото фискално влияние. Част от тези резултати се осъществят по линия на потреблението, което е 143 млн. лв. за директно заетите за целия 15-годишен интервал и към 400 млн. лв. с отчитане на резултата от заетостта при доставчиците и съпътстващия бизнес (по макро- и микроикономически оценки).
Постигнатият резултат е към 0.04% от общото ползване в страната за интервала 2003-2017 година Средната добавена стойност на един ангажиран за интервала е 436 000 лв. годишно при 5 746 лв. на един ангажиран за страната като цяло. Средният фискален резултат на един ангажиран е 105 000 лв. годишно за същия интервал от време.
Вместо умозаключение
Ще се въздържа от прогноза какви биха били негативните последствия за стопанската система, в случай че по не напълно изяснени аргументи държавното управление на България не извърши разбор на адекватността и не контракти с Европейски Съюз работата чистите Топлоелектрическа централа (чиято работа е застрашена заради някои политики на Съюза) за интервал от най-малко до 2040 година
Струва ми се значимо единствено да подчертая, че търсенето на нови вложения не би трябвало да отвлича вниманието от запазването на към този момент работещите предприятия, без значение дали в енергетиката или някъде другаде, когато опасността пред активността им е регулаторна и политическа, а не практическа.
Красен Станчев , доцент в СУ, ръководител на УС на ИПИ и шеф на КС2.
Повод за тази публикация е раздвижването – постоянно похвално - на управляващите за търсене на вложители. Всички те – за VW, Hyundai или летище София - се разказват като „ исторически “, „ най-значимите “ и „ невиждани до момента “.
Прегледът на историята демонстрира, че има такива вложения и то не една. Тази в Топлоелектрическа централа Марица-Изток-3 (МИЗ)е по-голяма по мярка от уговорката по вложенията на в този момент водещия консорциум в съревнованието за концесията на летище София. Дори и в последна сметка някой различен да завоюва този контракт, първичните вложения ще останат под или към началната инвестиция на МИ3. С струпване и странични позитивни резултати МИ3 би била сравнима с мечтаната инвестиция на VW. Eто каква е историята.
Първите години
МИ3 е трансферирана от НЕК на новия притежател през март 2003 година Финансовото привършване на плана е осъществено на 7 април 2003 година Мобилизацията на работната площадка завършва през септември 2003 година и първият блок (Блок 2) е изведен от употреба за рехабилитация на 29 октомври с.г.
Основните капиталови действия са осъществени през интервала 2003-2009 година Това дава опция за пълноценна работа и за позитивно значимо влияние от работата на централата в смисъл на „ омекотяване “ на въздействията на рецесията на 2009-2010 година
Става дума следните вложения:
През 2009 година завършва цялостната рехабилитация на Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 3 “.Рехабилитацията на Блок 2 е приключена през март 2006 година, а тази на Блок 1 – през април 2007 година Блок 3 е рехабилитиран и пуснат в употреба през март 2008 година, а Блок 4 и останалите работи по общите системи на централата са приключени и пуснати в употреба през февруари и март 2009 година
Инвестиционната активност включва и построяването и стартирането в употреба на две сероочистващи съоръжения. Тези съоръжения понижават излъчванията на серен диоксид (SO2) с 94%. Освен това са издигнати и пуснати в деяние водни пречиствателни станции, посредством които са понижени нездравословните излъчвания, изпускани във водите и почвите. През 2009 година сдружението получава и документ ISO 14001 за системата за ръководство на околната среда. Май това е първият подобен документ за Топлоелектрическа централа в България.
Последиците от активността на МИ3 върху стопанската система на България като цяло и върху стопанската система на област Стара Загора са напълно позитивни. За да ги обобщавам, употребявам финансови доклади на сдружението и данни на Национален статистически институт за интервала от 2003 до 2017 година (за който те са налични и окончателни).
Икономически резултати за стопанската система като цяло
Генерираната независимо от сдружението добавена стойност през интервала 2003-2017 година е 4 157.8 млн. лева
Тя се получава от производството на електрическа сила и от даването на разполагаема мощ, както и от капиталовата активност на сдружението.
По този метод сдружението способства за 1.58% от брутната добавена стойност в индустриалния бранш (включително и строителството), 0.45% от брутната добавена стойност и 0.39% от брутния вътрешен артикул през обсъждания интервал. Казано по различен метод 63 предприятия с размера на МИ3 биха генерирали цялата добавена стойност в индустриалния бранш, а 222 предприятия с размера на МИ3 биха генерирали цялата брутната добавена стойност за страната за обсъждания интервал.
Общият размер на вложенията (придобиването на парцели, машини, уреди и оборудване) през интервала 2003-2017 година е почти 1.35 милиарда лева
По този метод сдружението е асъдействало за 0.51% от общите вложения (измерени посредством брутото капиталообразуване) в българската стопанска система.Следователно 194 сдружения с размера на МИ3 биха направили всички вложения в българската стопанска система през обсъждания интервал.
Когато се отчетат общите резултати от активността на сдружението, които включват директно нейната активност, свързаната с него активност на доставчиците (основният снабдител са „ Мини Марица Изток “ на лигнитни въглища), както и потреблението, което поражда вследствие на приходите, които получават служащите в сдружението и в неговите снабдители, тогава резултатите са още по-значими.
Общият размер на непряката добавена стойност (генерираната от доставчиците на МИ3) за интервала е 764.1 млн. лева, а потреблението на служащите на сдружението и на неговите снабдители е 422.6 млн. лева Допълнителните вложения , които се генерират по отношение на активността на сдружението и с потреблението на приходите на заетите лица, са в размер на 259.3 млн. лева Така в следствие от активността на МИ3 са осъществени вложения на стойност 1 609 млн. лева, които се равняват на 0.61% от общите вложения през интервала 2003-2017 година Следователно приносът на МИ3 към добавената стойност на страната става 0.58%, а към Брутният вътрешен продукт в страната е 0.5% (т .е. към 1/6 от междинния стопански напредък на страната за последните пет години).
Ефекти за стопанската система на област Стара Загора
Регионалният резултат също е забележителен.
За посочения интервал сдружението директно е асъдействало за 9.9% от вложенията (измерени посредством разноските за придобиване на дълготрайни материални активи) в област Стара Загора. Това значи, че 10 сдружения с размерите на МИ3 биха направили всички вложения в региона.МИ3 способства за 15.7% от брутната добавена стойност в индустриалния бранш в област Стара Загора . Делът му в брутната добавена стойност на региона е 9.1%, а в брутния вътрешен артикул е 7.9%. Така 11 сдружения с размера на МИ3 биха генерирали цялата добавена стойност в Стара Загора.
Когато се отчетат непреките и индуцираните резултати , съотношението на добавената стойност на МИ3 по отношение на брутната добавена стойност в региона към този момент е 11.7%, а по отношение на Брутният вътрешен продукт на региона е 10.1% приблизително за интервала 2003-2017 година
Бюджетни резултати
За интервала 2003-2017 година държавният и локалните бюджети са получили директни данъчни и неданъчни приходи в размер на близо 1.2 милиарда лв. или 81 млн. лв. средногодишен резултат.
За интервала до 2008 година общото фискално влияние е приблизително към 42 млн. лева годишно, само че в годините на международната финансова и икономическа рецесия нараства доста до приблизително 94 млн. годишно. След 2014 година в резултат на въвеждането на спомагателна неданъчна тежест по Закона за енергетиката средногодишният фискален резултат доближава 132.5 млн. лв.. Делът на постъпленията в локални бюджети в общият фискален резултат е 0.5%, само че по отношение на приходите в бюджета на община Стара Загора делът на платените общински налози и разноските за външна корпоративна обществена отговорност е над 1% от този бюджет.Насочената към външната среда стратегия за корпоративна обществена отговорност (КСО) е генерирала повече от 1% от общите фискални резултати.
С регистрира на резултатите по веригата, приносът в централния бюджет по линия на налог приход на физическите лица е 412 млн. лева за интервала (27.45 млн. на година).
По типове доходи в централния и локалните бюджети разпределението е следното:
Близо 60% от фискалните резултати от плана МИ3 за 15-годишния интервал са свързани с директни и посредством потреблението приходи от косвени налози – Данък добавена стойност и акцизи . 13% е делът на осъществените доходи от платени налози върху облагата , а 17% от общия резултат е обвързван с осигурителни заплащания към бюджетите на Национален осигурителен институт и НЗОК .Само за последните 3 години въведената 5%-на такса по чл.36е от закона за енергетиката е формирала 5% от общите фискални резултати за обсъждания интервал и нейната тежест се чака да се усилва с бързи темпове.След използването на тази такса нейното влияние на годишна база е 16-17% от осъществените доходи към бюджетите на обществени институции. Данъците върху обществените разноски , които са директен резултат, само че всъщност отразяват обществената стратегия на сдруженията от групата през годините, съставляват 0.34% от общите фискални резултати за интервала. Само обвързваните със заплащането и общественото развиване на личния състав резултати съставляват съвсем 12% от общото фискално влияние за 15-годишния интервал.
В обобщение: бюджетните доходи по линия на Данък добавена стойност са най-същественият фискален резултат, с дял над 56% от общата сума, като в нея е включен и резултатът от потреблението на семействата (ДДС и акцизи). След тях за приходите по перо налози върху обществените разноски и директните налози.
Фискалните резултати могат да се обособят и като такива, свързани с действието на бизнеса – 850 млн. лв., резултати, свързани с работната мощ 350 млн. лв. и близо 15 млн. лв. – локално влияние по линия на КСО и платени локални налози и такси.
Създадената директна и провокирана средногодишна претовареност за интервал от 15 години (2003-2017 г.) е 4 280 души, от които съвсем 83% са работни места при директни снабдители и съпътстващи бизнес инициативи.
Средната брутна месечна работна заплата за 15-годишен интервал е 2 291 лв., което е близо 3.5 пъти по отношение на междинната брутна месечна работна заплата за страната и за район Стара Загора по данни на Национален статистически институт за същия интервал от време.
Фискалните резултати по линия на личния състав на директно заетите са 147 млн. лв., а дружно с провокирания бизнес – 350 млн. лв. или близо 30% от общото фискално влияние. Част от тези резултати се осъществят по линия на потреблението, което е 143 млн. лв. за директно заетите за целия 15-годишен интервал и към 400 млн. лв. с отчитане на резултата от заетостта при доставчиците и съпътстващия бизнес (по макро- и микроикономически оценки).
Постигнатият резултат е към 0.04% от общото ползване в страната за интервала 2003-2017 година Средната добавена стойност на един ангажиран за интервала е 436 000 лв. годишно при 5 746 лв. на един ангажиран за страната като цяло. Средният фискален резултат на един ангажиран е 105 000 лв. годишно за същия интервал от време.
Вместо умозаключение
Ще се въздържа от прогноза какви биха били негативните последствия за стопанската система, в случай че по не напълно изяснени аргументи държавното управление на България не извърши разбор на адекватността и не контракти с Европейски Съюз работата чистите Топлоелектрическа централа (чиято работа е застрашена заради някои политики на Съюза) за интервал от най-малко до 2040 година
Струва ми се значимо единствено да подчертая, че търсенето на нови вложения не би трябвало да отвлича вниманието от запазването на към този момент работещите предприятия, без значение дали в енергетиката или някъде другаде, когато опасността пред активността им е регулаторна и политическа, а не практическа.
Красен Станчев , доцент в СУ, ръководител на УС на ИПИ и шеф на КС2.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ