Кола върви с изключен двигател нагоре по антигравитационен хълм в Оман
Мечтая да пътувам толкоз постоянно, че чиновниците на летището да ме питат “Накъде този път ”. И с Александър Александров – Алекс е по този начин. Той е артист, радио и ефирен водещ и неуморен странник.
Музикалната му кариера започва с помощта на композитора Развигор Попов, който е създател на множеството му песни. Алекс има пет издадени албума, експериментира сполучливо в разнообразни музикални стилове – обработен фолклор, авторски песни на фолклорна основа, стари градски песни, поп музика. Но в Покана за пътешестване няма да приказваме за музика, а за пътешествия.
Гастролирал е с триумф Канада, Китай, Испания, Тайван, Италия, Русия, Австрия, Индия, Кипър, Тайланд, Румъния, Украйна, Черна Гора и къде ли още не. Оказа се, че аз, дето съм ходила шест пъти в Тайланд и загивам да виждам животни, в никакъв случай не бях чувала за Сурин. А Алекс е бил в тази провинция и е виждал с очите си единственото гробище за словоне в света.
А който е ходил в Тайван ще се съгласи с артиста, радио и ефирен водещ Александър Александров-Алекс, че храната там е доста вкусна. Е, има и рискови прекарвания с хрупкави насекоми, които моят посетител е опитал, само че също по този начин се е качил и на небостъргача Тайпе 101 и е ходил в остарялата столица Тайнан. При моето посещаване там бях изумена, че безусловно всички музеи са безвъзмездни, а няколко разнообразни автобусни линии возят туристите до всеки един от тях, отново без пари.
От Тайван прелитаме към Дубай, където Алекс е виждал плановете за летящи таксита с очите си. А след това свърваме и в посока Торонто. Там от 30 години живее сестрата на артиста, а той е посрещал два пъти нова година там.
От него научаваме още как човек може да си купи билет с цел да види онлайн Тайната вечеря. Запазвам си правото да го поканя да ни опише и за приключенията си в Индия.
Когато бях дребна, в научно-популярно списание (може би “Космос ”), прочетох за антигравитационния рид в Салала. Тогава султанатът Оман ми се струваше толкоз невъобразимо отдалечен и другоземен! Когато имах опция да посетя тази страна, с изключение на Руб Ал Хали, втората по величина пустиня в света след Сахара, бях доста ентусиазирана да посетя това магнетично във всевъзможен смисъл място. В света има стотици антигравитационни хълмове. Размечтала съм се за оня на Великденския остров, само че този в Оман се оказа най-лесно наличен.
Намира се между Мирбат и основния град на провиниция Салала. Първоначално избрах да изляза от колата, с цел да видя с очите си по какъв начин тя потегля нагоре по хълма, без да работи моторът. Честно казано, въобще не забелязах нито рид, нито “обратно придвижване ”.
За да дам късмет на необикновеното естествено събитие, влязох в автомобила. Шофьорът го паркира в подножието на баира, където стартира скатът. Наклонът му ми се стори към 30 градуса. Машината е освободена от скорост, спирачката - също. Удивително! Колата стартира да се движи.
Водачът леко държи кормилото, без да пипа спирачките или газта. Автомобилът непрестанно ускорява и до момента в който стигне върха на хълма към този момент се движи със скорост 35-40 км/ч.
Любопитни ли сте какво в действителност се случи? Някои хора имат вяра, че това място има магнитно поле, други са уверени, че тук гравитационният резултат е нулев. Трети са сигурни, че в мистерията са намесени демони и даже предизвестяват да не се върви там.
Чела съм доста публикации, свързани с научните пояснения на антигравитационните хълмове и оптичните илюзии и цялостен качамак от тях се завихри в мозъка ми. И някак се концентрирах върху концепцията за оптическа заблуда: Мозъкът ще пресметна позицията си, като съпостави местоположението на близките обекти. Така че в тази област в действителност наклонът не се изкачва, а се спуска.
Това значи, че заради оптична заблуда нашият ум ни споделя, че наклонът е прогресивен. В реалност обектът се движи, както нормално, при втурване по надолнище.
Реших да опитвам като употребявам приложението на телефона си My Tracks. Тази апликация ще даде тъкмо премерване на височини благодарение на GPS.
Ако антигравитацията се дължи на зрителна заблуда, равнището на хълма би трябвало да бъде променено. Опитвах се да я изключа или да я потвърдя, въпреки останалите в колата да бяха безусловно уверени, че тя върви нагоре без човешка интервенция. Записах показанията на тракера, докато колата се движи автоматизирано към височината. След това проверих надморската височина. Резултатът е необикновен.
Според данните от приложението изкачването на хълма, което виждаме, в действителност не е нанагорнище, а слизане. Най-ниската позиция на възвишението е към 75 м височина от морското ниво. Докато колата се движи, надморската височина понижава и на върха на хълматя е 60 м. Така че това, което виждаме, като прогресивен, всъщност е спускащ се рид с височина към 15 м и разстояние 300 м.
Има още един елементарен способ, който можете да опитате - използвайте знаци за равнището на водата. Но какъвто и да е резултатът, евентуално е едно от най-интересните феномени в света. Ако имате опция да посетите Мирбат, не бъдете скептични, ами грабнете шанса. Защото в тази част на Оман има още какво да се види.
Следващият чартър на Емералд травел е на 13 април.
Градът се гордее с дълга история, датираща от 7 век сл. Хр. Мястото е било значим търговски център за търговия с тамян, скъпа стока с огромно
търсене в целия античен свят.
А какъв е най-красивият плаж в Оман, четете тук
https://dromomania.bg/2025/02/15/%d1%85%d0%be%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%81%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%b8%d0%bb%d0%be%d0%bc%d0%b5%d1%82%d1%80%d0%b8-%d0%be%d1%82-%d0%bd%d0%b0%d0%b9-%d0%ba%d1%80%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%b2/
