Надя Надим
„ Мечтай да бъдеш най-хубавата версия на себе си. Не искай да бъдеш като някой различен. Вярвай в личните си сили и прави дребни стъпки по пътя към триумфа. Винаги ще има хора, които ще ти кажат: „ Чакай, за кого се мислиш, не можеш да правиш това! ”. Но ти върви самоуверено напред! ”. Това е посланието, което насочва Надя Надим, нападател за френския клуб „ Феминин “ Пари Сен Жермен.
Има истории по-силни от ориста и фантазии по-големи от страховете. Надя е едно афганистанско момиче, което е мечтало да играе футбол, само че културните предубеждения в родината й не са го разрешавали, споделя.
„ Футболът значи ужасно доста за мен. Обичам тази игра. Тя ме научи на доста неща - за мен самата, за живота… Научих по какъв начин да се държа в обществото, научих се на дисциплинираност. Изобщо футболът се оказа голям фактор в моя живот ”, декларира Надя Надим.
А любовта към играта тя получава от татко си – военачалник в афганистанската войска, с който тренира скрито в задния двор на дома им в Херат.
Надя е на 12 години, когато една вечер татко й не се прибира. Семейството схваща, че той е екзекутиран от талибаните. „ До през днешния ден се пробвам да превъзмогна тази загуба ”, споделя Надя.
Семейството й губи всичко и единственият излаз е да бяга. Посоката е Англия, само че ориста ги води в Дания.
„ Майка ми даде всичките си спестявания, с цел да може с четирите ми сестри да напуснем страната. С подправени паспорти отидохме в Италия. А от там в камион - до Дания. Вярвам в ориста и че по този начин е било писано да стане. В последна сметка не ни интересуваше толкоз къде сме, значимото беше, че сме избавени и сме дружно ”, споделя спортистката.
През 2008 година Надя получава датски паспорт и става първата натурализирана датчанка в националния тим.
Талантът и желанието за игра изстрелват бързо Надя към върховете на международния женски футбол. Надим минава през няколко огромни клуба, измежду които Манчестър Сити и Портланд, преди да постави капитанската лента на ПСЖ.
„ Истинско наслаждение е да я имаш в тима си. Тя е душата на екипа. Носи в себе си толкоз наслада от живота. Освен отличен експерт на терена, Надя е човек с огромно сърце ”, декларира Оливие Ешуафни, треньор на женския тим на Пари Сен Жермен.
Днес Надя мечтае още по-смело. Желанието да оказва помощ на хора в потребност я води към медицинския университет в Дания. За своето бъдеще футболистката избира най-хуманната специалност – да бъде лекар.
„ В момента съм прекъснала, само че ми остава още един учебен срок. Когато спра с футбола, първото нещо, което ще направя, е да завърша университета ”, декларира Надя.
„ Футболът е развлечение и ме прави щастлива, само че мисля, че съм способна и на по-големи неща. Да достигнеш до такава степен да помагаш на другите – няма по скъпо от това ”, счита Надя.
Има истории по-силни от ориста и фантазии по-големи от страховете. Надя е едно афганистанско момиче, което е мечтало да играе футбол, само че културните предубеждения в родината й не са го разрешавали, споделя.
„ Футболът значи ужасно доста за мен. Обичам тази игра. Тя ме научи на доста неща - за мен самата, за живота… Научих по какъв начин да се държа в обществото, научих се на дисциплинираност. Изобщо футболът се оказа голям фактор в моя живот ”, декларира Надя Надим.
А любовта към играта тя получава от татко си – военачалник в афганистанската войска, с който тренира скрито в задния двор на дома им в Херат.
Надя е на 12 години, когато една вечер татко й не се прибира. Семейството схваща, че той е екзекутиран от талибаните. „ До през днешния ден се пробвам да превъзмогна тази загуба ”, споделя Надя.
Семейството й губи всичко и единственият излаз е да бяга. Посоката е Англия, само че ориста ги води в Дания.
„ Майка ми даде всичките си спестявания, с цел да може с четирите ми сестри да напуснем страната. С подправени паспорти отидохме в Италия. А от там в камион - до Дания. Вярвам в ориста и че по този начин е било писано да стане. В последна сметка не ни интересуваше толкоз къде сме, значимото беше, че сме избавени и сме дружно ”, споделя спортистката.
През 2008 година Надя получава датски паспорт и става първата натурализирана датчанка в националния тим.
Талантът и желанието за игра изстрелват бързо Надя към върховете на международния женски футбол. Надим минава през няколко огромни клуба, измежду които Манчестър Сити и Портланд, преди да постави капитанската лента на ПСЖ.
„ Истинско наслаждение е да я имаш в тима си. Тя е душата на екипа. Носи в себе си толкоз наслада от живота. Освен отличен експерт на терена, Надя е човек с огромно сърце ”, декларира Оливие Ешуафни, треньор на женския тим на Пари Сен Жермен.
Днес Надя мечтае още по-смело. Желанието да оказва помощ на хора в потребност я води към медицинския университет в Дания. За своето бъдеще футболистката избира най-хуманната специалност – да бъде лекар.
„ В момента съм прекъснала, само че ми остава още един учебен срок. Когато спра с футбола, първото нещо, което ще направя, е да завърша университета ”, декларира Надя.
„ Футболът е развлечение и ме прави щастлива, само че мисля, че съм способна и на по-големи неща. Да достигнеш до такава степен да помагаш на другите – няма по скъпо от това ”, счита Надя.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ