Свидетелства на времето: Израел между трайния мир и постоянната война
Мечтата за лична страна против неспирната ненавист на съседите
Векове наред никой не допуска, че библейският роман за “обещаната земя ” от Господ ще породи условия, които ще се озоват във вихъра на международната история и той ще стане един от най-сложните международно-политически възли от средата на 20 век до през днешния ден - основаването на страната Израел.
Планът на Организация на обединените нации за делене на Палестина, одобрен с Резолюция 181 на Общото заседание на Организация на обединените нации на 29 ноември 1947 година, планува евакуиране на английските войски и основаването на две самостоятелни страни – арабска и еврейска, като Свещеният град Йерусалим получава необикновен статут, без да е част от двете страни. Те би трябвало да образуват стопански съюз, като се подсигуряват религиозните и малцинствени права в тях. Планът е признат от Еврейската организация за Палестина, само че е отритнат от множеството арабски водачи и страни, базирайки се на правото на самоопределяне на популацията. Решаваща роля за гласоподаване на това решение има бразилският посланик Освалдо Арана.
Резолюцията на специфичната комисия за Палестина е призната с 33 гласа " за ", 13 гласа " срещу " и 10 гласа " въздържал се ".
Освалдо Арана – ръководител на Общото заседание на Организация на обединените нации, изявление от 29.11.1947
Макар да нямат цялостно решение на своето искане, израелците посрещат резолюцията на Организация на обединените нации възторжено във всички градове, тъй като тя им открива пътя към лична страна. Противоположна е реакцията на арабите - в Йерусалим стартира тридневна всеобща стачка, избухват сблъсици с органите на реда, палежи на еврейски магазини. Стига се до жертви и от двете страни.
Решението от 1947 година разделя Палестина, само че тя в никакъв случай не е била страна. Това е име на римска провинция, по този начин както са Тракия, Македония и Мизия. Разделена е на две, под английски мандат тогава, да се основат две страни – палестинскка и израелска. Никога не се основава палестинска страна заради доста фактори, единият от които е, че арабските страни в първите часове, откакто е оповестена независимостта на Израел през 1948 година, първото, което вършат е да го атакуван. Тяхната цел е да завладяват тези територии, планувани за основаване на палестинска страна. В последвалите войни, които още веднъж арабите водят против Израел, за неговото заличаване, Израел печели тези войни – през 1963-та и 1967 година Тогава става териториалното му уголемение в посока отбрана сигурността на страната, тези територии са завзети като демилитаризирани зони.
Александър Сиди – политик и държавник
Още от началото на 20 век, когато Палестина е под английска власт, евреите стартират да основават селища-комуни, наречени кибуци. След оповестяването на независимостта на Израел страната продължава тази политика на заселване в окупираните територии, което е един от непрекъснатите фактори на напрежение сред палестинци и израелци. Другият непрекъснат проблем в тази вековна битка е отводът на арабите за правото на Израел освен на страна, а въобще да съществува.
Българите 500 години сме били под турско иго, споделя още Сиди.
„ Ние имаме право да създадем лична страна под стените на Царевец, остарялата българска столица. Не разбирам за какво по тази логичност евреите да нямат право да основат страна под стените на Давидовата столица или под стените на Соломоновия храм. Там, където са били преди 2000 години, изселени от Римската империя след едно от огромните въстания при крепостта Масада, това е една любопитна и забавна история. Аз не мога да кажа кой е крив и кой е прав. Винаги, когато има война, има две гледни точки. Затова е редно да забележим и двете. Едните се борят за правото си да имат страна, която са основали, построили от нулата безусловно и са създали едно райско място в пустинята, каквото е Израел през днешния ден. А другите не престават само да водят тежка въоръжена битка, с концепцията да унищожат друга страна, а не да основат своя. Плановете за образуването на палестинска страна стоят постоянно във въздуха, само че в никакъв случай не се случват, към този момент 75 години. А това е по този начин, тъй като арабският свят желае едно само нещо - заличаването на Израел “, добавя политикът.
Един от основоположниците на актуален Израел е Давид Бен-Гурион. Той е първият министър-председател на страната и заема поста /с изключение на две години/ сред 1948 и 1963 година. Веднага след провъзгласяването на независимостта, Бен Гурион е заставен да управлява отбраната на границите на Израел от нахлуващите армии на съюзените пет арабски страни. Именно той значително дефинира характера и структурата на израелските въоръжени сили.
Една от аргументите Израел да е толкоз високотехнологичен, да е с най-вече стъртъпи на глава от популацията е точно израелската войска. В нея влизат един момчета и девойки на 18 години, всички наложително. Мъжете служат 3 години, дамите две. Има хора, които са извънредно интелигентни, които се употребяват да основават разнообразни неща. Има и други, които са по-ниско образовани и извършват бойните задачи. Съответно имаш целия държавен запас, в случай че искаш нещо забавно да направиш. Например - израелската войска има потребност от дронове и тогава един младежи, преди малко приключили гимназия, се сещат, че могат да създадат един по-лек материал, да вземем за пример. Работят с лаборатории, основават го и получават патент за това нещо. Когато излязат от армият след третата година, те получават този патент гратис и могат да го създават като собствен личен стартъп.
Александър Сиди – политик и държавник
Изявените командири в израелската войска са един от водещите политици в страната. Сред тях има и подръжници на твърдата линия за война с арабските страни и палестинците, само че има и такива, които са на страната на мира. Един от тях е Ицхак Рабин, шеф на генелания щаб на въоръжените сили, а по-късно и министър ръководител.
“В последна сметка това са героите, които сътвориха страната Израел, които се бореха за нейното опазване и като такива са национални герои и любимци, доста елементарно могат да бъдат избирани. В целия свят е по този начин, в българската политика също имаме десетки такива образци за спасители, които идват да “спасяват ” нацията. Но разликата е, че тези хора, които са виждали всичко във войната, които са правили всичко допустимо да защитят своята страна, когато застанат на управнически позиции, водят една доста по-различна политика, за разлика от доста нападателната такава на други политици в Израел във връзка с арабите. Те са виждали ужаса на войната и по тази причина едни от най-хубавите политици са тези, които са били на фронта. Такъв извънреден миротворец беше Ицхак Рабин, който преди този момент беше един от огромните военноначалници в израелската войска. Но той беше индивидът, който сътвори мира с Йордания и поради което заплати с живота си ”, добавя Александър Сиди.
За ролята си при подписването на Договорите от Осло, с които се основава Палестинската автономност, Рабин получава през 1994 година Нобелова премия за мир дружно с Ясер Арафат и Шимон Перес. Договорите провокират нееднозначни реакции в израелското общество. Докато някои считат Рабин за воин, доближил страната до окончателния мир, за други той е предател, отстъпил земи, принадлежащи по право на Израел. На 4 ноември 1995 година против Ицхак Рабин е осъществен атентат - той е убит два пъти в гърдите и корема от еврейския фундаменталист Игал Амир.
Дълбоко съм тъжен от случилото се. Ицхак Рабин се стремеше към мир в Близкия изток в продължение на доста години. Мисля, че никой не е направил толкоз доста за постигането му, колкото той. Това, което се случи, е огромна покруса освен за фамилията му, освен за Израел - само че и за близкоизточния кротичък развой.
Джон Мейджър - министър-председател на Англия /1990 - 1997, изявление от 05.11.1995
В общество, в което омразата води до война, а войната поражда нова ненавист, мирът е съвсем неосъществим. Палестинските водачи, които търсят пътища към него, последователно губят въздействие и по този начин на напред във времето излиза екстремистката и терористична формация Хамас, която ръководи линията Газа и през днешния ден.
Газа в действителност е отблъскващ затвор, отблъскващ! Аз съм бил там, бил съм на границата и съм виждал по какъв начин стоят нещата на пункта Керем Шалом. Ужасяваащ затвор, в действителност, където живеят 2 милиона души. На този пункт, индивидът, който работеше, ни показваше по какъв начин работи, едно неповторимо оборудване. Всяка седмица има набези, офанзиви, пукотевица, само че те се крият за един час в бомбоубежището и след това не престават. Аз го запитвам за какво продължавате работа, откакто тези хора желаят да ви убият. Той ми отговори, че в Газа живеят 2 милиона души, от които 300 хиляди поддържат Хамас, само че останалите са цивилни хора, които желаят да живеят обикновено. Друг случай от пунктовете там. Една жена, която беше задържана с шахитски пояс, има го този случай в youtube. Военните споделят, че познават тази жена, тя не ненавижда Израел. Преди година се е домъкнала колкото да до този пункт... бита, изнасилвана, изгаряна, в ужасяващо положение. Една година стои в болница в Бер Шеева в Израел, където я лекуват. Вдигат я на крайници и я питат: “Къде ще отидеш - назад в Газа или ще останеш в Израел? ” Тя дава отговор, че ще се върне, тъй като там са децата й. Връща се и след половин година е задържана с шахидски пояс още веднъж, т.е. отива да се взриви. Питат я за какво откакто не е видяла нищо неприятно от Израел. Тя дава отговор, че Хамас държат децата й и в случай че тя не го направи, те ще ги убият.
Александър Сиди – политик и държавник
Ужасяващото, отвън визиите за човешкото усещане за положително и зло, нахлуване на Хамас над Израел безусловно взриви така и така накърнения интернационален ред след войната на Русия в Украйна.
“Палестина би трябвало да се върне на масата на договарянията. Всеки живот на арабин, евреин и който и да е различен човек по света е извънредно значим и скъп и той би трябвало да бъде защитаван от политиците. Трябва да спрем да вършим политика от това, само че би трябвало да спрем и да бълваме агитация, която споделя “тези са неприятни, тъй като ние не харесваме евреите ”, заради накаква причина. Аз не разбирам за какво това се случва. Не разбирам за какво би трябвало да умират хора от двете страни на границата. От друга страна всички дейности на Хамас водят след себе си до реакция от Израел, в резултат на която умират цивилни в Газа. Защото тунелите, които вършат Хамас там, не излизат в пустинята и на тях да написа “Тунел №1 ”, който да води до град в Израел. Те излизат в мазето на някаква постройка - нормално на детски градини, лечебни заведения, съд, на здания, които не би трябвало да са цели на израелската войска. Така те пазят тунелите си, в които държат оръжие, в този момент заложниците. В тях елементарно и бързо се придвижват; както споделят израелците “това е метрото на Газа ”. Място, ужасяващо единствено по себе си, основано за тероризъм. Тези хора имат цел да всяват смут и за тях няма значение броя на жертвите. И аз не мога да схвана тези хора в България, които пазят палестинската идея. Те пазят ли арабския и мюсюлманския екстремизъм и тероризъм, какъвто в действителност са Хамас? ”, пита Александър Сиди.
Израелският публицист Давид Гросман, чийто наследник умира във войната в Ливан през 2006 година, споделя: “Днес е още по-належащо да реализираме мир със съседите. Войната не е чак толкоз сложна за схващане, по-трудно е да схванеш мира. ”
Векове наред никой не допуска, че библейският роман за “обещаната земя ” от Господ ще породи условия, които ще се озоват във вихъра на международната история и той ще стане един от най-сложните международно-политически възли от средата на 20 век до през днешния ден - основаването на страната Израел.
Планът на Организация на обединените нации за делене на Палестина, одобрен с Резолюция 181 на Общото заседание на Организация на обединените нации на 29 ноември 1947 година, планува евакуиране на английските войски и основаването на две самостоятелни страни – арабска и еврейска, като Свещеният град Йерусалим получава необикновен статут, без да е част от двете страни. Те би трябвало да образуват стопански съюз, като се подсигуряват религиозните и малцинствени права в тях. Планът е признат от Еврейската организация за Палестина, само че е отритнат от множеството арабски водачи и страни, базирайки се на правото на самоопределяне на популацията. Решаваща роля за гласоподаване на това решение има бразилският посланик Освалдо Арана.
Резолюцията на специфичната комисия за Палестина е призната с 33 гласа " за ", 13 гласа " срещу " и 10 гласа " въздържал се ".
Освалдо Арана – ръководител на Общото заседание на Организация на обединените нации, изявление от 29.11.1947
Макар да нямат цялостно решение на своето искане, израелците посрещат резолюцията на Организация на обединените нации възторжено във всички градове, тъй като тя им открива пътя към лична страна. Противоположна е реакцията на арабите - в Йерусалим стартира тридневна всеобща стачка, избухват сблъсици с органите на реда, палежи на еврейски магазини. Стига се до жертви и от двете страни.
Решението от 1947 година разделя Палестина, само че тя в никакъв случай не е била страна. Това е име на римска провинция, по този начин както са Тракия, Македония и Мизия. Разделена е на две, под английски мандат тогава, да се основат две страни – палестинскка и израелска. Никога не се основава палестинска страна заради доста фактори, единият от които е, че арабските страни в първите часове, откакто е оповестена независимостта на Израел през 1948 година, първото, което вършат е да го атакуван. Тяхната цел е да завладяват тези територии, планувани за основаване на палестинска страна. В последвалите войни, които още веднъж арабите водят против Израел, за неговото заличаване, Израел печели тези войни – през 1963-та и 1967 година Тогава става териториалното му уголемение в посока отбрана сигурността на страната, тези територии са завзети като демилитаризирани зони.
Александър Сиди – политик и държавник
Още от началото на 20 век, когато Палестина е под английска власт, евреите стартират да основават селища-комуни, наречени кибуци. След оповестяването на независимостта на Израел страната продължава тази политика на заселване в окупираните територии, което е един от непрекъснатите фактори на напрежение сред палестинци и израелци. Другият непрекъснат проблем в тази вековна битка е отводът на арабите за правото на Израел освен на страна, а въобще да съществува.
Българите 500 години сме били под турско иго, споделя още Сиди.
„ Ние имаме право да създадем лична страна под стените на Царевец, остарялата българска столица. Не разбирам за какво по тази логичност евреите да нямат право да основат страна под стените на Давидовата столица или под стените на Соломоновия храм. Там, където са били преди 2000 години, изселени от Римската империя след едно от огромните въстания при крепостта Масада, това е една любопитна и забавна история. Аз не мога да кажа кой е крив и кой е прав. Винаги, когато има война, има две гледни точки. Затова е редно да забележим и двете. Едните се борят за правото си да имат страна, която са основали, построили от нулата безусловно и са създали едно райско място в пустинята, каквото е Израел през днешния ден. А другите не престават само да водят тежка въоръжена битка, с концепцията да унищожат друга страна, а не да основат своя. Плановете за образуването на палестинска страна стоят постоянно във въздуха, само че в никакъв случай не се случват, към този момент 75 години. А това е по този начин, тъй като арабският свят желае едно само нещо - заличаването на Израел “, добавя политикът.
Един от основоположниците на актуален Израел е Давид Бен-Гурион. Той е първият министър-председател на страната и заема поста /с изключение на две години/ сред 1948 и 1963 година. Веднага след провъзгласяването на независимостта, Бен Гурион е заставен да управлява отбраната на границите на Израел от нахлуващите армии на съюзените пет арабски страни. Именно той значително дефинира характера и структурата на израелските въоръжени сили.
Една от аргументите Израел да е толкоз високотехнологичен, да е с най-вече стъртъпи на глава от популацията е точно израелската войска. В нея влизат един момчета и девойки на 18 години, всички наложително. Мъжете служат 3 години, дамите две. Има хора, които са извънредно интелигентни, които се употребяват да основават разнообразни неща. Има и други, които са по-ниско образовани и извършват бойните задачи. Съответно имаш целия държавен запас, в случай че искаш нещо забавно да направиш. Например - израелската войска има потребност от дронове и тогава един младежи, преди малко приключили гимназия, се сещат, че могат да създадат един по-лек материал, да вземем за пример. Работят с лаборатории, основават го и получават патент за това нещо. Когато излязат от армият след третата година, те получават този патент гратис и могат да го създават като собствен личен стартъп.
Александър Сиди – политик и държавник
Изявените командири в израелската войска са един от водещите политици в страната. Сред тях има и подръжници на твърдата линия за война с арабските страни и палестинците, само че има и такива, които са на страната на мира. Един от тях е Ицхак Рабин, шеф на генелания щаб на въоръжените сили, а по-късно и министър ръководител.
“В последна сметка това са героите, които сътвориха страната Израел, които се бореха за нейното опазване и като такива са национални герои и любимци, доста елементарно могат да бъдат избирани. В целия свят е по този начин, в българската политика също имаме десетки такива образци за спасители, които идват да “спасяват ” нацията. Но разликата е, че тези хора, които са виждали всичко във войната, които са правили всичко допустимо да защитят своята страна, когато застанат на управнически позиции, водят една доста по-различна политика, за разлика от доста нападателната такава на други политици в Израел във връзка с арабите. Те са виждали ужаса на войната и по тази причина едни от най-хубавите политици са тези, които са били на фронта. Такъв извънреден миротворец беше Ицхак Рабин, който преди този момент беше един от огромните военноначалници в израелската войска. Но той беше индивидът, който сътвори мира с Йордания и поради което заплати с живота си ”, добавя Александър Сиди.
За ролята си при подписването на Договорите от Осло, с които се основава Палестинската автономност, Рабин получава през 1994 година Нобелова премия за мир дружно с Ясер Арафат и Шимон Перес. Договорите провокират нееднозначни реакции в израелското общество. Докато някои считат Рабин за воин, доближил страната до окончателния мир, за други той е предател, отстъпил земи, принадлежащи по право на Израел. На 4 ноември 1995 година против Ицхак Рабин е осъществен атентат - той е убит два пъти в гърдите и корема от еврейския фундаменталист Игал Амир.
Дълбоко съм тъжен от случилото се. Ицхак Рабин се стремеше към мир в Близкия изток в продължение на доста години. Мисля, че никой не е направил толкоз доста за постигането му, колкото той. Това, което се случи, е огромна покруса освен за фамилията му, освен за Израел - само че и за близкоизточния кротичък развой.
Джон Мейджър - министър-председател на Англия /1990 - 1997, изявление от 05.11.1995
В общество, в което омразата води до война, а войната поражда нова ненавист, мирът е съвсем неосъществим. Палестинските водачи, които търсят пътища към него, последователно губят въздействие и по този начин на напред във времето излиза екстремистката и терористична формация Хамас, която ръководи линията Газа и през днешния ден.
Газа в действителност е отблъскващ затвор, отблъскващ! Аз съм бил там, бил съм на границата и съм виждал по какъв начин стоят нещата на пункта Керем Шалом. Ужасяваащ затвор, в действителност, където живеят 2 милиона души. На този пункт, индивидът, който работеше, ни показваше по какъв начин работи, едно неповторимо оборудване. Всяка седмица има набези, офанзиви, пукотевица, само че те се крият за един час в бомбоубежището и след това не престават. Аз го запитвам за какво продължавате работа, откакто тези хора желаят да ви убият. Той ми отговори, че в Газа живеят 2 милиона души, от които 300 хиляди поддържат Хамас, само че останалите са цивилни хора, които желаят да живеят обикновено. Друг случай от пунктовете там. Една жена, която беше задържана с шахитски пояс, има го този случай в youtube. Военните споделят, че познават тази жена, тя не ненавижда Израел. Преди година се е домъкнала колкото да до този пункт... бита, изнасилвана, изгаряна, в ужасяващо положение. Една година стои в болница в Бер Шеева в Израел, където я лекуват. Вдигат я на крайници и я питат: “Къде ще отидеш - назад в Газа или ще останеш в Израел? ” Тя дава отговор, че ще се върне, тъй като там са децата й. Връща се и след половин година е задържана с шахидски пояс още веднъж, т.е. отива да се взриви. Питат я за какво откакто не е видяла нищо неприятно от Израел. Тя дава отговор, че Хамас държат децата й и в случай че тя не го направи, те ще ги убият.
Александър Сиди – политик и държавник
Ужасяващото, отвън визиите за човешкото усещане за положително и зло, нахлуване на Хамас над Израел безусловно взриви така и така накърнения интернационален ред след войната на Русия в Украйна.
“Палестина би трябвало да се върне на масата на договарянията. Всеки живот на арабин, евреин и който и да е различен човек по света е извънредно значим и скъп и той би трябвало да бъде защитаван от политиците. Трябва да спрем да вършим политика от това, само че би трябвало да спрем и да бълваме агитация, която споделя “тези са неприятни, тъй като ние не харесваме евреите ”, заради накаква причина. Аз не разбирам за какво това се случва. Не разбирам за какво би трябвало да умират хора от двете страни на границата. От друга страна всички дейности на Хамас водят след себе си до реакция от Израел, в резултат на която умират цивилни в Газа. Защото тунелите, които вършат Хамас там, не излизат в пустинята и на тях да написа “Тунел №1 ”, който да води до град в Израел. Те излизат в мазето на някаква постройка - нормално на детски градини, лечебни заведения, съд, на здания, които не би трябвало да са цели на израелската войска. Така те пазят тунелите си, в които държат оръжие, в този момент заложниците. В тях елементарно и бързо се придвижват; както споделят израелците “това е метрото на Газа ”. Място, ужасяващо единствено по себе си, основано за тероризъм. Тези хора имат цел да всяват смут и за тях няма значение броя на жертвите. И аз не мога да схвана тези хора в България, които пазят палестинската идея. Те пазят ли арабския и мюсюлманския екстремизъм и тероризъм, какъвто в действителност са Хамас? ”, пита Александър Сиди.
Израелският публицист Давид Гросман, чийто наследник умира във войната в Ливан през 2006 година, споделя: “Днес е още по-належащо да реализираме мир със съседите. Войната не е чак толкоз сложна за схващане, по-трудно е да схванеш мира. ”
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ