Весела Лечева мечтаела да е волейболистка
Мечтата на международната шампионка по пукотевица и сегашен народен представител от Българска социалистическа партия за Великотърновския район Весела Лечева била да е волейболистка и да свири на пиано. Това показа именитата дама на среща с фенове по покана на DJ Емо в паметния Клуб “Седем ” в остарялата столица.
Състезателният път на великотърновката почнал през 1975 година със основаването на Спортното учебно заведение в остарялата столица.
“Огромна заслуга за спортните ми изяви има моят татко Николай Лечев, който ми беше треньор. Още като дете ме научи да плавам и да карам ски. Беше доста упорит и ме насочи към спортната пукотевица. По това време той бе треньор по пукотевица към Организацията за подпомагане на защитата /ОСО/.
След упорити тренировки се явила на градско състезание във Велико Търново, което било решаващо за присъединяване и в републиканско съревнование. Спечелила и това бил стартът и в спортната и кариера. Последвало включването и в националния тим. Била 16-годишна, когато се състезавала на първото за нея европейско състезание за дами в Мадрид.
“Спечелих бронзов орден и това за мен беше съществено отличие. Така със всяко последващо съревнование придобивах все по-голям спортен хъс. ”
Като незабравимо прекарване показа присъединяване си на международното състезание през 1986 г.в Германия. След отлична подготовка и върхова форма, надарената търновка стрелец завоювала два златни медала в две дисциплини.
Тя изясни и повода за загубата на олимпиадата в Сеул през 1988 година
“След сериозна 4-годишна подготовка, пристигна време и за присъединяване в олимпийските игри. С кацането ми в Сеул ме наобиколиха стотина публицисти. Помислих, че са ме объркали с някоя международна кинозвезда. В този миг обаче към се обърна кореспондент: “Вие ли сте Весела Лечева? ”. Тогава разбрах, че няма неточност, само че този интерес беше необикновен за мен. През цялото време публицистите ме преследваха на всяка крачка. Затова в деня на надпреварата с татко ми взехме решение да станем в 5 часа сутринта и в 6 часа да сме стрелбището, до момента в който е безшумно и умерено и няма хора. 40 минути преди старта обаче още веднъж бях притисната от кореспонденти. Сълзи се стичаха по лицето ми и тогава разбрах, че няма да съумея и се подредих на 12-то място. В последна сметка трябваше за два дни да се събера в себе си, да се активизирам и на финала се класирах на втора позиция. Никога обаче няма да не помни по какъв начин при завръщането ми в България, на аерогарата ме посрещна Сашо Диков и ме простреля с въпроса: “Как ще коментирате вашия неуспех? ”, споделя Весела Лечева.
Сред ярките моменти в спортната и биография е международното състезание в Будапеща, когато на финала Лечева е мерила сили с съветска състезателка. Моментът бил инфарктен, защото и двете се оказали с идентичен брой точки, а надарената българка никога не желала да изпусне първото място.
“Първа стреля рускинята и по овациите на публиката разбрах, че е улучила десетката. За елементи от секундата поех въздух, прецелих се, натиснах спусъка и победих. Оказа се, че рускинята е с резултат 10,2, а аз с10,5 ”, изяснява с неспокойствие Лечева.
До последно търсех рецепта за превъзмогване на мощния стрес, само че това ставаше единствено с вътрешна настройка. Баща ми ми даваше таблетка витамин С и споделяше: “Това е хапче за утешение! ”, споделя Лечева.
Последният й изстрел е през 2000 г.в Сидни. Там се оказала отвън финала и била доста разочарована от себе си.
“Така след 25-годишна спортна активност, споделих: “Край! ”. Затворих куфара с пушките и до през днешния ден не съм го отваряла.
Жената с точното синьо око доверява, че държи медалите си в кашон.
“Баща ми води статистика и споделя, че са над 100 медала, купи оценки ”, споделя Весела Лечева.
Дует с Веселин Маринов
Като паметен спомен опитната стрелкиня пази и певческата си изява в дует с Веселин Маринов. “ Един ден звънна телефона и мъжки глас сподели: “Аз съм Веселин Маринов и съм притежател на “Златния Орфей ”. Предлагам да създадем дует ”. Много се изненадах и обясних, че не мога да пея, а той съобщи: “А аз пък мога! ”. Така се озовах на запис в “Балкантон ”. Той ме показа и ме остави да се разпявам. Бях толкоз обезпокоена, че си споделих: “Ами в случай че някой ме чуе? ”, споделя с усмивка Лечева. Така подготвили песента “Ако ти си отидеш за момент ”, с която са се изявявали на подиуми в НДК, в Пловдив, Велико Търново и други В последна сметка се оказва, че това е единственият дует на Веселин Маринов.
* Материалът е от списанието “Труд Фамилия”, което излиза всяка събота и се популяризира дружно със съботния брой на вестника
Състезателният път на великотърновката почнал през 1975 година със основаването на Спортното учебно заведение в остарялата столица.
“Огромна заслуга за спортните ми изяви има моят татко Николай Лечев, който ми беше треньор. Още като дете ме научи да плавам и да карам ски. Беше доста упорит и ме насочи към спортната пукотевица. По това време той бе треньор по пукотевица към Организацията за подпомагане на защитата /ОСО/.
След упорити тренировки се явила на градско състезание във Велико Търново, което било решаващо за присъединяване и в републиканско съревнование. Спечелила и това бил стартът и в спортната и кариера. Последвало включването и в националния тим. Била 16-годишна, когато се състезавала на първото за нея европейско състезание за дами в Мадрид.
“Спечелих бронзов орден и това за мен беше съществено отличие. Така със всяко последващо съревнование придобивах все по-голям спортен хъс. ”
Като незабравимо прекарване показа присъединяване си на международното състезание през 1986 г.в Германия. След отлична подготовка и върхова форма, надарената търновка стрелец завоювала два златни медала в две дисциплини.
Тя изясни и повода за загубата на олимпиадата в Сеул през 1988 година
“След сериозна 4-годишна подготовка, пристигна време и за присъединяване в олимпийските игри. С кацането ми в Сеул ме наобиколиха стотина публицисти. Помислих, че са ме объркали с някоя международна кинозвезда. В този миг обаче към се обърна кореспондент: “Вие ли сте Весела Лечева? ”. Тогава разбрах, че няма неточност, само че този интерес беше необикновен за мен. През цялото време публицистите ме преследваха на всяка крачка. Затова в деня на надпреварата с татко ми взехме решение да станем в 5 часа сутринта и в 6 часа да сме стрелбището, до момента в който е безшумно и умерено и няма хора. 40 минути преди старта обаче още веднъж бях притисната от кореспонденти. Сълзи се стичаха по лицето ми и тогава разбрах, че няма да съумея и се подредих на 12-то място. В последна сметка трябваше за два дни да се събера в себе си, да се активизирам и на финала се класирах на втора позиция. Никога обаче няма да не помни по какъв начин при завръщането ми в България, на аерогарата ме посрещна Сашо Диков и ме простреля с въпроса: “Как ще коментирате вашия неуспех? ”, споделя Весела Лечева.
Сред ярките моменти в спортната и биография е международното състезание в Будапеща, когато на финала Лечева е мерила сили с съветска състезателка. Моментът бил инфарктен, защото и двете се оказали с идентичен брой точки, а надарената българка никога не желала да изпусне първото място.
“Първа стреля рускинята и по овациите на публиката разбрах, че е улучила десетката. За елементи от секундата поех въздух, прецелих се, натиснах спусъка и победих. Оказа се, че рускинята е с резултат 10,2, а аз с10,5 ”, изяснява с неспокойствие Лечева.
До последно търсех рецепта за превъзмогване на мощния стрес, само че това ставаше единствено с вътрешна настройка. Баща ми ми даваше таблетка витамин С и споделяше: “Това е хапче за утешение! ”, споделя Лечева.
Последният й изстрел е през 2000 г.в Сидни. Там се оказала отвън финала и била доста разочарована от себе си.
“Така след 25-годишна спортна активност, споделих: “Край! ”. Затворих куфара с пушките и до през днешния ден не съм го отваряла.
Жената с точното синьо око доверява, че държи медалите си в кашон.
“Баща ми води статистика и споделя, че са над 100 медала, купи оценки ”, споделя Весела Лечева.
Дует с Веселин Маринов
Като паметен спомен опитната стрелкиня пази и певческата си изява в дует с Веселин Маринов. “ Един ден звънна телефона и мъжки глас сподели: “Аз съм Веселин Маринов и съм притежател на “Златния Орфей ”. Предлагам да създадем дует ”. Много се изненадах и обясних, че не мога да пея, а той съобщи: “А аз пък мога! ”. Така се озовах на запис в “Балкантон ”. Той ме показа и ме остави да се разпявам. Бях толкоз обезпокоена, че си споделих: “Ами в случай че някой ме чуе? ”, споделя с усмивка Лечева. Така подготвили песента “Ако ти си отидеш за момент ”, с която са се изявявали на подиуми в НДК, в Пловдив, Велико Търново и други В последна сметка се оказва, че това е единственият дует на Веселин Маринов.
* Материалът е от списанието “Труд Фамилия”, което излиза всяка събота и се популяризира дружно със съботния брой на вестника
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ