Седем измерения на "кюрдския въпрос"
Мечтата на кюрдите е за своя лична страна. От Турция до Иран те водят война от близо век за осъществянето й. Мечтата им за самостоятелност и единение е жива и през днешния ден, единствено че самите те са мощно разединени, написа Николас Мартин за " Дойче веле " в резюме на най-важните моменти в " кюрдския въпрос " от последните десетилетия.
1. Защо кюрдите са толкоз разединени?
Кюрдите настояват, че са " най-големият народ без лична страна ". В земите сред Турция и Иран живеят общо сред 25 и 30 милиона кюрди. Те в никакъв случай не са разполагали със своя лична страна, която да обгръща всички земи, населявани от кюрди. След разпадането на Османската империя те въпреки всичко получават релативно необятна локална автономност, която обаче е анулирана единствено няколко години по-късно. Мечтата на доста кюрди за лична страна - " Велик Кюрдистан " към момента е жива, единствено че кюрдите са мощно разединени. Съществуват три кюрдски езика и няколко разнообразни вероизповедания. Въстанията на кюрдите за по-голяма самостоятелност стартират при започване на 19-ти век. В момента сходни желания има най-вече в Ирак. Багдад се пробва с всички сили да предотврати отцепването на кюрдите от иракската страна и изпраща против тях и войската.
2. Каква е ролята на Иран ?
В Иран също живеят близо 12 милиона кюрди. Те са добре интегрирани в иранското общество, само че от десетилетия насам упорстват за повече права - най-много в културната област - тъй като се усещат дискриминирани от Техеран. Много от кюрдите живеят по протежението на границата със Северен Ирак. Иран поддържаше битката на иракските кюрди против " Ислямска страна " (ИД), само че в това време ревизира позицията си. Сегашният спор в Северен Ирак изнервя доста шиитското иранско държавно управление. То се притеснява да не би искрата на кюрдските желания за самостоятелност да прехвърчи и оттатък границата с Иран. Затова Техеран си сътрудничи тясно с шиитското държавно управление на Ирак.
3. Колко мощна е стопанската система в кюрдските области ?
Населяваните от кюрди райони в Източна Турция са стопански слаби и страдат и от спора с турското държавно управление. В Иран кюрдските райони също са стопански по-слабо развити спрямо останалата част на страната. Там се развива най-вече земеделие. Кюрдските земи в Северен Ирак разполагат с огромни находища от нефт и земен газ. Според специалистите, там всекидневно се добиват по към 650.000 барела недопечен нефт. Този рандеман обаче не е задоволителен, с цел да обезпечи съществуването на самостоятелна кюрдска страна. Бившият шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ Дейвид Петреъс допуска, че кюрдите в Ирак би трябвало да добиват по към един милион барела дневно, в случай че желаят с това да финансират независимостта на своя възможна страна.
4. Къде още има " кюрдски проблем "?
Освен в Северен Ирак, брожения има и в Турция. В югоизточната част на страната живеят близо 11 милиона кюрди, които също упорстват за по-голяма автономност. Ситуацията там се радикализира изключително от края на 70-те години на предишния век, откакто бе основана Кюрдската работническа партия (ПКК). Както в Турция, по този начин и в Съединени американски щати и в Европейски Съюз тя е считана за терористична организация. В рамките на кюрдския спор в Турция до момента са починали над 40.000 души, от които, съгласно специалисти, повече от половината са били членове на ПКК.
През 2002 турското държавно управление стартира " развой на отваряне " и помиряване с кюрдите. От юли 2015 насам обаче насилието още веднъж ескалира.
5. Какво желае турската страна?
Турската страна се притеснява, че кюрдите желаят да се отделят от Анкара и да основат своя самостоятелна страна. Лидерът на ПКК Абдуллах Йоджалан от 18 години насам е зад решетките, само че борбите сред бойците на ПКК и турската войска не стихват. Анкара желае ПКК да се демилитаризира и слага под напън и прокюрдската партия ХДП, чийто водач бе задържан.
6. Как ПКК оправдава своите терористични акции ?
ПКК оправдава терористичните си акции с това, че турската страна потиска кюрдския народ и се пробва да го асимилира. Първоначално ПКК искаше лична страна в Югоизточна Турция, последователно обаче тя се отхвърли от това свое искане и в това време упорства единствено за " демократична автономност " в рамките на турската страна. Радикални групировки към ПКК обаче към момента упорстват за цялостна самостоятелност.
7. Има ли решение на кюрдския въпрос?
Едва ли може да се чака бързо решение. Кюрдският въпрос вероятно може да бъде решен единствено в границите на обособените национални страни с кюрдско население. Референдумът за самостоятелност на кюрдите в Ирак ясно сподели обаче, че доста от тях не виждат своето бъдеще в границите на съществуващия държавен ред. Но и отношението на държавните управления в Ирак и Турция демонстрира, че там не са подготвени на отстъпки пред кюрдите.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Близък изток (3172)
1. Защо кюрдите са толкоз разединени?
Кюрдите настояват, че са " най-големият народ без лична страна ". В земите сред Турция и Иран живеят общо сред 25 и 30 милиона кюрди. Те в никакъв случай не са разполагали със своя лична страна, която да обгръща всички земи, населявани от кюрди. След разпадането на Османската империя те въпреки всичко получават релативно необятна локална автономност, която обаче е анулирана единствено няколко години по-късно. Мечтата на доста кюрди за лична страна - " Велик Кюрдистан " към момента е жива, единствено че кюрдите са мощно разединени. Съществуват три кюрдски езика и няколко разнообразни вероизповедания. Въстанията на кюрдите за по-голяма самостоятелност стартират при започване на 19-ти век. В момента сходни желания има най-вече в Ирак. Багдад се пробва с всички сили да предотврати отцепването на кюрдите от иракската страна и изпраща против тях и войската.
2. Каква е ролята на Иран ?
В Иран също живеят близо 12 милиона кюрди. Те са добре интегрирани в иранското общество, само че от десетилетия насам упорстват за повече права - най-много в културната област - тъй като се усещат дискриминирани от Техеран. Много от кюрдите живеят по протежението на границата със Северен Ирак. Иран поддържаше битката на иракските кюрди против " Ислямска страна " (ИД), само че в това време ревизира позицията си. Сегашният спор в Северен Ирак изнервя доста шиитското иранско държавно управление. То се притеснява да не би искрата на кюрдските желания за самостоятелност да прехвърчи и оттатък границата с Иран. Затова Техеран си сътрудничи тясно с шиитското държавно управление на Ирак.
3. Колко мощна е стопанската система в кюрдските области ?
Населяваните от кюрди райони в Източна Турция са стопански слаби и страдат и от спора с турското държавно управление. В Иран кюрдските райони също са стопански по-слабо развити спрямо останалата част на страната. Там се развива най-вече земеделие. Кюрдските земи в Северен Ирак разполагат с огромни находища от нефт и земен газ. Според специалистите, там всекидневно се добиват по към 650.000 барела недопечен нефт. Този рандеман обаче не е задоволителен, с цел да обезпечи съществуването на самостоятелна кюрдска страна. Бившият шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ Дейвид Петреъс допуска, че кюрдите в Ирак би трябвало да добиват по към един милион барела дневно, в случай че желаят с това да финансират независимостта на своя възможна страна.
4. Къде още има " кюрдски проблем "?
Освен в Северен Ирак, брожения има и в Турция. В югоизточната част на страната живеят близо 11 милиона кюрди, които също упорстват за по-голяма автономност. Ситуацията там се радикализира изключително от края на 70-те години на предишния век, откакто бе основана Кюрдската работническа партия (ПКК). Както в Турция, по този начин и в Съединени американски щати и в Европейски Съюз тя е считана за терористична организация. В рамките на кюрдския спор в Турция до момента са починали над 40.000 души, от които, съгласно специалисти, повече от половината са били членове на ПКК.
През 2002 турското държавно управление стартира " развой на отваряне " и помиряване с кюрдите. От юли 2015 насам обаче насилието още веднъж ескалира.
5. Какво желае турската страна?
Турската страна се притеснява, че кюрдите желаят да се отделят от Анкара и да основат своя самостоятелна страна. Лидерът на ПКК Абдуллах Йоджалан от 18 години насам е зад решетките, само че борбите сред бойците на ПКК и турската войска не стихват. Анкара желае ПКК да се демилитаризира и слага под напън и прокюрдската партия ХДП, чийто водач бе задържан.
6. Как ПКК оправдава своите терористични акции ?
ПКК оправдава терористичните си акции с това, че турската страна потиска кюрдския народ и се пробва да го асимилира. Първоначално ПКК искаше лична страна в Югоизточна Турция, последователно обаче тя се отхвърли от това свое искане и в това време упорства единствено за " демократична автономност " в рамките на турската страна. Радикални групировки към ПКК обаче към момента упорстват за цялостна самостоятелност.
7. Има ли решение на кюрдския въпрос?
Едва ли може да се чака бързо решение. Кюрдският въпрос вероятно може да бъде решен единствено в границите на обособените национални страни с кюрдско население. Референдумът за самостоятелност на кюрдите в Ирак ясно сподели обаче, че доста от тях не виждат своето бъдеще в границите на съществуващия държавен ред. Но и отношението на държавните управления в Ирак и Турция демонстрира, че там не са подготвени на отстъпки пред кюрдите.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Близък изток (3172)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ