Ина Стоянова преодолява сценичната си треска като чете книги на незрящи
Мечтата на Ина Симеонова е била да стане актриса и даже за малко е работила в куклен спектакъл. Сценичната тресчица обаче попречила на реализацията ѝ. Сега тя работи на бензиностанция. Влечението ѝ към литературните произведения обаче я предиздвикало да стартира самодейността „ Книгата, която чета “ в обществената мрежа, където отделя от свободното си време, с цел да чете на незрящи. За предаването „ Хоризонт за вас “ тя показа:
Тази нерешителност, тази плахост на сцената, ме предиздвикала да се откажа и да спра. Това нещо към този момент доста години си ме „ бута “ от вътрешната страна. Аз на улицата съм, както беше споделил един мой учител, „ палитра “ и нямам проблем да бъда измежду хората, да бъда занимателна, да бъда център на внимание…
Знам, че тези хора ме „ гледат “. Виждам това, което те виждат, само че това не ме тормози към този момент, тъй като знам, че мога да дам, а това е доста по-важно от това по какъв начин наподобявам и така нататък
Всъщност ме предизвика това, че моята майка е изгубила в някаква степен зрението си в резултат на диабета. Беше ми споделила, че най-вече ѝ липсва четенето. Като дребна, на всяка нейна заплата купуваше по една книга за нея и по една книга за мен. Не си припомням да ме е карала да чета. Просто ми купуваше книги! Купувайте книги, хора!
Първата книга, която Симеонова прочела на камерата, е „ Мечо пух “:
„ Мечо Пух “ ми е извънредно обичана. Освен това, аз съм я чела на щерка ми и на сина ми и се усещах уверена да го направя. Започнах с нещо, с което мога да бъда уверена. За тази една година доста книги прочетох. Дори не си припомням какъв брой. Това е нещо, което ме предизвика и мен да чета! Когато си поел ангажимент да четеш на хората си казваш „ в пет часа ще седна да чета “ и няма мърдане - в 5 часа би трябвало все нещо да четеш. Хората те чакат!
Тази нерешителност, тази плахост на сцената, ме предиздвикала да се откажа и да спра. Това нещо към този момент доста години си ме „ бута “ от вътрешната страна. Аз на улицата съм, както беше споделил един мой учител, „ палитра “ и нямам проблем да бъда измежду хората, да бъда занимателна, да бъда център на внимание…
Знам, че тези хора ме „ гледат “. Виждам това, което те виждат, само че това не ме тормози към този момент, тъй като знам, че мога да дам, а това е доста по-важно от това по какъв начин наподобявам и така нататък
Всъщност ме предизвика това, че моята майка е изгубила в някаква степен зрението си в резултат на диабета. Беше ми споделила, че най-вече ѝ липсва четенето. Като дребна, на всяка нейна заплата купуваше по една книга за нея и по една книга за мен. Не си припомням да ме е карала да чета. Просто ми купуваше книги! Купувайте книги, хора!
Първата книга, която Симеонова прочела на камерата, е „ Мечо пух “:
„ Мечо Пух “ ми е извънредно обичана. Освен това, аз съм я чела на щерка ми и на сина ми и се усещах уверена да го направя. Започнах с нещо, с което мога да бъда уверена. За тази една година доста книги прочетох. Дори не си припомням какъв брой. Това е нещо, което ме предизвика и мен да чета! Когато си поел ангажимент да четеш на хората си казваш „ в пет часа ще седна да чета “ и няма мърдане - в 5 часа би трябвало все нещо да четеш. Хората те чакат!
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ




