Проф. Михаел Бар-Зоар: Мечтая за игрален филм за спасението на българските евреи
Мечтата ми е да бъде изработен игрален филм за спасението на българските евреи и по този метод подвигът на българския народ да стане прочут на целия свят. Това показа известният израелски политик, историк и публицист проф. Михаел Бар-Зоар по време на среща с ръководителя на Народното събрание Никола Минчев. " Трябва да създадем игрален филм със международни и български звезди, тъй като България е направила нещо неповторимо, добави професорът. Според него, когато виждаш нарушаване на човешките права, по образеца на България, би трябвало да кажеш " не ".
Проф. Бар-Зоар е роден в София, той се гордее, че е български евреин и че дружно със фамилията си е един от избавените 48 000 наши евреи, които българският народ не позволи да бъдат изпратени в нацистките лагери на гибелта в Полша по време на Втората международна война.
Историкът отпътува с родителите си за новосъздадената Държава Израел през 1948 година, когато е на 10 години и след 1990 година съвсем всяка година идва в родината си. Той е най-големият труженик подвигът на българския народ, който се опълчи на Хитлер в отбрана на евреите, да стане притежание на света. Проф. Михаел Бар-Зоар е създател на книгата " Извън хватката на Хитлер. Героичното избавяне на българските евреи ", която въз основата на исторически документи и обстоятелства разказва спасението на българските евреи от нацистките лагери в Аушвиц.
Израелският историк и тази година пристигна в България във връзка 79-та годишнина от спасяването на българските евреи, което се отбелязва на 9-10 март. Проф. Бар-Зоар пристигна по покана на неговия добър другар и съидейник и ръководител на Международната фондация „ България " Яков Джераси. Двамата още от началото на 90-те години работят взаимно за разпространение на българските достижения по света.
В Народното събрание през днешния ден израелският посетител беше по покана на водача на Съюз на демократичните сили и народен представител Румен Христов, с който се познават още от времето, когато Христов бе консултант на президента Петър Стоянов.
По време на неофициалния диалог в зала " Изток " на Народното събрание бе припомнено по какъв начин българският народ в лицето на цар Борис III, 43 народни представители отпред с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев и Българската православна черква, стопираха депортацията на десетки хиляди български евреи към Аушвиц.
" Колкото повече години минават, толкоз по-странно ни се коства по какъв начин една дребна страна е направила това ", разяснява проф. Бар-Зоар.
" От историята за спасяването на евреите има три урока, които би трябвало да научим: първият – положителните победиха лошите; вторият – в случай че някои други страни като Унгария, Румъния, които бяха в същото състояние като България и в случай че бяха създали същото нещо, щяхме да сме избавили не 50 000, а може би милион. Те не го направиха. Третият е за бъдещето, тези уроци за историята да ги оставим настрани. България е дребна страна и когато виждате, че става нещо – нарушаване на човешки права, на демокрацията, не би трябвало да казвате: „ Ние сме дребни, ние сме слаби. Какво можем да създадем. Нямаме сили”. България сподели на целия свят, че един дребен Давид може да победи огромния Голиат. Това е урокът на България за бъдещето ", означи израелският публицист.
Председателят на Народното събрание Никола Минчев уточни, че предходната седмица на 10 март почетохме паметта на жертвите на Холокоста, това е и датата, на която се отбелязва героичното дело на депутати от 25-то Народно заседание, подписали писмото за спасяването на българските евреи. Минчев означи, че е привързан, тъй като дядо му Сирко Станчев е бил един от 43-мата депутати, писали декларацията за спасяването на българските евреи. Силите на българската общност бяха обединени, без което спасяването нямаше да бъде допустимо, съобщи шефът на Народното събрание.
Прадядото на 34-годишния юрист е бил народен представител в последните два Народното събрание преди 9-ти септември 1944 година Проф. Бар-Зоар изрази страдание, че след идването си на власт комунистите посредством Народния съд осъждат на гибел и 43-та народни представители от профашисткото болшинство, които обаче са се опълчили на фашисткия министър председател Богдан Филов и не са разрешили да бъдат унищожени българските евреи.
Проф. Михаел Бар-Зоар и Яков Джераси са приели за своя задача и персонална идея да разпространяват героичния героизъм на българския народ в годините на Втората международна война. Яков Джераси също е роден в София, в семейство на български евреин и християнка. Еврейският му жанр води началото си още от 14-ти век в Испания. Мнозина от рода Джераси са били медици, някои от тях персонални лекари и зъболекари на цар Борис III и на царското семейство. През 1949 година Яков Джераси също емигрира с околните си в новосъздадената страна Израел. През 1993 година си идва в България, като работи за връщането на Симеон Сакскобургготски в родината. Основава Международната фондация „ България”, която се занимава с благотворителна, просветителна и обществена активност.
" Аз мислех, че целият свят знае, че българите са избавили евреите. През март 93-та година бях в Съединени американски щати и прочетох една огромна публикация в „ Ню Йорк таймс” за спасяването на датските евреи от датчаните. Тогава написах една дребна публикация за същия вестник и споделих „ Браво на датчаните, те са прелестни хора, избавили са 7200 евреи, отлично! Има обаче още една страна в Европа – България, която е избавила не 7000, а 50 000 евреи.” И по този начин в резюме им описах историята, която е станала тук.
След това от вестника телефонираха в университета Емори, Атланта, където преподавах. После позвъниха и на ректора на Факултета по история, с цел да питат кой съм аз. На третия ден ми се обадиха и ме питаха „ Каква е тази работа, правилно ли е? Няма никаква информация за това. Имате ли доказателство?” Аз им споделих: „ Как да не е правилно. Аз и още 50 000 евреи, които сме избавени, сме доказателството.” С доста подозрения най-после разгласиха публикацията. А по-късно имаше едно наводняване от писма и телеграми от целия свят и хората се радваха, че най-сетне някой е посочил истината. Убедиха ме да напиша книга за спасяването на българските евреи, тъй като се оказа, че този факт не се знае ", описа пред български депутати и медии гостът от Израел. Той дойде у нас със брачната половинка си.
Относно ролята на цар Борис III за спасяването на евреите и упреците на опредени среди, че монархът е отговорен за присъединението на Царство България към оста Рим-Берлин-Токио, проф. Михаел Бар-Зоар изясни, че " в случай че царят не беше подписал заповедта да не се изпращат българските евреи, всички щяхме да заминем за Треблинка. "
Израелският историк напомни, че след присъединението си към Тристранния пакт у нас се основава Комисарство по еврейските въпроси, отпред на което застана неприкрит нацист - Александър Белев. " Евреите трябваше да вървят със значки, някои от правата им бяха лимитирани, бяха изселени от София, както и моето семейство. През февруари 1943 година Белев подписа контракт с Германия за изселването на евреите в Полша. Тогава никоя друга страна не беше подписала подобен контракт. Първата „ пратка” трябваше да е 20 000 евреи - съвсем 12 000 от Тракия и Македония и още 8000 от Царство България. Започна изселването на първите евреи, само че когато се пробваха да вземат тези от старите лимити на страната, започнаха протести.
На 9 март 1943 година скочиха църквата и група депутати от Народното събрание, които принадлежаха към профашиското болшинството, водени от заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев. И по този начин вечерта, в която влаковете с евреите трябваше да тръгнат към лагерите на гибелта в окупирана от нацистите Полша и групите към този момент вървяха към гарите, царят издаде заповедта нито един евреин да не напуща България.
Борис III взе последното решение и не може да му се отхвърли тази заслуга. Ние имаме дълг към него, както и към Църквата, и към Пешев, и към групата на парламентарните дейци от това време. В България в никакъв случай не е имало расизъм и антисемитизъм. Обикновените хора постоянно са били толерантни, топли, сърдечни. Истински българи. Ако е имало антисемитизъм, то е бил доста стеснен. Евреи и българи живееха в смесени компании и общества. Аз като бях дете имах чичо чичо Иван и чичо Яков. Не знаех каква е разликата сред тях. Аз не познавам в света такива положителни връзки сред евреи и християни. За мен България е знак на приемливост ", акцентира изтъкнатият откривател.
" През 1943 година немският дипломат в София Адолф Бекерле отбелязва, че българите не са достигнали до висшето нацистко обучение и нямат разбиране за съществуването на расите ", означи проф. Бар-Зоар. Той добави, че с горделивост е носил жълтата еврейска звезда, тъй като в действителност тя е избавила българските евреи от лагерите на гибелта. " Царят съумя да убеди Хитлер евреите в България да бъдат пратени в трудови лагери на територията на страната и да строят пътища и да бъдат изпратени като служащи в заводите. Така нито един евреин от Царството не отпътува за Полша ", означи проф. Михаел Бар-Зоар.
В края на срещата бе прочетена молитва за България и Украйна от основния равин на еврейския нравствен център " Хабад " Йосеф Соломон. Той показа, че довечера след залез слънце стартира еврейският празник Пурим, който е празник на забавление и наслада.
Снимки: Александър Иванов
Проф. Бар-Зоар е роден в София, той се гордее, че е български евреин и че дружно със фамилията си е един от избавените 48 000 наши евреи, които българският народ не позволи да бъдат изпратени в нацистките лагери на гибелта в Полша по време на Втората международна война.
Историкът отпътува с родителите си за новосъздадената Държава Израел през 1948 година, когато е на 10 години и след 1990 година съвсем всяка година идва в родината си. Той е най-големият труженик подвигът на българския народ, който се опълчи на Хитлер в отбрана на евреите, да стане притежание на света. Проф. Михаел Бар-Зоар е създател на книгата " Извън хватката на Хитлер. Героичното избавяне на българските евреи ", която въз основата на исторически документи и обстоятелства разказва спасението на българските евреи от нацистките лагери в Аушвиц.
Израелският историк и тази година пристигна в България във връзка 79-та годишнина от спасяването на българските евреи, което се отбелязва на 9-10 март. Проф. Бар-Зоар пристигна по покана на неговия добър другар и съидейник и ръководител на Международната фондация „ България " Яков Джераси. Двамата още от началото на 90-те години работят взаимно за разпространение на българските достижения по света.
В Народното събрание през днешния ден израелският посетител беше по покана на водача на Съюз на демократичните сили и народен представител Румен Христов, с който се познават още от времето, когато Христов бе консултант на президента Петър Стоянов.
По време на неофициалния диалог в зала " Изток " на Народното събрание бе припомнено по какъв начин българският народ в лицето на цар Борис III, 43 народни представители отпред с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев и Българската православна черква, стопираха депортацията на десетки хиляди български евреи към Аушвиц.
" Колкото повече години минават, толкоз по-странно ни се коства по какъв начин една дребна страна е направила това ", разяснява проф. Бар-Зоар.
" От историята за спасяването на евреите има три урока, които би трябвало да научим: първият – положителните победиха лошите; вторият – в случай че някои други страни като Унгария, Румъния, които бяха в същото състояние като България и в случай че бяха създали същото нещо, щяхме да сме избавили не 50 000, а може би милион. Те не го направиха. Третият е за бъдещето, тези уроци за историята да ги оставим настрани. България е дребна страна и когато виждате, че става нещо – нарушаване на човешки права, на демокрацията, не би трябвало да казвате: „ Ние сме дребни, ние сме слаби. Какво можем да създадем. Нямаме сили”. България сподели на целия свят, че един дребен Давид може да победи огромния Голиат. Това е урокът на България за бъдещето ", означи израелският публицист.
Председателят на Народното събрание Никола Минчев уточни, че предходната седмица на 10 март почетохме паметта на жертвите на Холокоста, това е и датата, на която се отбелязва героичното дело на депутати от 25-то Народно заседание, подписали писмото за спасяването на българските евреи. Минчев означи, че е привързан, тъй като дядо му Сирко Станчев е бил един от 43-мата депутати, писали декларацията за спасяването на българските евреи. Силите на българската общност бяха обединени, без което спасяването нямаше да бъде допустимо, съобщи шефът на Народното събрание.
Прадядото на 34-годишния юрист е бил народен представител в последните два Народното събрание преди 9-ти септември 1944 година Проф. Бар-Зоар изрази страдание, че след идването си на власт комунистите посредством Народния съд осъждат на гибел и 43-та народни представители от профашисткото болшинство, които обаче са се опълчили на фашисткия министър председател Богдан Филов и не са разрешили да бъдат унищожени българските евреи.
Проф. Михаел Бар-Зоар и Яков Джераси са приели за своя задача и персонална идея да разпространяват героичния героизъм на българския народ в годините на Втората международна война. Яков Джераси също е роден в София, в семейство на български евреин и християнка. Еврейският му жанр води началото си още от 14-ти век в Испания. Мнозина от рода Джераси са били медици, някои от тях персонални лекари и зъболекари на цар Борис III и на царското семейство. През 1949 година Яков Джераси също емигрира с околните си в новосъздадената страна Израел. През 1993 година си идва в България, като работи за връщането на Симеон Сакскобургготски в родината. Основава Международната фондация „ България”, която се занимава с благотворителна, просветителна и обществена активност.
" Аз мислех, че целият свят знае, че българите са избавили евреите. През март 93-та година бях в Съединени американски щати и прочетох една огромна публикация в „ Ню Йорк таймс” за спасяването на датските евреи от датчаните. Тогава написах една дребна публикация за същия вестник и споделих „ Браво на датчаните, те са прелестни хора, избавили са 7200 евреи, отлично! Има обаче още една страна в Европа – България, която е избавила не 7000, а 50 000 евреи.” И по този начин в резюме им описах историята, която е станала тук.
След това от вестника телефонираха в университета Емори, Атланта, където преподавах. После позвъниха и на ректора на Факултета по история, с цел да питат кой съм аз. На третия ден ми се обадиха и ме питаха „ Каква е тази работа, правилно ли е? Няма никаква информация за това. Имате ли доказателство?” Аз им споделих: „ Как да не е правилно. Аз и още 50 000 евреи, които сме избавени, сме доказателството.” С доста подозрения най-после разгласиха публикацията. А по-късно имаше едно наводняване от писма и телеграми от целия свят и хората се радваха, че най-сетне някой е посочил истината. Убедиха ме да напиша книга за спасяването на българските евреи, тъй като се оказа, че този факт не се знае ", описа пред български депутати и медии гостът от Израел. Той дойде у нас със брачната половинка си.
Относно ролята на цар Борис III за спасяването на евреите и упреците на опредени среди, че монархът е отговорен за присъединението на Царство България към оста Рим-Берлин-Токио, проф. Михаел Бар-Зоар изясни, че " в случай че царят не беше подписал заповедта да не се изпращат българските евреи, всички щяхме да заминем за Треблинка. "
Израелският историк напомни, че след присъединението си към Тристранния пакт у нас се основава Комисарство по еврейските въпроси, отпред на което застана неприкрит нацист - Александър Белев. " Евреите трябваше да вървят със значки, някои от правата им бяха лимитирани, бяха изселени от София, както и моето семейство. През февруари 1943 година Белев подписа контракт с Германия за изселването на евреите в Полша. Тогава никоя друга страна не беше подписала подобен контракт. Първата „ пратка” трябваше да е 20 000 евреи - съвсем 12 000 от Тракия и Македония и още 8000 от Царство България. Започна изселването на първите евреи, само че когато се пробваха да вземат тези от старите лимити на страната, започнаха протести.
На 9 март 1943 година скочиха църквата и група депутати от Народното събрание, които принадлежаха към профашиското болшинството, водени от заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев. И по този начин вечерта, в която влаковете с евреите трябваше да тръгнат към лагерите на гибелта в окупирана от нацистите Полша и групите към този момент вървяха към гарите, царят издаде заповедта нито един евреин да не напуща България.
Борис III взе последното решение и не може да му се отхвърли тази заслуга. Ние имаме дълг към него, както и към Църквата, и към Пешев, и към групата на парламентарните дейци от това време. В България в никакъв случай не е имало расизъм и антисемитизъм. Обикновените хора постоянно са били толерантни, топли, сърдечни. Истински българи. Ако е имало антисемитизъм, то е бил доста стеснен. Евреи и българи живееха в смесени компании и общества. Аз като бях дете имах чичо чичо Иван и чичо Яков. Не знаех каква е разликата сред тях. Аз не познавам в света такива положителни връзки сред евреи и християни. За мен България е знак на приемливост ", акцентира изтъкнатият откривател.
" През 1943 година немският дипломат в София Адолф Бекерле отбелязва, че българите не са достигнали до висшето нацистко обучение и нямат разбиране за съществуването на расите ", означи проф. Бар-Зоар. Той добави, че с горделивост е носил жълтата еврейска звезда, тъй като в действителност тя е избавила българските евреи от лагерите на гибелта. " Царят съумя да убеди Хитлер евреите в България да бъдат пратени в трудови лагери на територията на страната и да строят пътища и да бъдат изпратени като служащи в заводите. Така нито един евреин от Царството не отпътува за Полша ", означи проф. Михаел Бар-Зоар.
В края на срещата бе прочетена молитва за България и Украйна от основния равин на еврейския нравствен център " Хабад " Йосеф Соломон. Той показа, че довечера след залез слънце стартира еврейският празник Пурим, който е празник на забавление и наслада.
Снимки: Александър Иванов
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ