10 фантастични снимки на „уралския Марс“
Мечтаете ли си да посетите „ алената планета “? Елате в Свредловска област!
На 100 км от Екатеринбург се намира едно необикновено място. Местните го назовават „ уралския Марс “, въпреки че на процедура това е изоставена кариера за глина.
Това е едно от най-големите залежи в Урал: то се простира на дължина от 20 км, а площта му е към 75 кв. км.
Находището стартира да се създава още през XIX в., а през 1930 година тук е издигнат Богдановическият незапалим цех, който първи в страната стартира да доставя глина.
От тази глина се вършат червени тухли за строителството на уралските металургични комбинати.
Местната глина е в най-различни цветове – от бяло до черно. Тя съдържа примеси от желязо, слюда и пирит. На доста места глината е засъхнала и почвата е напукана.
Тук на процедура няма никаква растителност, по тази причина пък има няколко злокобни езера в наследник и кафяв цвят, които придават на този пейзаж „ марсиански “ тип. Цветът на езерата зависи от типа на преобладаващите детайли в тях: кварц, марказит, илменит или рутил.
В тези езера има и дребни островчета, само че да стигнете до тях е на процедура невероятно. Естествено, не трябва да се къпете и даже да влизате в тези води – всички те съдържат индустриални боклуци от завода.
В продължение на десетилетия тази вода образува пукнатини в глината и в кариерата се образуват голям брой глинени купчини с теракотен цвят във формата на раковини.
Ако би трябвало да сме точни, тук въобще не трябва да се върви – това не е туристически обект, а промишлена зона. Но може ли това да спре феновете на Instagram? Сами знаете отговора.
Между другото, в Урал даже има специфични фото обиколки, където туристите обличат галактически скафандри за тематични фотосесии.
източник: RUSSIA BEYOND
На 100 км от Екатеринбург се намира едно необикновено място. Местните го назовават „ уралския Марс “, въпреки че на процедура това е изоставена кариера за глина.
Това е едно от най-големите залежи в Урал: то се простира на дължина от 20 км, а площта му е към 75 кв. км.
Находището стартира да се създава още през XIX в., а през 1930 година тук е издигнат Богдановическият незапалим цех, който първи в страната стартира да доставя глина.
От тази глина се вършат червени тухли за строителството на уралските металургични комбинати.
Местната глина е в най-различни цветове – от бяло до черно. Тя съдържа примеси от желязо, слюда и пирит. На доста места глината е засъхнала и почвата е напукана.
Тук на процедура няма никаква растителност, по тази причина пък има няколко злокобни езера в наследник и кафяв цвят, които придават на този пейзаж „ марсиански “ тип. Цветът на езерата зависи от типа на преобладаващите детайли в тях: кварц, марказит, илменит или рутил.
В тези езера има и дребни островчета, само че да стигнете до тях е на процедура невероятно. Естествено, не трябва да се къпете и даже да влизате в тези води – всички те съдържат индустриални боклуци от завода.
В продължение на десетилетия тази вода образува пукнатини в глината и в кариерата се образуват голям брой глинени купчини с теракотен цвят във формата на раковини.
Ако би трябвало да сме точни, тук въобще не трябва да се върви – това не е туристически обект, а промишлена зона. Но може ли това да спре феновете на Instagram? Сами знаете отговора.
Между другото, в Урал даже има специфични фото обиколки, където туристите обличат галактически скафандри за тематични фотосесии.
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ