Мечта на повечето родители е детето им да се учи

Мечта на множеството родители е детето им да се учи от непознатите неточности, да е сполучливо и, несъмнено, и да е доста по-щастливо от самите тях.
Минава време обаче и те с смут откриват, че то повтаря техните неточности.
Защо се случва това и по какъв начин може да ги избегнат  психологът Антон Антонов.

Децата копират възрастните

Хлапетата, изключително тези до 3-годишна възраст, са мощно свързани с родителите си – най-силно с майката.
Те може да не схващат изцяло какво приказват баща и мама, само че усещат, усещат тяхното психологично положение и му реагират. Те попиват безусловно като гъба, както насладите, по този начин и напрежението на родителите си.
Освен това, навиците, реакциите, поведенческите тактики на възрастните се предават на генетично равнище на детето. Не на празно се споделя, че то е „ огледало “ на родителите. И би трябвало да приемем като аксиома, че ще повтаря нашите неточности.
Може обаче да помогнем да ги преживее по-леко и даже да си спести някои от тях.

Бъдете на ясно със себе си

Най-доброто, което родителите могат да създадат за своето бъдещо дете, е да са на ясно със себе си още преди да се роди. Трябва да го реализиран независимо или благодарение на експерт. Добре е това да се случи най-малко година преди появяването на отрочето.
Естествено, откакто то пристигна на бял свят, може да се окаже, че има още какво да „ обясняват със себе си “. Условията на живот също може да се трансформират и те да се сблъскат с нови стресови обстановки. Възможно е да зародят и други условия, които те ще претърпяват сложно и, които ще се отразят и на детето.
Отговорност на родителя е да управлява вътрешното си положение и да работи уравновесено в наличие на детето. За страдание в действителния живот човек не постоянно сполучливо управлява страстите.
Ако сте в неприятно въодушевление, не е нужно да се обвинявате по тази причина, само че се постарайте някак да го коригирате.

Важно е да помните, че вашите деца не постоянно могат да схванат и да осмислят какво им казвате. Затова няма да ви схванат, в случай че им обяснявате по какъв начин да живеят вярно. Няма да е елементарно да ги научите да живеят щастливо, в случай че вие самите страдате и се измъчвате.

Не учете детето – учете себе си

То ще ви копира и повтори, бъдете сигурни, тъй като усеща своите близки.
Ако от самото начало мислите, че сте неприятна майка, че не се справяте, ще предадете тази нерешителност на сина/дъщеря си.
Ако преживявате мощно персоналните си проблеми, детето може да стартира да спи неприятно, да стане свръх интензивно или изключително непослушно.
Когато се справите със напрежението си, и детето се успокоява.

Учете го да разпознава личните си страсти

Ако вие сте научили детето (и сами умеете) да определяте страстите си и аргументите, довели до тях, процесът на порастване ще е по-лек.
Споделяйте своите усеща със сина/дъщеря си и го питайте постоянно по какъв начин се усеща. Нека това стане ваша традиция. Особено е значимо за подрастващите, на които им следва да се отделят от родителите си, да търсят и намерят себе си и да създадат преоценка на престижите. Покажете им по какъв начин.
Често на глас се питайте: „ Какво изпитвам сега? “ Така, когата чува по какъв начин вие си задавате въпрос, то ще не научи да следи и да познава страстите си и по-точно ще дефинира кое за него е положително и кое – неприятно.

Правилно насочвайте разговора

Ако той показа и се довери, може да му дадете съвет, изхождайки от персоналния си опит. Особено, в случай че сте били в сходна на неговата обстановка и сте сбъркали.
Подобно доверие може да му помогне, да го предизвести и по какъв начин да избегне вероятни нежелани последици.
Но не го наставлявайте и не го следете на всяка крачка. Защото това ще го отдалечи от вас.
Ако се е разочаровал от първата си обич или е бил зарязан, може да му разкажете за персоналния си опит. Спомнете си как сте го претърпели и какъв съвет тогава сте очаквали да чуете. Това може да помогне и на него.

Нека прави лични неточности

Не инцидентно споделят, че грешките са добър урок. Ако непрестанно се опитваме да опазим детето, в случай че не го оставяме да опита, единствено да се оправи с предизвикването, нищо положително не го чака.
Без значение дали то повтаря нашите неточности или прави лични, би трябвало да има опция да се учи от тях.

Страхът да не допусне неточност и да опитва, ще го стопира и по-късно в живота. Ще докара до боязън от неуспех, нерешителност в себе си, синдром на отличника и може да има още други неприятни последици.
Мъдрият родител ще помогне на детето си и ще му изясни по какъв начин да премине през сложните моменти в живота.

Източник: