Бежанец от Сирия сбъдна мечтите си в Пловдив
Мечта на Абдула Кожа е да взе участие на Олимпийските игри през 2020 година в Токио като част от Олимпийския тим на бежанците. Той е емигрант от Сирия, приключил дентална медицина в Пловдив. Спортува бокс и лека атлетика.
" Тренирам интензивно, по два пъти дневно, с цел да стана част от тима на бежанците, да показва моята общественост и да потвърдя на света, че бежанците не са хора, които не могат да вършат нищо. Ние имаме фантазии и очаквания, и можем да реализираме положителни резултати в спорта, образованието и в работата ", споделя Кожа.
Кожа желае да стане част от тима по бокс. Тренира 6 дни в седмицата, от време на време без отмора.
" Започнах да тичам по улицата, в парковете и към езерата. Преди 3 година, когато бях на 24 година, се записах в боксовия клуб в Пловдив. Всяка заран търча или ходя 10 км. Междувременно имам подготовка с треньора по бокс или функционална подготовка. След това търча или вървя още 10 км ", споделя той.
В Сирия е притежател на медали от национални надпревари по плуване и футбол. През 2010 година напуща Алепо поради войната и фантазията му да стане професионален спортист угасва. В България намира успокоение и нова мотивация да се състезава.
Основава и благотворителна организация в помощ на бежанците.
" Тренирам интензивно, по два пъти дневно, с цел да стана част от тима на бежанците, да показва моята общественост и да потвърдя на света, че бежанците не са хора, които не могат да вършат нищо. Ние имаме фантазии и очаквания, и можем да реализираме положителни резултати в спорта, образованието и в работата ", споделя Кожа.
Кожа желае да стане част от тима по бокс. Тренира 6 дни в седмицата, от време на време без отмора.
" Започнах да тичам по улицата, в парковете и към езерата. Преди 3 година, когато бях на 24 година, се записах в боксовия клуб в Пловдив. Всяка заран търча или ходя 10 км. Междувременно имам подготовка с треньора по бокс или функционална подготовка. След това търча или вървя още 10 км ", споделя той.
В Сирия е притежател на медали от национални надпревари по плуване и футбол. През 2010 година напуща Алепо поради войната и фантазията му да стане професионален спортист угасва. В България намира успокоение и нова мотивация да се състезава.
Основава и благотворителна организация в помощ на бежанците.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ