Защо мечките слизат по селата
Мечките слизат все по-често в обитаемоте места поради липса на храна в горите и прекратени миграционни коридори
В последните месеци зачестяват случаите на мечки, слезли в обитаемоте места. Това неизбежно води до боязън и терзания у хората; в някои случаи се стига и до вреди върху селскостопанско имущество и домашни животни. Най-засегнати са обитаеми места в областите Габрово, Ловеч и Смолян.
„ Една от главните аргументи мечките да слизат измежду хората е неналичието на задоволително храна в гората. Между 70 и 90% от храната на мечките в България е растителна. Например тази пролет падна ранна слана и плодните дръвчета, с чийто плодове те се хранят, измръзнаха. Годината не е добра и за жълъдите – също част от тяхната диета. Очакваме и топла или нестабилна зима с променливи температури и е допустимо мечките да не заспят зимен сън. Зимният сън при мечките не е наложителен, а е икономисване на сила, когато е доста мъчно да се откри храна. Ако времето е хубаво, те ще продължат да търсят храна. Мечките знаят, че в хранилките за сърни и диви свине има царевица, а към селата има изхвърлени много боклуци, които са леснодостъпни. Апелираме хората, които виждат мечка, преди всичко да подадат сигнал на 112 или към съответната Регионалната ревизия за околна среда (РИОСВ) или дирекция на народен парк. “ Това сподели Нада Тошева, началник на стратегия „ Защитени типове “ във WWF България.
Наблюденията на мечки, в това число посредством фотокапани, постоянно основават усещането, че мечките са на всички места и техният брой нараства, само че в действителност не разполагаме с точни данни за общата им бройка, припомня WWF. Популацията на мечките у нас се счита за относително постоянна – към 700-900 индивида, като преди развиването на актуалните софтуерни средства за наблюдаване те са били доста по-трудни за засичане. Точни данни ще получим след завършването на първия в България генетичен мониторинг идната година, провеждан от Изпълнителната организация по околна среда.
Човешката активност продължава да оказва съществено влияние върху броя на мечките – миграционните коридори са прекратени от инфраструктурни планове и неустойчиви практики на земеползване; рисковите проявления на климата лимитират питателните запаси и затрудняват зимния им сън, а контактите с хора стават по-чести по отношение на търсенето на храна. Понякога спорове с хора заради набези над домашни животни или пчелини също водят до разпра с мечките, макар че мечката е строго предпазен тип и убийството й е закононарушение.
За да увеличи осведомеността на хората за това по какъв начин да реагират при среща с мечка в обитаемо място и отвън него, WWF стартира информационна акция в обществените мрежи . Нейн фокус ще е какво да вършим и какво да не вършим при среща с мечка, кои са органите, към които да се обърнем със сигнал, в случай че видим проблематична или потърпевша мечка, по какъв начин вярно да сложим електропастир, кои са най-честите заблуди, свързани с едрите хищници и други
ампанията е част от интернационален план Forest Connect, който се организира в 7 страни от Балканско-Карпатско-Динарския район в партньорство със предпазени територии, горски предприятия и организации, университети и други локални организации. Инициативата се извършва по стратегия Интеррег Дунавски район и е съфинансирана от Европейския съюз. Всички сътрудници се сплотяват към значимостта от съгласуваност на миграционните коридори на едрите хищници – значими за здравето и устойчивостта на горите. На фокус са освен мечките, а и други два емблематични за района едри хищници: вълк и рис.
WWF припомня, че опазването на мечките не е просто наше законово обвързване. Мечките са значими за хората и екологичния баланс. Хранейки се с диви плодове да вземем за пример, мечките разнасят семената им, а с това способстват за благосъстоянието и генетичното многообразие на растителните типове. През пролетта, когато храната към момента е нищожна, мечките се хранят и с умрели през зимата животни. Така те оказват помощ за ограничението на разпространяването на рискови заболявания, в това число африканска чума по свинете. Не на последно място, кафявата мечка е „ чадърен “ тип. Това значи, че отбраната ѝ индиректно пази доста други типове от същата екосистема. Най-просто казано − в случай че мечката е добре, другите типове в екосистемата също са добре.
В последните месеци зачестяват случаите на мечки, слезли в обитаемоте места. Това неизбежно води до боязън и терзания у хората; в някои случаи се стига и до вреди върху селскостопанско имущество и домашни животни. Най-засегнати са обитаеми места в областите Габрово, Ловеч и Смолян.
„ Една от главните аргументи мечките да слизат измежду хората е неналичието на задоволително храна в гората. Между 70 и 90% от храната на мечките в България е растителна. Например тази пролет падна ранна слана и плодните дръвчета, с чийто плодове те се хранят, измръзнаха. Годината не е добра и за жълъдите – също част от тяхната диета. Очакваме и топла или нестабилна зима с променливи температури и е допустимо мечките да не заспят зимен сън. Зимният сън при мечките не е наложителен, а е икономисване на сила, когато е доста мъчно да се откри храна. Ако времето е хубаво, те ще продължат да търсят храна. Мечките знаят, че в хранилките за сърни и диви свине има царевица, а към селата има изхвърлени много боклуци, които са леснодостъпни. Апелираме хората, които виждат мечка, преди всичко да подадат сигнал на 112 или към съответната Регионалната ревизия за околна среда (РИОСВ) или дирекция на народен парк. “ Това сподели Нада Тошева, началник на стратегия „ Защитени типове “ във WWF България.
Наблюденията на мечки, в това число посредством фотокапани, постоянно основават усещането, че мечките са на всички места и техният брой нараства, само че в действителност не разполагаме с точни данни за общата им бройка, припомня WWF. Популацията на мечките у нас се счита за относително постоянна – към 700-900 индивида, като преди развиването на актуалните софтуерни средства за наблюдаване те са били доста по-трудни за засичане. Точни данни ще получим след завършването на първия в България генетичен мониторинг идната година, провеждан от Изпълнителната организация по околна среда.
Човешката активност продължава да оказва съществено влияние върху броя на мечките – миграционните коридори са прекратени от инфраструктурни планове и неустойчиви практики на земеползване; рисковите проявления на климата лимитират питателните запаси и затрудняват зимния им сън, а контактите с хора стават по-чести по отношение на търсенето на храна. Понякога спорове с хора заради набези над домашни животни или пчелини също водят до разпра с мечките, макар че мечката е строго предпазен тип и убийството й е закононарушение.
За да увеличи осведомеността на хората за това по какъв начин да реагират при среща с мечка в обитаемо място и отвън него, WWF стартира информационна акция в обществените мрежи . Нейн фокус ще е какво да вършим и какво да не вършим при среща с мечка, кои са органите, към които да се обърнем със сигнал, в случай че видим проблематична или потърпевша мечка, по какъв начин вярно да сложим електропастир, кои са най-честите заблуди, свързани с едрите хищници и други
ампанията е част от интернационален план Forest Connect, който се организира в 7 страни от Балканско-Карпатско-Динарския район в партньорство със предпазени територии, горски предприятия и организации, университети и други локални организации. Инициативата се извършва по стратегия Интеррег Дунавски район и е съфинансирана от Европейския съюз. Всички сътрудници се сплотяват към значимостта от съгласуваност на миграционните коридори на едрите хищници – значими за здравето и устойчивостта на горите. На фокус са освен мечките, а и други два емблематични за района едри хищници: вълк и рис.
WWF припомня, че опазването на мечките не е просто наше законово обвързване. Мечките са значими за хората и екологичния баланс. Хранейки се с диви плодове да вземем за пример, мечките разнасят семената им, а с това способстват за благосъстоянието и генетичното многообразие на растителните типове. През пролетта, когато храната към момента е нищожна, мечките се хранят и с умрели през зимата животни. Така те оказват помощ за ограничението на разпространяването на рискови заболявания, в това число африканска чума по свинете. Не на последно място, кафявата мечка е „ чадърен “ тип. Това значи, че отбраната ѝ индиректно пази доста други типове от същата екосистема. Най-просто казано − в случай че мечката е добре, другите типове в екосистемата също са добре.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ