Италианските кафяви мечки опитомени, по-малко агресивни са
Мечките се смятат за най-страшните хищници, които към момента се срещат в Европа. Въпреки това, даже тези животни били принудени да се приспособяват към човешкото владичество на континента. Ново изследване демонстрира, че италианските мечки са станали доста по-малко нападателни от представителите на други популации.
Италиански учени от Университета във Ферара и други проучвателен центрове направиха ново изследване, показващо по какъв начин дълготрайното взаимно битие с хората повлияло на апенинските кафяви мечки. Тази дребна, изолирана популация от почти 50 индивида живее в Централна Италия от хиляди години.
Изследователите събрали и анализирали геномите на 12 мечки от Апенините, сравнили ги с мечки от Словакия и други европейски популации. Анализът посочил, че италианските мечки са станали по-малко нападателни с течение на времето от другите европейски популации.
Защо се е случило това?
Преди почти 2000-3000 години хората интензивно са изсичали гори, уголемявали са земеделските земи и са ловували мечки в Италия. Това е довело до доста понижаване на броя им и изолираност на популацията в планините. Мечките се оказали в капан - малко пространство, малко храна и непрекъснат контакт с хора. В тези условия мечките, които нападали добитък или хора по-рядко, са оцелявали.
С течение на времето това се превърнало в генетична линия:
• Те имат по-малко генетично многообразие от другите европейски мечки;
• Открити са 566 гена, които били обект на позитивен асортимент, което значи, че тези гени са съдействали за оцеляването;
• Сред тях 17 основни гена са свързани с държанието и понижената експанзия.
Както означават създателите на проучването, това е един от най-поразителните образци за еволюция под човешки напън в дивата природа. Това е близо до процеса на опитомяване, само че в този случай всичко се случило по натурален път.
Италиански учени от Университета във Ферара и други проучвателен центрове направиха ново изследване, показващо по какъв начин дълготрайното взаимно битие с хората повлияло на апенинските кафяви мечки. Тази дребна, изолирана популация от почти 50 индивида живее в Централна Италия от хиляди години.
Изследователите събрали и анализирали геномите на 12 мечки от Апенините, сравнили ги с мечки от Словакия и други европейски популации. Анализът посочил, че италианските мечки са станали по-малко нападателни с течение на времето от другите европейски популации.
Защо се е случило това?
Преди почти 2000-3000 години хората интензивно са изсичали гори, уголемявали са земеделските земи и са ловували мечки в Италия. Това е довело до доста понижаване на броя им и изолираност на популацията в планините. Мечките се оказали в капан - малко пространство, малко храна и непрекъснат контакт с хора. В тези условия мечките, които нападали добитък или хора по-рядко, са оцелявали.
С течение на времето това се превърнало в генетична линия:
• Те имат по-малко генетично многообразие от другите европейски мечки;
• Открити са 566 гена, които били обект на позитивен асортимент, което значи, че тези гени са съдействали за оцеляването;
• Сред тях 17 основни гена са свързани с държанието и понижената експанзия.
Както означават създателите на проучването, това е един от най-поразителните образци за еволюция под човешки напън в дивата природа. Това е близо до процеса на опитомяване, само че в този случай всичко се случило по натурален път.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ




