Ловешката болница назначи на работа момиче, бягащо от войната от Украйна |
МБАЛ „ Проф. Параскев Стоянов “ в Ловеч е първият шеф в Ловешка област, който ще обезпечи претовареност на момиче, бягащо от войната в Украйна. Двадесетгодишната Татяна Костенко ще стартира работа в лечебното заведение като здравна сестра, съобщава директорът Янко Кочев, представен от Българска телеграфна агенция.
Костенко има нужната подготовка за здравна сестра и макар че няма опит в специалността, тя ще проработи за лечебното заведение.
„ Никой не се е родил теоретичен. Радвам се, че можем да бъдем потребни. Изгодата е и за нас като работодатели, въпреки всичко влиза млад кадър в тази болница, който, като се образова, има бъдеще. Идеята е Костенко да стартира да се образова за реанимационна сестра, по този начин няма да има проблем да работи в което и да е поделение на болничното заведение “, казва Кочев.
Той прибавя, че би подал ръка и на още украински жители, които желаят да работят и да се развиват.
Татяна е от няколко дни в Ловеч. Цялото й семейство – майка, татко, брат, баби и дядовци, са останали в Украйна. „ В този град, където са те, към този момент към момента е безшумно, популярност Богу! Ако нещо се случи, ще се опитам да ги доведа тук, с цел да са в сигурност “, споделя момичето.
Заедно с нея са и Маргарита Комарнитская и Виктория Белская, които е посрещнала в дома си ловчалийката Мая Йовкова. Сега тя е поела грижите за тях и им оказва помощ да се социализират в града.
Виктория също е на 20 години, от Харков. „ Много е извънредно всичко. Мястото, където живеех, не съществува към този момент, университетът, в който учех, също го няма. Учех в Националния университет " Василий Каразин ", само че още не съм го приключила. Бях единствено в трети курс. Дойде предложение да дойдем в България. Съгласих се. Много непринудено се получи всичко. Засега всичко ми харесва и съм удовлетворена. Родителите ми останаха в Украйна. Мама и братята ми са там, а баща работи в друга страна “, споделя Белская.
От Харков е и 21-годишната Маргарита. „ Работим дружно с девойките и дружно дойдохме. По обучение съм технолог сладкар. Предложиха ми да работя като готвач. Когато свърши войната, доста желая да се върна, тъй като там останаха моите близки, всичките ми движимости са там. Ние дойдохме с две ранички. Тоест ние нямаме на практика нищо, по тази причина и доста желая да взема родителите си и да се видя с всички тук “, споделя Комарнитская.
Тя прибавя, че към момента чува звуците от бомбардировките в Харков. И трите девойки споделят, че в Ловеч се усещат добре, хората са доброжелателни към тях и им оказват помощ. Те обаче желаят да работят и сами да се устоят.
Работа е открита, с изключение на за Татяна, само че и за другите две девойки. Ще работят в локален хотел, където ще бъдат и настанени. " Те имат самочувствие и предпочитание да бъдат потребни за себе си и за нашата страна ", разказва Мая Йовкова, която подава ръка на девойките.
Костенко има нужната подготовка за здравна сестра и макар че няма опит в специалността, тя ще проработи за лечебното заведение.
„ Никой не се е родил теоретичен. Радвам се, че можем да бъдем потребни. Изгодата е и за нас като работодатели, въпреки всичко влиза млад кадър в тази болница, който, като се образова, има бъдеще. Идеята е Костенко да стартира да се образова за реанимационна сестра, по този начин няма да има проблем да работи в което и да е поделение на болничното заведение “, казва Кочев.
Той прибавя, че би подал ръка и на още украински жители, които желаят да работят и да се развиват.
Татяна е от няколко дни в Ловеч. Цялото й семейство – майка, татко, брат, баби и дядовци, са останали в Украйна. „ В този град, където са те, към този момент към момента е безшумно, популярност Богу! Ако нещо се случи, ще се опитам да ги доведа тук, с цел да са в сигурност “, споделя момичето.
Заедно с нея са и Маргарита Комарнитская и Виктория Белская, които е посрещнала в дома си ловчалийката Мая Йовкова. Сега тя е поела грижите за тях и им оказва помощ да се социализират в града.
Виктория също е на 20 години, от Харков. „ Много е извънредно всичко. Мястото, където живеех, не съществува към този момент, университетът, в който учех, също го няма. Учех в Националния университет " Василий Каразин ", само че още не съм го приключила. Бях единствено в трети курс. Дойде предложение да дойдем в България. Съгласих се. Много непринудено се получи всичко. Засега всичко ми харесва и съм удовлетворена. Родителите ми останаха в Украйна. Мама и братята ми са там, а баща работи в друга страна “, споделя Белская.
От Харков е и 21-годишната Маргарита. „ Работим дружно с девойките и дружно дойдохме. По обучение съм технолог сладкар. Предложиха ми да работя като готвач. Когато свърши войната, доста желая да се върна, тъй като там останаха моите близки, всичките ми движимости са там. Ние дойдохме с две ранички. Тоест ние нямаме на практика нищо, по тази причина и доста желая да взема родителите си и да се видя с всички тук “, споделя Комарнитская.
Тя прибавя, че към момента чува звуците от бомбардировките в Харков. И трите девойки споделят, че в Ловеч се усещат добре, хората са доброжелателни към тях и им оказват помощ. Те обаче желаят да работят и сами да се устоят.
Работа е открита, с изключение на за Татяна, само че и за другите две девойки. Ще работят в локален хотел, където ще бъдат и настанени. " Те имат самочувствие и предпочитание да бъдат потребни за себе си и за нашата страна ", разказва Мая Йовкова, която подава ръка на девойките.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ