Майце си
Майце си
Ти ли си, мале, така жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та друмник вървя злочестен ази
и срещам това, що душа ненавижда?
Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!
Весел ме гледат благи приятели,
че с тях вкупом и аз се дръзвам,
само че те не знаят, че аз веч гния,
че мойта младост слана попари!
Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво имам вяра -
фантазии и мисли - от що страдая.
Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене обич и вяра;
само че тука към този момент не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!
Много аз, мале, доста мечтаях
благополучие, популярност да забележим двама,
мощ усещах - що не желаях?
Но за вси желби подготви яма!
Една сал клета, една остана:
в обятия твои благи да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана...
Баща и сестра и братя благи
аз да прегърна желая без завист,
пък тогаз дано измръзнат жили,
пък тогаз дано изгния в гроба!
Христо Ботев
" Майце си " е една от първите произведения на Ботев и първото обнародвано негово стихотворение. Публикувано е за първи път във вестника на П. Р. Славейков " Гайда ", 1867 година
