Окото на Господ обедини нашите баби и индианците СНИМКИ
Майсторката на индиански мандали Елица Иванова твърди, че щом човек стартира да ги плете, не помни изцяло за всичката проклетия на света. Занаятът й е нещо странично, което прави за същинско наслаждение. Индианците в Мексико назовават красивите цветни кръгове от прежда Ojo de Dios, или Окото на Господ. Те са хем молба за благословия, хем символизират жертвоприношение към Всевишния.
Елица Иванова е приключила „ Педагогика “, само че работи в областта на маркетинга. Случайно стартира да прави индиански мандали преди 10 години. Първо единствено ги рисува - по-късно стартира и да ги плете.
Ojo de Dios са индиански цветни амулети, които и до ден сегашен се тъкат на кръстосани дървени пръчки. Това е процедура на коренното американско население в Колорадо, Ню Мексико и самото Мексико. " Тези обичайни амулети се дават за благословия и за пазенето на дома “, споделя майсторката.
Местните индианци считат, че
Божието око носи силата да се види това, което човек не може
- неразбираемото, непознатото и мистерията. Четирите края съставляват и четирите признака - земя въздух, огън и вода. За едно от племената - уичоу, посоките са пет. Освен тези четири, те слагат в центъра окото или източникът на привидение. Те също назовават Ojo de Dios „ секули “ или „ ниерика “, което значи силата да видиш и схванеш незнайните неща. Докато шаманът плете Окото на Господ, той се пробва да стигне до някакво привидение.
Днес коренните индианци имат фестивал, който се назовава „ Празник на барабана “. Тогава всеки татко оплита една мандала за своето дете. После хлапетата ги поставят на главите си и излизат на открито. Така разрешават на Бог да види всяко от тях поотделно и по този метод да го благослови.
Окото на Господ и клопките за неприятни сънища са част от културата на протекция на дома. „ Когато се роди бебе, татко му оплита едно Ojo de Dios, като всяка последваща година до навършване на 5 години се прави по още едно. Става нещо като кръст с тези 5 мандали, като в средата му стои рождената мандала. Индианците имат вяра, че човек научава най-важните си уроци до своята пета година “, изяснява Елица Иванова. Това поверие не се разграничава доста от българското разбиране, че първите 7 години са най-важни.
Мандалата радва окото с вибриращите си цветове. „ Енергията в тях е позитивна и се усеща. Правя работилници за деца и възрастни и знам, че самото плетене доставя успокоение.
На актуален език можем да кажем, че това е дейна медитация
Плетейки преждата към пръчките, изцяло спираш мисловния развой, започваш да вникваш в себе си и да се наслаждаваш на самия развой, без да влагаш изпитание “, изяснява майсторката.
Тя акцентира една значима специфичност - мандалата може да бъде оплетена и наречена за някого. Така майсторът, до момента в който плете, може въображаемо да пожелава на индивида, на който е наречена, да бъде здрав и да е благополучен. По този метод в самата мандала се внася един мощен персонален миг.
Българските баби също са правили плетени розетки, които се приближават доста до индианските Ojo de Dios. И тук родната фикс идея за състезание във всичко си споделя думата. “Водила съм сериозен спор за това на един фолклорен фестивал. Там твърдяха, че надали не индианците от Мексико и Аризона са са пристигнали скрито и са откраднали своите мандали от българската национална традиция. Спорът бе доста огромен. А за какво някой би трябвало нещо да краде, откакто хората мислят еднообразно. Ако едни обичаи взаимно се приближават - в това няма нищо неприятно “, уверена е майсторката. Един неин клиент си поискал да му направи мандала, в която да има, и индиански, и български претекстове. Така втъкал двете култури в едно.
Елица споделя, че доста хора сами водят децата си да се учат да плетат индиански мандали.
Знаят, че това им работи успокояващо и зареждащо
„ Имах даже случай, когато родители желаеха да създадат креативен рожден ден на детето си - желаеха на празника децата да вършат мандали “, споделя тя.
Капаните за сънища са известни отдавна у нас. Те също се вършат на дървени рамки. В тях обаче наложително би трябвало да има маниста и перо. Манистото хваща неприятния сън, а перото го пуска. Сутрин по изгрев-слънце неприятният сън се пуска да си върви.
И тук китайската ширпотреба е напът да погребе една прелестна традиция. „ Няма смисъл такова нещо да се прави на конвейер и по-късно да се продава за стотинки. Идеята е то да се създаде ръчно и в него да се вложи възприятие и персонално отношение “, изяснява Елица Иванова.
Как дамите крадат един мъжки поминък
Майсторката има две деца - момче и момиче. И двете плетат индиански мандали от 4-годишна възраст. „ Не е мъчно - всеки може да усети магията на самото плетене. Интересното е, че в Америка това е чисто мъжко занятие - прави се или от шамана, или от воините. В днешно време обаче доста рядко мъже плетат “, признава тя. У нас пък малко дами се занимават с това изкуство - в цялата страна са сред 5 и 10. По света плетенето на Окото на Господ e обичано занятие за испаноезичните дами.
Окото на Господ, което се вижда от аероплан
Племето хуичол плете по-сложни мандали с 8 лъча, които се споделят „ ниерика “. Според поверието цветният знак оказва помощ на хората да вкарат в ред всекидневието си. Преди година в мексиканския град Гуадалахара тази цветна мандала стана част от градската среда. Тогава на безстопанствен бетонен площад измежду панелни блокове бе изрисувана най-голямата ниерика в света.
Вижда се от аероплан на 10 километра височина и е с повърхност 5000 кв. метра. Преди това мексиканските художници, които извършват плана, питат живеещите към площада какво желаят да бъде нарисувано на него. И хората си пожелават античния индиански знак. Петима безработни мексиканци, живеещи в близките жилищни здания, са били наети краткотрайно за реализирането на мегапроекта. Десетки други рисуват гигантската мандала на доброволни начала.
Елица Иванова е приключила „ Педагогика “, само че работи в областта на маркетинга. Случайно стартира да прави индиански мандали преди 10 години. Първо единствено ги рисува - по-късно стартира и да ги плете.
Ojo de Dios са индиански цветни амулети, които и до ден сегашен се тъкат на кръстосани дървени пръчки. Това е процедура на коренното американско население в Колорадо, Ню Мексико и самото Мексико. " Тези обичайни амулети се дават за благословия и за пазенето на дома “, споделя майсторката.
Местните индианци считат, че
Божието око носи силата да се види това, което човек не може
- неразбираемото, непознатото и мистерията. Четирите края съставляват и четирите признака - земя въздух, огън и вода. За едно от племената - уичоу, посоките са пет. Освен тези четири, те слагат в центъра окото или източникът на привидение. Те също назовават Ojo de Dios „ секули “ или „ ниерика “, което значи силата да видиш и схванеш незнайните неща. Докато шаманът плете Окото на Господ, той се пробва да стигне до някакво привидение.
Днес коренните индианци имат фестивал, който се назовава „ Празник на барабана “. Тогава всеки татко оплита една мандала за своето дете. После хлапетата ги поставят на главите си и излизат на открито. Така разрешават на Бог да види всяко от тях поотделно и по този метод да го благослови.
Окото на Господ и клопките за неприятни сънища са част от културата на протекция на дома. „ Когато се роди бебе, татко му оплита едно Ojo de Dios, като всяка последваща година до навършване на 5 години се прави по още едно. Става нещо като кръст с тези 5 мандали, като в средата му стои рождената мандала. Индианците имат вяра, че човек научава най-важните си уроци до своята пета година “, изяснява Елица Иванова. Това поверие не се разграничава доста от българското разбиране, че първите 7 години са най-важни.
Мандалата радва окото с вибриращите си цветове. „ Енергията в тях е позитивна и се усеща. Правя работилници за деца и възрастни и знам, че самото плетене доставя успокоение.
На актуален език можем да кажем, че това е дейна медитация
Плетейки преждата към пръчките, изцяло спираш мисловния развой, започваш да вникваш в себе си и да се наслаждаваш на самия развой, без да влагаш изпитание “, изяснява майсторката.
Тя акцентира една значима специфичност - мандалата може да бъде оплетена и наречена за някого. Така майсторът, до момента в който плете, може въображаемо да пожелава на индивида, на който е наречена, да бъде здрав и да е благополучен. По този метод в самата мандала се внася един мощен персонален миг.
Българските баби също са правили плетени розетки, които се приближават доста до индианските Ojo de Dios. И тук родната фикс идея за състезание във всичко си споделя думата. “Водила съм сериозен спор за това на един фолклорен фестивал. Там твърдяха, че надали не индианците от Мексико и Аризона са са пристигнали скрито и са откраднали своите мандали от българската национална традиция. Спорът бе доста огромен. А за какво някой би трябвало нещо да краде, откакто хората мислят еднообразно. Ако едни обичаи взаимно се приближават - в това няма нищо неприятно “, уверена е майсторката. Един неин клиент си поискал да му направи мандала, в която да има, и индиански, и български претекстове. Така втъкал двете култури в едно.
Елица споделя, че доста хора сами водят децата си да се учат да плетат индиански мандали.
Знаят, че това им работи успокояващо и зареждащо
„ Имах даже случай, когато родители желаеха да създадат креативен рожден ден на детето си - желаеха на празника децата да вършат мандали “, споделя тя.
Капаните за сънища са известни отдавна у нас. Те също се вършат на дървени рамки. В тях обаче наложително би трябвало да има маниста и перо. Манистото хваща неприятния сън, а перото го пуска. Сутрин по изгрев-слънце неприятният сън се пуска да си върви.
И тук китайската ширпотреба е напът да погребе една прелестна традиция. „ Няма смисъл такова нещо да се прави на конвейер и по-късно да се продава за стотинки. Идеята е то да се създаде ръчно и в него да се вложи възприятие и персонално отношение “, изяснява Елица Иванова.
Как дамите крадат един мъжки поминък
Майсторката има две деца - момче и момиче. И двете плетат индиански мандали от 4-годишна възраст. „ Не е мъчно - всеки може да усети магията на самото плетене. Интересното е, че в Америка това е чисто мъжко занятие - прави се или от шамана, или от воините. В днешно време обаче доста рядко мъже плетат “, признава тя. У нас пък малко дами се занимават с това изкуство - в цялата страна са сред 5 и 10. По света плетенето на Окото на Господ e обичано занятие за испаноезичните дами.
Окото на Господ, което се вижда от аероплан
Племето хуичол плете по-сложни мандали с 8 лъча, които се споделят „ ниерика “. Според поверието цветният знак оказва помощ на хората да вкарат в ред всекидневието си. Преди година в мексиканския град Гуадалахара тази цветна мандала стана част от градската среда. Тогава на безстопанствен бетонен площад измежду панелни блокове бе изрисувана най-голямата ниерика в света.
Вижда се от аероплан на 10 километра височина и е с повърхност 5000 кв. метра. Преди това мексиканските художници, които извършват плана, питат живеещите към площада какво желаят да бъде нарисувано на него. И хората си пожелават античния индиански знак. Петима безработни мексиканци, живеещи в близките жилищни здания, са били наети краткотрайно за реализирането на мегапроекта. Десетки други рисуват гигантската мандала на доброволни начала.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ