Майстор в изграждането на сценични образи, е лауреатът на престижната

Майстор в построяването на театрални облици, е лауреатът на влиятелната премия Икар Искра Донова. Запомнящи се са и изявите й на дребен екран. Гледали сме я в реклами за прахуляк на пране, като Стела във „ Фамилията “, Дими в „ Секс, неистини и телевизия “, Невена в „ Кантора Митрани “, Ива в „ Братя “, Снежана в „ Скъпи наследници “… Ще проследим с интерес и играта й в най-актуалния български сериал „ Майките “, където неин сътрудник е Юлиан Вергов.

- Искра, без съмнения ли приехте ролята на Керана в сериала „ Майките “?
- Не съм имала. Никакви съмнения. Виждайки кои са актьорите и екипът и това, че сериалът е по романа на Теодора Димова, незабавно се съгласих. Може даже да се каже, че да приема ролята на Керана, е едно от най-бързите ми решения. Днес даже скърбя, че в „ Майките ” нямах повече снимачни дни.

- Как се сработихте с Юлиан Вергов – екранният ви брачен партньор Йордан?
- С него е елементарно да се сработи човек и казвайки това, надали ще изненадам някого. Юлиан е извънреден експерт. Въпреки че „ Майките " не е лек сериал, доста се забавлявахме на фотосите. Беше ми ужасно любопитна актрисата Ясмина Радева, която е превъзходна. Според мен й следва една супер сполучлива кариера Има необикновено лъчение и в случай че аз съм режисьор, непрестанно ще я фотографирам. Изключително ми бе прелестно да си партнираме, а в композиция с Юлиан работата беше напряко ария.

- Разбирате ли добре героинята си Керана, която на пръв взор е тиха и безволева жена? Тя се подчинява на брачна половинка си, само че намира сили и храброст, с цел да се изправи против него, когато би трябвало да отбрани фантазията на детето си…
- В живота има доста образци за този вид дами, които много-много не се бунтуват. Имам и такива приятелки, което не ги прави по-малко скъпи като хора. Смятам, че в избрани обстановки един по-изявен темперамент би могъл да помогне повече. Балансът е значим в връзките.

- Ролята ви в сериала е първият ви професионален ангажимент, откакто станахте майка на 7 февруари 2024 година Чувствате ли се по-особено?
- След като станах майка, виждам на нещата по-отговорно. Може би даже се пробвам сюжета на сериала. „ Майките ” да го употребявам и като учебник за това по какъв начин да не се позволяват неточности в общуването с децата.

- Докато се снимахте в „ Майките ", кой се грижеше за сина ви Йоан?
- Детегледачка. И сега съм по майчинство карам втората си година.

-Липсва ли ви театърът?
- Да, и това е напълно естествено. Иска ми се да мога да си играя представленията, в които вземам участие. Чувството е, че все едно съм си зарязала някъде другите деца. Синът ми към този момент не е толкоз дребен и отсега нататък ще мога умерено да уравновесявам.

- Защо не се върнахте по-рано в Младежкия спектакъл, където сте на щат?
- Исках да си прекарам време с детето. Липсва ми, когато не съм до него. Няма обаче да съм майка орлица – както споделих, ще се пробвам да уравновесявам. Предполагам, че скоро ще се върна най-малко да си играя в старите представления.

- Споделяли сте, че сте невротичка, която не може без работата си..
- (Смее се.) Това, че съм без работа, ме напряга само че нямам доста време да мисля в тази посока, когато синът ми се разсъни от сън. Спортувам, с цел да се отърва от невротичната сила. Не мога да си разреша да съм изнервена пред детето.

- Колко време след раждането ви трябваше, с цел да отслабнете?
- По време на бременността бях напълняла с 19 кг. Благодарна съм на тялото си, тъй като в последните години го подложих на неистови натоварвания. Работейки и правейки инвитро процедурите, а по-късно – във възстановителния интервал след раждането, не му дадох опция да си вземе отмора, защото незабавно започнахме да се гледаме със сина ми Йоан. Имам детегледачка у дома 5 пъти в седмицата по 4 часа. Тогава виждам най-малко по 2 часа да спортувам. Ходя на фитнес, питалес реформър, балансиращия апарат В-moove йога и лимфен дренаж. Правя разнообразни неща за еластичност, мощ и устойчивост на тялото. Всички майки знаят, че в интервала, в който гледаш малко дете, е хубаво да не се разболяваш.

- Успявате ли да не се разболявате?
- Да (смее се). Дори да не съм се чувствала добре и да съм била болна, не го помня. Много бързо се оправям и нямам време за самосъжаление. Когато обаче дребният е болен, към този момент е проблем. Преди месец имахме прекарване с Йоан, което ни вкара бързо-бързо в „ Токуда ”. Оказа се, че детето има някакъв ларингит и се наложи незабавно да ни хоспитализират. В болничното заведение останахме 3 дни. Гледаха ни като писани яйца. Синът ни се забавляваше, а ситуацията, лекарите и другите майки бяха превъзходни.

- Спазвате ли някакъв хранителен режим?
- Аз съм човек, който обича да си угажда и яде съвсем всичко.  Опитвам се обаче да фаствам. Ям едновременно на деня. В рамките на б часа си похапвам каквото желая, а през останалите 18 не употребявам нищо.

- Ходите ли на вилата ви в Бистрица?
- Скоро и това ще стане. Направо изпитвам смут от мисълта по какъв начин с проходилото ни дете ще отидем на вилата и ще се наложи да го диря по съседите. Трябва да си прегледам оградата. Двамата с брат ми сме отраснали на това място.

- На кого кръстихте сина си Йоан?
- На татко ми, който се споделя Иван. Решението беше мое и на мъжа ми. Никой от другите ми близки не знаеше авансово по какъв начин ще се споделя детето.

- Мислите ли и за друго дете със брачна половинка ви?
- Аз съм отворена за доста деца, въпреки всичко съм отраснала в семейство с три. В момента обаче обстановката е такава, че е мъчно с толкоз дребен наследник да планираме каквото и да било. Естествено, уповавам се един ден Йоан да си има братче или сестриче. Времето ще покаже кое по какъв начин ще се случи.

- 6 години сте се борили да станете майка и сте минали през куп процедури. Имаше ли миг, в който изпаднахте в меланхолия по сложния път?
- Може би единствено първоначално. След това видях какъв е пътят, а и си казахме, че нищо не е непременно. Така започнах да одобрявам нещата доста по-леко. Беше неточност от моя страна, че първоначално се бях фиксирала тотално в това да стана майка и даже оставих работата си на втори проект. Така трябваше да съм след забременяването, а не преди този момент. Заченах в миг, в който работех супер доста, само че някак си успявах да се оправям с всичко. В оня интервал не се вглъбявах толкоз в тематиката. Хубавото е, че бях попаднала на точния доктор и екип. Те ми помогнаха да си успокоя мозъка и да се случат нещата.

-Имахте ли компликации по време на бременността?
- Не, никакви, макар че отвред ми споделяха, че щом съм над 40, бременността ми ще е проблематична. Като споделих с какво ме плашат на доктор Богданова, която е мой доктор и наша доста близка фамилна другарка, тя се засмя. Минаха първите три месеца от бременността и я попитах дали мога да спортувам. „ Не знам за какво към този момент не си в залата ”, отвърна ми. Тоест сподели ми да пребивавам живота си като преди, а в случай че има нещо, за което да се тормозим, тя ще ме осведоми, та да вземем ограничения навреме. Думите й ми дадоха едно успокоение. Имах прелестна бременност, а нямах проблеми и при раждането и възобновяване. На втория ден след плануваното секцио си бях на крайници.

- Ако не беше излязъл успешен опитът ви в инвитро клиниката в Турция, щяхте ли да се откажете, или щяхте да продължите с процедурите?
- Сигурно щях да продължа, тъй като медицината към този момент е доста напреднала. Има даже опция за донорски яйцеклетки, в случай че възрастта не разрешава нови опити. Съществуват също по този начин и способи за сурогатно майчинство и осиновяване. С мъжа ми бяхме решили, че ще имаме дете – без значение по какъв начин. Това ми даваше успокоение, че по този начин или другояче, ще станем родители. Не живеем в години, в които някои наши решения биха били срамни или проблематични.
Автор: Уикенд