Майстор керамик превърна плевня в музей на науката
Майстор на художествена керамика трансформира някогашна плевня в музей на науката в Елена. На повърхност от 120 кв. м Валентин Димитров е експонирал близо 30 произведения, които показват образно разнообразни физически закони и химични феномени. Балканджията е с енциклопедични знания и когато приказва за изобретенията, основава усещане, че е инженер, написа великотърновският вестник " Борба ".
„ В дипломата ми написа „ художник “, споделя с усмивка Димитров, който не крие, че афинитетът му към научните достижения се е трансформирал в занимание. Творецът признава, че е разпален техничар, обича провокациите и кипи от хрумвания, които няма самообладание да осъществя. Във възрожденското градче го знаят като Вальо Грънчаря. Преди време желал да сътвори музея в постройката на остаряло учебно заведение, само че договорката не се осъществила. Неотдавна купил парцел в махала Усои, на 3 километра от града, като в началото възнамерявал да обособи база със специфична пещ за направа на монументални керамични произведения и в живописната околност да събира сътрудници на пленери.
свързани новини9464на 12.12.2015
Просторното помещение обаче се оказало извънредно уместно, с цел да приюти макетите, които Валентин Димитров собственоръчно е изработил. Обектът към този момент приема гости и провокира извънреден интерес у фенове на познанието, а възпитаници и студенти образно се срещат с научни открития и процеси. Създателят на атракциона влиза в ролята на гид и персонално задейства вълшебствата.
Сред най-внушителните експонати е Винт на Архимед. „ Това е първата помпа за повдигане на вода, като в древността оборудването е употребявано за напояване на аграрни площи. По-късно, когато в корабите били внедрени мотори, подобен винт намира приложение в задната част на плавателния съд, като спомага за предвижването му напред. Винтът се употребява и при промиване на каолин, който е подправен с вода и кварцов пясък “, изяснява Димитров.
В демонстрационната зала запалените по науката могат да схванат по какъв начин лети самолетът. Майстор-грънчарят прави образна проява посредством макет от профил на самолетно крило, вентилатор и пластмасови топчета. Когато започва вентилатора, въздушната бликам изстрелва топчетата нависоко и демонстрира по какъв начин крилото на летателната машина основава подемна мощ.
На видно място е сложено грънчарско колело. Създателят на музея напомня, че това е едно от най-старите изобретения и за над 6000 години правилото му на деяние не е променян. Друг апарат пък демонстрира по какъв начин работи гравитационната евентуална сила за превъзмогване на земното привличане. Атрактивна стъклена сфера онагледява електростатичната евентуална сила, а до нея е позиционирана цинково-въглеродна батерия, измислена от Лидер Леклан.
Три керамични плочки, изпечени при друга температура, пък са образец, че глинените произведения, обработени при повече градуси, са с по-добро качество. При почукване с корав предмет те звънят.
Вальо Грънчаря е сглобил честотен генератор и прави опит, с който потвърждава, че звукът е механична вълна. Освен че се чува, той се и вижда с помощта на дребни топчета в плексигласова тръба, които се подреждат съгласно честотата на вълната.
Интерес провокират още аналитична везна, разрязан четиритактов бензинов мотор, радиоапарат, микроскоп. Подобаващо място е отредено на часовников механизъм с махало, който е изобретен през 1656 година и до 30-те години на предишния век е бил най-точният апарат за премерване на времето.
Валентин Димитров изненадва посетителите с „ фокус “ с чаша и с горделивост демонстрира прецизно подредените томове на „ Енциклопедия Британика “, която е предшественикът на „ Google “. В музея могат да се видят още детекторен правоприемник, 3 D пъзели, с които гостите се забавляват, като подреждат дървените детайли.
Деца и възрастни се прехласват пред устройство за повдигане на тежести – полиспласт. Конструкцията е от въжета с ролки и закачена 20-килограмова тежест. Според броя на ролките товарът може да се повдигне мъчно или с лекост. На този принцип работят крановете, асансьорите, той намира приложение във ветроходството.
Сред причудливите съоръжения са още бобина на Никола Тесла, както и образно показана теорема на Питагор, а фенове на математиката могат на място да вземат решение съответни задания. Макет онагледява придвижване на зъбни предавки. Приятна изненада са рисуващ робот и дребен орган, от който всеки може да се опитва да извлече звуци, както и да разбере механизма на деяние на инструмента.
Валентин Димитров е сложил две кревати, като едното е покрито с гвоздеи, а другото с дървени топки. Музейният организатор кара посетителите да легнат върху всяко от ложетата и всички са единомислещи, че изтягането върху топките е доста по-неудобно и даже мъчително.
Пространство е отделено и на детайли, с които се демонстрират разнообразни структури на мостове, а посетителите се забавляват, като собственоръчно строят такива уреди. В сбирката си Валентин Димитров е присъединил и жироскоп, като демонстрира правилото му на работа. Всеки апарат в богатата експозиция е съпроводен с изложение, данни за основателя му, с механически схеми.
Вальо Грънчаря споделя, че направата на макетите му е лишила към година. Пред постройката на музея е застопорил внушително оборудване – Лоста на Архимед, посредством който пред слисаните погледи на посетителите с лекост повдига лек автомобил.
„ За експонатите ми е нужна огромна повърхност. Най-подходящата постройка за подобен атракцион в Елена е автогарата в центъра на града. Постройката сега е неизползваема, а може да се трансформира в притегателно място за туристи, както и за образование на подрастващи “, акцентира Валентин Димитров.
Когато не работи над следващото произведение или не посреща гости в музея, създателят извайва глинени произведения в грънчарското си ателие. Балканджията е умел занаятчия на българска сграфито керамика – характерна техника, датираща от Второто българско царство.
„ В дипломата ми написа „ художник “, споделя с усмивка Димитров, който не крие, че афинитетът му към научните достижения се е трансформирал в занимание. Творецът признава, че е разпален техничар, обича провокациите и кипи от хрумвания, които няма самообладание да осъществя. Във възрожденското градче го знаят като Вальо Грънчаря. Преди време желал да сътвори музея в постройката на остаряло учебно заведение, само че договорката не се осъществила. Неотдавна купил парцел в махала Усои, на 3 километра от града, като в началото възнамерявал да обособи база със специфична пещ за направа на монументални керамични произведения и в живописната околност да събира сътрудници на пленери.
свързани новини9464на 12.12.2015
Просторното помещение обаче се оказало извънредно уместно, с цел да приюти макетите, които Валентин Димитров собственоръчно е изработил. Обектът към този момент приема гости и провокира извънреден интерес у фенове на познанието, а възпитаници и студенти образно се срещат с научни открития и процеси. Създателят на атракциона влиза в ролята на гид и персонално задейства вълшебствата.
Сред най-внушителните експонати е Винт на Архимед. „ Това е първата помпа за повдигане на вода, като в древността оборудването е употребявано за напояване на аграрни площи. По-късно, когато в корабите били внедрени мотори, подобен винт намира приложение в задната част на плавателния съд, като спомага за предвижването му напред. Винтът се употребява и при промиване на каолин, който е подправен с вода и кварцов пясък “, изяснява Димитров.
В демонстрационната зала запалените по науката могат да схванат по какъв начин лети самолетът. Майстор-грънчарят прави образна проява посредством макет от профил на самолетно крило, вентилатор и пластмасови топчета. Когато започва вентилатора, въздушната бликам изстрелва топчетата нависоко и демонстрира по какъв начин крилото на летателната машина основава подемна мощ.
На видно място е сложено грънчарско колело. Създателят на музея напомня, че това е едно от най-старите изобретения и за над 6000 години правилото му на деяние не е променян. Друг апарат пък демонстрира по какъв начин работи гравитационната евентуална сила за превъзмогване на земното привличане. Атрактивна стъклена сфера онагледява електростатичната евентуална сила, а до нея е позиционирана цинково-въглеродна батерия, измислена от Лидер Леклан.
Три керамични плочки, изпечени при друга температура, пък са образец, че глинените произведения, обработени при повече градуси, са с по-добро качество. При почукване с корав предмет те звънят.
Вальо Грънчаря е сглобил честотен генератор и прави опит, с който потвърждава, че звукът е механична вълна. Освен че се чува, той се и вижда с помощта на дребни топчета в плексигласова тръба, които се подреждат съгласно честотата на вълната.
Интерес провокират още аналитична везна, разрязан четиритактов бензинов мотор, радиоапарат, микроскоп. Подобаващо място е отредено на часовников механизъм с махало, който е изобретен през 1656 година и до 30-те години на предишния век е бил най-точният апарат за премерване на времето.
Валентин Димитров изненадва посетителите с „ фокус “ с чаша и с горделивост демонстрира прецизно подредените томове на „ Енциклопедия Британика “, която е предшественикът на „ Google “. В музея могат да се видят още детекторен правоприемник, 3 D пъзели, с които гостите се забавляват, като подреждат дървените детайли.
Деца и възрастни се прехласват пред устройство за повдигане на тежести – полиспласт. Конструкцията е от въжета с ролки и закачена 20-килограмова тежест. Според броя на ролките товарът може да се повдигне мъчно или с лекост. На този принцип работят крановете, асансьорите, той намира приложение във ветроходството.
Сред причудливите съоръжения са още бобина на Никола Тесла, както и образно показана теорема на Питагор, а фенове на математиката могат на място да вземат решение съответни задания. Макет онагледява придвижване на зъбни предавки. Приятна изненада са рисуващ робот и дребен орган, от който всеки може да се опитва да извлече звуци, както и да разбере механизма на деяние на инструмента.
Валентин Димитров е сложил две кревати, като едното е покрито с гвоздеи, а другото с дървени топки. Музейният организатор кара посетителите да легнат върху всяко от ложетата и всички са единомислещи, че изтягането върху топките е доста по-неудобно и даже мъчително.
Пространство е отделено и на детайли, с които се демонстрират разнообразни структури на мостове, а посетителите се забавляват, като собственоръчно строят такива уреди. В сбирката си Валентин Димитров е присъединил и жироскоп, като демонстрира правилото му на работа. Всеки апарат в богатата експозиция е съпроводен с изложение, данни за основателя му, с механически схеми.
Вальо Грънчаря споделя, че направата на макетите му е лишила към година. Пред постройката на музея е застопорил внушително оборудване – Лоста на Архимед, посредством който пред слисаните погледи на посетителите с лекост повдига лек автомобил.
„ За експонатите ми е нужна огромна повърхност. Най-подходящата постройка за подобен атракцион в Елена е автогарата в центъра на града. Постройката сега е неизползваема, а може да се трансформира в притегателно място за туристи, както и за образование на подрастващи “, акцентира Валентин Димитров.
Когато не работи над следващото произведение или не посреща гости в музея, създателят извайва глинени произведения в грънчарското си ателие. Балканджията е умел занаятчия на българска сграфито керамика – характерна техника, датираща от Второто българско царство.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ