Ревю на филм: Самотен е в космоса за Адам Сандлър в замислената научно-фантастична психодрама „Космически човек“
Майор Том на Дейвид Бауи, седнал в своята тенекия. Човекът-ракета на Елтън Джон, липсва Земята и жена му. Мат Деймън в „ Марсианецът “, оставен да гладува. Матю Макконъхи в „ Интерстелар “, просълзен, до момента в който гледа по какъв начин децата му остаряват без него.
Много изкуство е направено от безкрайната самотност на галактическото пътешестване. И по какъв начин да не е по този начин? Самотата може да е универсално човешко положение, само че какво може да бъде по-самотно от това да бъдеш напълно отхвърлен от човешката раса?
И по този начин, когато Адам Сандлър, като мрачния чешки астронавт Якуб в „ Космическият човек “ на Йохан Ренк, е запитан от младо момиче по време на предаване към Земята, в случай че е уединен, той дава отговор тривиално, само че очите му издават истината. Да, той е уединен. Много уединен.
В един миг от кариерата на Сандлър, концепцията за артиста в скафандър като угрижен астронавт, който се насочва към покрайнините на Юпитер, можеше да значи единствено комедия. Но на този стадий видяхме задоволително страхотна работа от Сандлъ...
Прочетете целия текст »
