Маймунските дрязги около един малък скален полуостров в Средиземно море

Маймунските дрязги към един дребен скален полуостров в Средиземно море демонстрират единствено едно: макар всички опити да се реализира цивилизован Брекзит, това начинание си остава същинска полуда, твърди Мартин Муно.

Най-новият спор към Брекзита, който в това време бе сполучливо пригладен, беше обвързван с някакви си 6 квадратни километра край южното испанско крайбрежие, населявани от 30 000 поданици и 200 свободно живеещи маймуни. Полуостров Гибралтар от 1704 година е английско притежание, към което обаче искания предявява и Испания.

В четвъртък испанският министър председател Педро Санчес написа следното в Туитър: " Моето държавно управление постоянно ще пази ползите на Испания. Ако не бъдат направени промени, ще наложим несъгласие върху Брекзита ". Междувременно испанското държавно управление се отхвърли от желанието си да постанова несъгласие. Но възраженията на Санчес са частично разбираеми. Според настоящето компромисно решение за Брекзита, разногласията към границата сред Република Ирландия, която членува в Европейски Съюз, и Северна Ирландия, която е част от английското кралство, ще бъдат изчистени чак 2020 година. Защо тогава – питаше Санчес - бъдещата външна граница на Европейски Съюз сред Гибралтар и Испания да се приема от Мадрид без всякакво несъгласие. Още повече, че това може да има непредвидими последствия за 10-те хиляди испанци, които работят в Гибралтар?

Затворени граници?

Гротескно е въпреки всичко, че разногласието за един дребен скален полуостров можеше да взриви опитите за намиране на относително рационално бракоразводно решение, засягащо Европейски Съюз и Англия. Испанското държавно управление би трябвало да знае, че един нерегламентиран Брекзит може да докара непредвидими последствия и за Гибралтар - в това число и краткотрайно затваряне на границите сред Гибралтар и Испания, какъвто беше казусът сред 1969 и 1985 година.

Неслучайно на референдума за Брекзит 96 % от гибралтарците гласоподаваха за оставането в Европейски Съюз. След като разногласието към Брекзита се концентрира над Гибралтар, ясно си пролича какъв брой анахроничен е сегашният статут на полуострова. От 2002 година насам Англия окачествява Гибралтар като " отвъдморска територия " – по сходство на Бермудските и Фолкландските острови. По този метод елегантно се заобикаля използването на понятието колония.

Колония с висок % на утвърждение

Фактически видяно, Гибралтар е точно колония – само че такава, която се радва на високо утвърждение измежду популацията. В два поредни референдума близо 100% от гласоподавателите гласоподаваха за опазване на настоящето статукво. Испания не си оказва помощ по никакъв начин, когато клейми английския колониализъм, тъй като и тя самата има два ексклава на отсрещния бряг на Средиземно море - Сеута и Мелия - и също толкоз изрично държи на техния анахроничен статут.

Маймунските дрязги към един нищожен скален полуостров, демонстрират единствено едно: Въпреки всички опити да се реализира цивилизован Брекзит, това начинание си остава същинска полуда. И до момента остава неразбираемо по какъв начин тъкмо ще се уредят разнообразни разногласия към компромисното предложение, което държавните ръководите на страните от Европейски Съюз следва да гласоподават в неделя (25.11). Решаването на доста от проблемите просто се отсрочва за несигурно бъдеще. Да не приказваме, че въобще не е ясно дали Долната камара на английския парламент ще утвърди въпросния документ. С други думи – опасността от нерегламентиран Брекзит към момента е настояща.

Бившият външен министър Борис Джонсън, прочул се като основен идеолог на Брекзита, няма да е подложен на никакви ограничения вследствие на Брекзита, тъй като разполага с тлъста пенсия. Но за доста от хората в граничния регион последствията могат да се окажат напряко пагубни.