Маймунската шарка е вирусно зоонозно заболяване, т. е. заболяване, което

Маймунската шарка е вирусно зоонозно заболяване, т. е. заболяване, което се предава от животни на хора. Среща се най-вече в Централна и Западна Африка, сподели за Българска телеграфна агенция проф. доктор Радостина Александрова. Тя изясни, че вирусът на маймунската шарка е открит през 1959 година при огнище на сходно на шарка заболяване измежду маймуни, отглеждани в проучвателен институт в Копенхаген, Дания. Тази история дава наименованието му, само че вирусът визира и други животни, главно гризачи.

Първият случай при човек е разказан на 1 септември 1970 година в Конго. Първото огнище на маймунска шарка отвън Африка е записано през 2003 година в Съединени американски щати. Засегнати са 47 души от шест щата. Това, което сплотява всички тези хора, е, че са се разболели след контакт с домашни прерийни кучета, които са били инфектирани, откакто са били настанени наоколо до импортирани от Гана дребни екзотични бозайници. Най-голямото документирано огнище на маймунска шарка е в Нигерия – от 2017 до 2018 година, то обгръща 122 случая, в това число седем смъртни.

България не е изолирана част от света и вирусът може да доближи и до нас, разяснява проф. Александрова.

Тя означи, че сега маймунската шарка е измежду най-горещите тематики в света на биомедицината. Причина за това са докладваните случаи в Западна Европа и Северна Америка. Броят им е дребен, само че се усилва всеки ден. Между 6 и 18 май 2022 година в Обединеното кралство са доказани общо 9 случая (част от засегнатите се дефинират като мъже, които вършат секс с мъже), 2 дни по-късно техният брой към този момент е 20. Междувременно пристигнаха известия от Испания (към 20 май 2022 година случаите са 30, множеството свързани с огнище в сауна), Португалия, Белгия, Франция, Германия, Швеция, Съединени американски щати, Австралия, добави вирусологът.

Различното в този момент е, че за пръв път сме очевидци на вериги на предаване на инфекцията в Европа, които нямат връзка със Западна и Централна Африка, това са и първите докладвани случаи измежду мъже, които вършат секс с мъже.

Инкубационният интервал на маймунската шарка е от 5 до 21 дни (най-често от 6 до 13 дни). Симптомите са нараснала температура, главоболие, мускулни болки, болки в гърба, подути лимфни възли, настинка и безсилие, изясни проф. Александрова. Обикновено се появява обрив, който стартира от лицето, само че по-късно може да се популяризира в други области (дланите на ръцете и стъпалата, устната лигавица, конюнктивите, роговицата, гениталиите). Като цяло случаите на маймунска шарка са леки и хората сe възвръщат в границите на 2 до 4 седмици. Предаването на инфекцията от животно на човек или от човек на човек става през засегната кожа, дихателните пътища или лигавиците. Случва се, когато човек влезе в непосредствен контакт с вируса, отделян от животно или човек (дихателни капчици, телесни течности, кожни лезии), или материали, инфектирани с вируса (замърсени постелки, облекло, спално бельо).

Доказано е, че имунизацията против едра шарка е към 85 % ефикасна за попречване на маймунска шарка, сподели вирусологът.

Разработена е по-нова ваксина против едра шарка, която през 2019 година беше позволена и за приложение против маймунска шарка. Разполагаме и с антивирусно средство, основано за лекуване на едра шарка, което е лицензирано от ЕМА през 2022 година и против маймунска шарка, заяви проф. Александрова.