Проучване: Маймуни могат да издават йодлер звуци по-добре от хората
Маймуни могат да издават звуци, наподобяващи певческия жанр йодлер, доста по-добре от хората, откриха учени, представени от ДПА.
Това се дължи на обстоятелството, че маймуните могат да основават доста по-големи честотни скокове от хората, с помощта на специфични структури в гърлата им, сочи изследването, съобщи Българска телеграфна агенция.
Учени изследвали „ внезапните честотни скокове “ в звуците на маймуните, напомнящи бързите честотни преходи, следени при човешки певчески стилове като йодлер или при фамозния зов на Тарзан.
Йодлер е форма на пеене, която включва многократни и бързи промени във височината сред гръдния указател с ниска височина („ гръден глас “) и регистъра на главата с висок звук или фалцет. Тази вокална техника се употребява най-много при алпийското йодлер пеене, типично за тиролските песни.
Новото изследване демонстрира, че структури в гърлата на маймуните, наречени гласови мембрани, разрешават на животните да вмъкват спирания в звуците си. Тези структури са изчезнали при хората в процеса на еволюция, с цел да обезпечат по-плавна тирада.
Авторите на проучването, оповестено в списание Philosophical Transactions Of The Royal Society B, споделят, че честотните скокове при маймуните „ доста надвишават “ тези при хората.
Скоковете в по този начин наречените ултра-йодли на маймуните са „ до пет пъти по-големи “ спрямо човешките, демонстрира проучването, „ което допуска, че нечовекоподобните примати употребяват периферни анатомични механизми, с цел да усилят сложността на вокалния си репертоар. “
Докато човешките йодли нормално обгръщат една октава или по-малко, маймуните могат да надвишават три музикални октави.
Научният началник на проучването доктор Джейкъб Дън, доцент по еволюционна биология в Университета „ Англия Ръскин “, споделя: „ Тези резултати демонстрират по какъв начин маймуните се възползват от еволюирала специфичност в своя ларинкс – гласовата мембрана, която им разрешава да създават по-широк набор от звуци, в това число тези ултра-йодли. Това евентуално е изключително значимо за приматите, които имат комплициран обществен живот и би трябвало да поддържат връзка по разнообразни способи. “
Проучването, което е включвало полеви проучвания в резерват в Боливия, компютърни томографии и компютърни симулации, записвало и анализирало звуците на разнообразни маймуни. Сред тях били черен и златен мантиев ревач (Alouatta palliata), черноглав саймир (Saimiri boliviensis) и чернолика черна паякообразна маймуна (Ateles chamek).
Установено било, че маймуните от Новия свят, чийто ареал се простира от Мексико до Аржентина, са развили най-големите гласови мембрани измежду всички примати.
Д-р Кристиан Т. Хербст от Университета във Виена споделя: „ Наблюдавахме вълнуващ образец за това по какъв начин природата дава благоприятни условия за обогатяване на животинската вокализация, макар неналичието на език. Производството на тези комплицирани вокални модели се дължи главно на анатомичната форма на ларинкса на животните и не изисква комплициран неврален надзор от мозъка. “
Професор Текумсе Фич, специалист по еволюция на човешкия глас от Университета във Виена и съавтор на проучването, споделя: „ Нашето проучване демонстрира, че гласовите мембрани уголемяват честотния диапазон на маймуните, само че също по този начин дестабилизират гласа им. Вероятно са изчезнали по време на човешката еволюция, с цел да се реализира непоклатимост на гласа при пеене и диалект. “
