Майките могат всичко. Така е, въпреки, че може да се

Майките могат всичко. Така е, макар, че може да се спори. Защото таткото има извънредни умения по повод възпитанието на децата.

За тях споделя психологът Артьом Драконов, татко на две деца пред letidor.ru.

Представата за фамилията в актуалното общество всеки ден се трансформира, само че ролята на майката и таткото във възпитанието на децата - не.

А от хармоничното систематизиране на дилемите, от синхрона и съдействието им в огромна степен зависи по какъв начин ще се развива детето.

И по този начин – какво може да прави баща, а мама – не?

Таткото е тласък за ранното развиване

Активната роля и наличието на бащата в живота на детето способства за по-бързото развиване и образуване на връзката сред лявото и дясното полукълбо на мозъка, както и за развиването на речта.

Майката и детето са като едно цяло – имат доста мощна прочувствена връзка, а таткото е катализаторът на взаимоотношението и връзката.

Бащата подтиква развиването на новороденото, по тази причина присъединяване му във възпитанието от самото раждане на детето, е толкоз значимо.

Той е поръчител за самоконтрола

Детето пораства и родителите са натоварени с доста задания и отговорности, а с годините добиват и повече способи да поддържат връзка с него. И, в случай че майката е тази, която учи детето да схваща и да показва страстите си, то задачата на таткото е да го научи да ги управлява. Този роля по-подхожда на мъжа.
Урокът по какъв начин в разнообразни обстановки да държи страстите под надзор, поставя постоянна основа за бъдещето, когато детето ще би трябвало да гради поведенчески модел.

Таткото демонстрира по какъв начин се вземат решение спорове

Майката по-принцип е с по-мек и мил темперамент. А със своя образец бащата, от време на време непоколебим и даже нечовечен в дадени обстановки, оказва помощ на малчугана да усети и да не прекрачва границите на разрешеното. ​
Това умеене е доста значимо за децата, които се учат да градят самостоятелни взаимоотношения с останалите. Обикновено точно бащата е този, който съответно прави оценка обстановката, вярно реагира в спорове и съумява да ги избегне.
Детето, което познава и пази персоналния си периметър, от рано ще се научи да почита личностните граници и на другите хора.

Таткото дава убеденост

В визиите на детето таткото постоянно е воин - той е най-хубав, най-силен, най-умен. С други думи таткото е въплъщение на убеденост, правдивост и отбрана.

И когато таткото отговорно подхожда към тази роля, детето приема света като едно безвредно място, в което има истина и правдивост, в което положителното постоянно побеждава и хлапето постоянно може да откри отбрана в лицето на своя воин. 

Таткото води в света на завършения

С таткото детето може да върша всевъзможни дивотии, да се впусне в рисковано премеждие, било то единствено поход из близкия парк.
Именно бащата може да го научи по какъв начин да построи барака, да възпламени огън, да нареже дърва. Дали мама ще е склонна да рови из пръстта, с цел да извади червей за риболова? А баща ще го направи на драго сърце.

Той ще изгони паяка, ще хване жабата, ще отиде в гората, с цел да търси следи от диви животни, ще пуска хвърчило, ще вдигне дрона във въздуха.

Малчуганът знае, че това може да направи с баща... и освен да го направи, а с интерес и с въодушевление да играе с него. Защото мъжете надълбоко в себе си дълго време остават деца.

Целият текст можете да прочетете на noviteroditeli.bg